Историята за живота на Аджа̄мила

Тъй като бил ваиш̣н̣ава, щом чул за различните адски условия на живот, описани в края на Пета песен, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се загрижил как да освободи обусловените души от клопката на ма̄я̄ и да ги върне у дома, при Бога. Затова напомнил на духовния си учител, Шукадева Госва̄мӣ, за нивр̣тти ма̄рга, или пътя на освобождението, споменат във Втора песен. В решаващите дни преди смъртта Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит имал щастието да срещне Шукадева Госва̄мӣ и да го пита за пътя на освобождението. Шукадева Госва̄мӣ високо оценил неговия въпрос и го поздравил с думите:

„Скъпи царю, въпросът ти е славен, защото е от голяма полза за всички хора. Всички трансценденталисти са единодушни, че отговорът на този въпрос е най-важното нещо, което трябва да се чуе“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 2.1.1).

Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа бил удивен, че обусловените живи същества не приемат пътя на освобождението, преданото служене, макар да страдат във всевъзможни адски условия. Това е отличителната черта на ваиш̣н̣авите. Ва̄н̃чха̄-калпа-тарубхяш ча кр̣па̄-синдхубхя ева ча – ваиш̣н̣авите са океан от милост. Пара-дух̣кха-дух̣кхӣ – те страдат, когато другите са нещастни. Тъй като изпитвал състрадание към страдащите в ада обусловени души, Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа предложил на Шукадева Госва̄мӣ да продължи да говори за пътя на освобождението, описан в началото на Шрӣмад Бха̄гаватам. В тази връзка много важна е думата асам̇ср̣ти. Сам̇ср̣ти означава продължаване по пътя на раждането и смъртта. А асам̇ср̣ти се отнася за нивр̣тти ма̄рга, пътя на освобождението, по който живото същество слага край на раждането и смъртта и постепенно се издига до Брахмалока. Но чистият предан не се интересува от висшите планетарни системи, а с предано служене се връща направо у дома, при Бога (тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити). Ето защо Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа изпитвал силно желание да слуша от Шукадева Госва̄мӣ за пътя на освобождението на обусловената душа.

Според а̄ча̄риите думата крама-йогопалабдхена означава, че ако следва най-напред карма йога, после гя̄на йога и накрая стигне до равнището на бхакти йога, човек може да бъде освободен. Но бхакти йога е толкова силна, че не зависи от карма йога или гя̄на йога. Сама по себе си бхакти йога има такава сила, че дори неблагочестивият, който не следва карма йога, или неграмотният, който няма представа от гя̄на йога, може да се издигне до духовния свят, ако просто се придържа към нейните принципи. Ма̄м евайш̣яси асам̇шаях̣. В Бхагавад-гӣта̄ (8.7) Кр̣ш̣н̣а казва, че с бхакти йога човек непременно се връща при Бога, в духовния свят. Но вместо да отидат направо в духовния свят, понякога йогӣте искат да видят и други планетарни системи. Затова те се издигат до планетата на Брахма̄, както се посочва тук с думата брахман̣а̄. По време на унищожението Брахма̄ заедно с обитателите на Брахмалока отива в духовния свят. Това се потвърждава от Ведите:

„По време на разрушението благодарение на издигнатата си позиция обитателите на Брахмалока, както и самият Брахма̄ отиват право у дома, при Бога“.

В Бхагавад-гӣта̄ (9.25) Бог Кр̣ш̣н̣а обяснява:

„Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях. Тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях. Тези, които почитат призраци и духове, ще се родят сред тези същества, а всички, които ме обожават, ще живеят с мен“. Под влияние на различните гун̣и на природата живите същества имат различни наклонности и предразположения, затова достигат различни местоназначения. Докато изпитва влечение към материалния свят, човек иска да се издигне до райските планети. Но Върховната Божествена Личност заявява: „Тези, които ме обожават, идват при мен“. Лишеният от знание за Върховния Бог и неговата обител се стреми само към по-висша материална позиция; но когато разбере, че в материалния свят няма нищо друго освен повтарящо се раждане и смърт, той се опитва да се върне у дома, при Бога. Ако постигне тази цел, никога повече не се завръща в материалния свят (яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама). В този смисъл Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 19.151):

„Следвайки своята карма, живите същества се скитат из вселената. Някои от тях са се издигнали до висшите планетарни системи, а други са пропаднали на нисшите планети. Измежду милионите скитащи живи същества това, което има голям късмет, по милостта на Кр̣ш̣н̣а получава възможност да общува с истински духовен учител. По милостта на Кр̣ш̣н̣а и на духовния учител то получава семето на растението на преданото служене“. Всички живи същества бродят из вселената и ту се издигат до висшите планетарни системи, ту пропадат до по-нисшите. Това е материалната болест, наречена правр̣тти ма̄рга. Един достатъчно интелигентен човек приема нивр̣тти ма̄рга, пътя на освобождението. Така вместо да броди из материалния свят, той се връща у дома, при Бога. Това трябва да е целта.

Тук думите ятхедам аср̣джад вибхух̣ ясно посочват, че материалният свят с многообразните му планети, звезди и прочее е създаден от Върховната, велика и всемогъща Божествена Личност. Атеистите се опитват да скрият присъствието на Бога зад всяко творение, но не са в състояние да обяснят как тези творения биха могли да произлязат без намесата на високоразвит разум и всемогъща сила. Представите и догадките по този въпрос са чисто губене на време. В Бхагавад-гӣта̄ (10.8) Бог казва: ахам̇ сарвася прабхаво – „Аз съм източникът на всичко“. Маттах̣ сарвам̇ правартате – „Всичко в творението води началото си от мен“. Ити матва̄ бхаджанте ма̄м будха̄ бха̄ва-саманвита̄х̣ – „Този, който разбере, че Аз създавам всичко чрез всемогъществото си, се посвещава на предано служене и напълно се отдава в моите лотосови нозе“. За съжаление, неинтелигентните хора трудно възприемат върховенството на Кр̣ш̣н̣а. Но независимо от това, ако общуват с предани и четат подходящи книги, те могат постепенно да стигнат до правилно разбиране, макар да им отнеме много, много прераждания. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.19):

„След многократно раждане и смърт този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“. Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, е създателят на всичко и енергията му се проявява по различни начини. Както е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (7.4 – 5), във всяко творение е налице съчетание на материалната енергия (бхӯмир а̄по 'нало ва̄юх̣) с духовната, т.е. с живото същество. Същият принцип – взаимодействието на върховния дух с материалните елементи – е причина и на цялото космическо мироздание.

В двайсет и шеста глава на Пета песен Шукадева Госва̄мӣ обясни, че грешниците са осъдени да страдат на адските планети. Преданият Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит живо се интересувал как да се спре това. Ваиш̣н̣авите са пара-дух̣кха-дух̣кхӣ – те лично нямат терзания, но са много нещастни, когато виждат, че другите страдат. Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва: „Господи, аз самият нямам безпокойства, защото съм се научил да възхвалявам твоите трансцендентални качества и в транс да изпитвам екстаз. Но много ми тежи, когато си помисля за всички негодници и глупаци, погълнати от ма̄я̄ сукха, ефимерното щастие, без да знаят нищо за преданото служене на теб“. Това са тревогите на един ваиш̣н̣ава. Той не се безпокои за себе си и изцяло се уповава на Върховната Божествена Личност. Но воден от състрадание, непрекъснато мисли как да спаси падналите обусловени души от адското им съществуване в този и в следващия живот. Затова Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа с нетърпение очаквал да узнае от Шукадева Госва̄мӣ как човечеството може да бъде спасено от пропадане в ада. Шукадева Госва̄мӣ вече обясни как хората се въвличат в адския живот, а сега би могъл да обясни и начина за избавление от ада. Интелигентните би трябвало да се вслушат в неговите наставления. За съжаление, по света липсва Кр̣ш̣н̣а съзнание и хората страдат в дълбокия мрак на невежеството. Те дори не вярват, че има живот след смъртта. Много е трудно да ги убедиш в тази истина, защото почти са загубили разсъдък в преследване на материално наслаждение. Независимо от всичко наш дълг – дълг на всички здравомислещи хора – е да спасим невежите. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит е представител на онези, които могат да ги спасят.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура споменава, че макар Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да бил чист предан, Шукадева Госва̄мӣ не започнал веднага да му говори за силата на преданото служене. В Бхагавад-гӣта̄ (14.26) е казано:

Преданото служене притежава такова могъщество, че ако човек изцяло се отдаде на Кр̣ш̣н̣а и всеотдайно му служи, последиците от греховния му живот незабавно изчезват.

На друго място в Гӣта̄ (18.66) Бог Кр̣ш̣н̣а призовава Арджуна да изостави всичките си задължения и да му се отдаде. Кр̣ш̣н̣а обещава: ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхьо мокш̣айиш̣я̄ми – „Аз ще те спася от греховните последици и ще ти дам освобождение“. Шукадева Госва̄мӣ, духовният учител на Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа, в отговор на въпросите на царя веднага би могъл да обясни принципа на бхакти, но за да изпита неговата интелигентност, той препоръчал най-напред покаянията според карма ка̄н̣д̣а, пътя на плодоносните дейности. Карма ка̄н̣д̣а обхваща осемдесет автентични писания, известни като дхарма ша̄стри. Едно от тях е Ману сам̇хита. Тези писания съветват грехът да бъде неутрализиран с друг вид плодоносна дейност. Това бил първият метод, препоръчан на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит от Шукадева Госва̄мӣ. И наистина всеки, който не е поел пътя на преданото служене, е длъжен да следва указанията на тези писания, като действа благочестиво, за да неутрализира неблагочестивите си дела. Това се нарича покаяние.

Дхарма ша̄стрите като Ману сам̇хита постановяват, че този, който е извършил убийство, трябва да бъде екзекутиран, за да изкупи греха с цената на собствения си живот. В миналото тази система е била следвана по целия свят, но тъй като днес хората са станали атеисти, те забраняват смъртното наказание. Това не е разумно. Тук се посочва, че лекарят, знаещ как да постави диагноза, предписва лекарство в зависимост от болестта. Ако заболяването е много сериозно, лекарството трябва да бъде силно. Убийството е много тежък грях, затова според Ману сам̇хита убиецът трябва да бъде обесен. По този начин правителството пощадява убиеца, защото, ако не бъде убит в сегашния си живот, той ще бъде убиван и принуждаван отново да страда в много следващи животи. Понеже нямат знание за следващия живот и за сложното функциониране на природата, хората си измислят свои собствени закони, вместо да се допитват до установените норми на ша̄стрите и да действат в съответствие с тях. Дори в днешно време индуската общност в Индия често се съветва с мъдри, учени личности относно неутрализирането на греховните дейности. В християнството също има процес на изповед и покаяние. Следователно покаянието е необходимо и всеки трябва да изкупва греховете си в зависимост от тяхната тежест.

В някои религиозни секти съгрешилият отива при свещеника, за да изповяда греховете си, плаща нещо като глоба, но после отново извършва същите грехове и отново се връща, за да ги изповяда. Така действа закоравелият грешник. От наблюденията на Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа става ясно, че дори преди пет хилядолетия престъпниците са се покайвали за греховете си, но след това отново сякаш по принуда са извършвали същите грехове. Затова от собствен опит Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа разбрал, че процесът на постоянно съгрешаване и покаяние е безсмислен. Докато не бъде възпитан във въздържание на сетивата, привързаният към сетивно наслаждение отново и отново ще извършва греховни дейности независимо от многото наказания. С думата виваша тук се посочва, че дори да не иска, човек ще е принуден да греши по силата на навика. Ето защо Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа се съмнявал в ползата от покаянието, тъй като то не предотвратява греховните действия. В следващия стих той обяснява защо е против този метод.

Когато Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа попита как човешкото същество може да се освободи от греховни дейности и след смъртта да не попада в адските планетарни системи, Шукадева Госва̄мӣ отговори, че методът за опрощаване на греховете е покаянието. Но Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит отказа да приеме този метод за подходящ и по този начин успешно издържа изпита, с който Шукадева Госва̄мӣ подложи на проверка интелигентността му. Сега Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа очаква духовният му учител, Шукадева Госва̄мӣ, да отговори по друг начин.

Духовният учител Шукадева Госва̄мӣ подложи Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа на изпитание и очевидно царят успешно премина част от него, тъй като отхвърли процеса на покаяние, включващ плодоносни дейности. Сега Шукадева Госва̄мӣ предлага равнището на философското познание. От карма ка̄н̣д̣а той преминава на гя̄на ка̄н̣д̣а и предлага пра̄яшчиттам̇ вимаршанам – „Истинското покаяние представлява съвършено знание“. С думата вимаршана се има предвид философското знание. В Бхагавад-гӣта̄ (7.15) кармӣте, лишени от знание, са сравнени с магарета. Кр̣ш̣н̣а казва:

„Безбожниците, които са много глупави; тези, които са най-нисши сред хората; тези, чието знание е отнето от илюзията, и тези с атеистичната природа на демони не се отдават на мен“. Затова кармӣте, които се въвличат в грехове и не знаят каква е истинската цел на живота, са наречени мӯд̣ха, магарета. Обяснение на думата вимаршана откриваме и в Бхагавад-гӣта̄ (15.15), където Кр̣ш̣н̣а казва: ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣ – смисълът от изучаване на Ведите е да се разбере Върховната Божествена Личност. Ако някой изучава Веда̄нта, но само постига известни успехи в попрището на умозрителното познание, без да разбира Върховния Бог, той си остава същият мӯд̣ха. В този смисъл Бхагавад-гӣта̄ (7.19) заявява, че човек постига истинско знание, когато разбере Кр̣ш̣н̣а и му се отдаде (бахӯна̄м̇ джанманам̇ анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте). За да станем просветени и свободни от материално замърсяване, би трябвало да разберем Кр̣ш̣н̣а; така незабавно ще се освободим както от всички благочестиви и неблагочестиви дейности, така и от последиците им.

Дори знанието, придобито чрез философски разсъждения, постепенно пречиства човек, ако той стриктно следва предписанията на ша̄стрите, описани в следващия стих. Ето защо равнището на гя̄на, философското познание, е по-възвишено от равнището на карма, плодоносната дейност. Има голяма вероятност за пропадане от равнището на карма до ада. Но равнището на гя̄на е спасение от адския живот, макар очистването от заразата да е все още непълно. Бедата е в това, че на равнището на гя̄на живото същество си мисли, че вече се е освободило и е станало На̄ра̄ян̣а, Бхагава̄н. Това е друг вид невежество.

От невежество живото същество си въобразява, че е свободно от материално замърсяване, макар всъщност да не е. Следователно дори да постигне брахма гя̄на, осъзнаването на Брахман, то отново пропада, защото не е потърсило убежище в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. И все пак гя̄ните поне знаят какво е грях и какво е благочестие и много внимателно следват препоръките на ша̄стрите.

В смр̣ти ша̄стра откриваме следното обяснение на думата тапах̣: манасаш чендрия̄н̣а̄м̇ ча аика̄грям̇ парамам̇ тапах̣. „Съвършеният контрол над ума и сетивата и пълното им съсредоточаване върху един вид дейност се нарича тапах̣“. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание учи хората как да насочат цялото си внимание върху преданото служене. Това е висша тапах̣. Брахмачаря, тоест животът в целомъдрие, се основава на осем изисквания. Един брахмача̄рӣ не бива: да мисли за жени, да говори за сексуални отношения, да флиртува с жени, да поглежда сладострастно жени, да говори интимно с жени, да се решава на сексуална връзка, нито да се стреми към секс или да води сексуален живот. Не бива дори да мисли за жени или да ги поглежда, а какво остава да говори с тях. Това е истинското следване на брахмача̄ря. Когато един брахмача̄рӣ или сання̄сӣ говори с жена на усамотено място, съществува естествената възможност за скрита сексуална връзка. Затова истинският брахмача̄рӣ прави точно обратното. Той без особени усилия държи в подчинение ума и сетивата си, раздава милостиня, говори истината и т.н. Но като начало човек трябва да овладее езика си и ограничи храненето си.

Този, който е избрал пътя на преданото служене (бхакти ма̄рга), трябва неотклонно да спазва регулиращите принципи, като първо контролира езика си (севонмукхе хи джихва̄дау сваям ева спуратй адах̣). Той може да държи в подчинение езика (джихва̄), като повтаря маха̄- мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, не говори за нищо друго освен за темите, свързани с Кр̣ш̣н̣а, и не вкусва нищо, което не е предложено на Кр̣ш̣н̣а. Ако владее езика си по този начин, той без усилия ще може да спазва брахмачаря и другите методи за пречистване. От следващия стих ще стане ясно, че пътят на преданото служене е съвършен във всяко отношение: по-висш от пътя на плодоносните дейности и пътя на знанието. Цитирайки Ведите, Шрӣла Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря разяснява, че аскетизмът включва съблюдаването на строги пости (тапаса̄на̄шакена). А Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни предупреждава, че атя̄ха̄ра, преяждането, е препятствие за напредъка в духовния живот. И в Бхагавад-гӣта̄ (6.17) Кр̣ш̣н̣а казва:

„Този, който е умерен в навиците си за ядене, сън, работа и почивка, може да намали всички материални страдания чрез практика на йога“.

В текст 14 особено внимание заслужава думата дхӣра̄: „тези, които не са смущавани при никакви обстоятелства“. В Бхагавад-гӣта̄ (2.14) Кр̣ш̣н̣а казва на Арджуна:

„О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи“. Материалният свят е изпълнен с безпокойства (адя̄тмика, адхидайвика и адхибаутика). Този, който се е научил да ги търпи при всички обстоятелства, се нарича дхӣра.

В предишния стих Шукадева Госва̄мӣ даде пример със сухите листа на увивните растения по ствола на бамбуково дърво – огънят може да изпепели листата, но растенията отново ще поникнат, защото корените им все още са в земята. Корените на греховните желания не са унищожени в сърцето на този, който развива знание, но няма вкус към преданото служене, затова е възможно греховните желания да се появят отново. В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.14.4) се казва:

Мислителите, успели след огромни усилия да опознаят материалния свят до най-малките му детайли, разграничавайки греховните от благочестивите дела, ако не извършват предано служене, са склонни към материални дейности. Възможно е такива теоретици да пропаднат, впримчени в плодоносна дейност. Но ако някой се привърже към преданото служене, желанията му за материални наслаждения изчезват от само себе си без допълнителни усилия. Бхактих̣ пареша̄нубхаво вирактир анятра ча: за напредналия в Кр̣ш̣н̣а съзнание материалните дейности, било то греховни или благочестиви, стават безвкусни. Това е проверката за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Както благочестивите, така и неблагочестивите дела са следствие от невежество, защото живото същество, като вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, няма нужда да действа за собствено сетивно наслаждение. Ето защо веднага щом отново поеме пътя на преданото служене, то изоставя привързаността си към благочестиви и неблагочестиви дейности и се интересува само от това, което ще удовлетвори Кр̣ш̣н̣а. Процесът на бхакти, преданото служене на Кр̣ш̣н̣а (ва̄судева-пара̄ян̣а), премахва последиците от всички дейности.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил велик предан, затова не получил удовлетворение от отговорите на своя гуру, Шукадева Госва̄мӣ, относно пътя на карма ка̄н̣д̣а и гя̄на ка̄н̣д̣а. Понеже познавал много добре ученика си, Шукадева Госва̄мӣ описал и трансценденталното блаженство на преданото служене. Думата кечит, използвана в разглеждания стих, означава „някои хора, но не всички“. Не всеки може да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Както Кр̣ш̣н̣а утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.3):

„Сред хилядите хора един може да се стреми към съвършенство, а сред постигналите съвършенство трудно ще се намери някой, който наистина да ме познава“. На практика никой не може да разбира Кр̣ш̣н̣а такъв, какъвто е, защото Кр̣ш̣н̣а не може да бъде разбран чрез благочестиви дейности или чрез постигане на висше философско знание. Всъщност най-висшето знание е да се разбере Кр̣ш̣н̣а. Неинтелигентните хора, незнаещи нищо за Кр̣ш̣н̣а, имат твърде високо мнение за себе си, като мислят, че вече са освободени или че са станали Кр̣ш̣н̣а или На̄ра̄ян̣а. Това е невежество.

За да докаже чистотата на бхакти, преданото служене, Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ пише в Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.1.11):

„Човек трябва да отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а благосклонно, без желание за материална изгода и печалба от кармични дейности или философски разсъждения. Това се нарича чисто предано служене“. По-нататък Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ разкрива, че бхакти е клешагхнӣ шубхада̄ – преданото служене слага край на всички излишни усилия и материални страдания и води до истинско щастие. Бхакти е толкова могъщ процес, че е наречен още мокш̣а-лагхута̄кр̣т – намаляващ стойността на освобождението.

Неотдадените са принудени да преживяват материални страдания, защото имат склонност към греховни плодоносни дейности. Поради невежество те продължават да таят греховни желания в сърцата си. Тези греховни дейности биват три вида – па̄така, маха̄-па̄така и атипа̄така; те се делят и на две групи: пра̄рабдха и апра̄рабдха. Пра̄рабдха се отнася до греховни последици, от които живото същество страда в настоящето, а с апра̄рабдха се назовават източниците на бъдещи страдания. Семената (биджа) на греховните последици, които все още не са дали плодове, се наричат апра̄рабдха. Те са невидими, безкрайни и никой не може да проследи кога са били посети за пръв път. Заради пра̄рабдха, греховните последици, които вече са дали плодове, живото същество се ражда в семейство от низш произход или го сполетяват други нещастия.

Но когато някой се посвети на предано служене, всички стадии на греховен живот, включително пра̄рабдха, апра̄рабдха и биджа, биват превъзмогнати. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.14.19) Бог Кр̣ш̣н̣а казва на Уддхава:

„Скъпи Уддхава, преданото служене във взаимоотношения с мен наподобява пламтящия огън, изгарящ докрай енергията на греховните дейности“. Как преданото служене може да унищожи последиците от греховния живот, става ясно от следния стих на Шрӣмад Бха̄гаватам (3.33.6), част от разговора на Бог Капиладева с майка му Девахӯти. Девахӯти казва:

„Скъпи Господи, дори роденият в семейство на кучеядци, който слуша и възпява твоето величие, отдава ти почитания и те помни, веднага става по-велик от бра̄хман̣а, затова е достоен да извършва жертвоприношения. Тогава какво да говорим за този, който те вижда лице в лице?“.

В Падма Пура̄н̣а се споменава, че хората, чиито сърца остават неизменно привързани към преданото служене на Бог Виш̣н̣у, незабавно биват освободени от всички последици на греховния си живот. Обикновено тези последици съществуват в четири стадия. Някои от тях са готови веднага да дадат плодове, други са под формата на семена, някои са непроявени, а други се проявяват в момента. Преданото служене унищожава всички тези последици. В сърцето на предания, погълнат от служене, не остава място за греховни желания. Греховният живот е следствие от невежество; това означава човек да забрави органично присъщата си позиция на вечен слуга на Бога. Но този, който е в пълно съзнание за Кр̣ш̣н̣а, получава прозрението, че е вечен слуга на Бога.

В тази връзка Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ пояснява, че има два вида бхакти: (1) сантата̄ – непрекъснато предано служене с вяра и любов и (2) ка̄да̄читкӣ – предано служене, което не е постоянно, а се пробужда от време на време. Непрекъснатото предано служене също може да се раздели на две категории: (1) служене, извършвано с привързаност и (2) спонтанно предано служене. Непостоянното предано служене (ка̄да̄читкӣ) се разделя на три категории: (1) ра̄га̄бха̄самайӣ – предано служене, при което има проблясък на привързаност; (2) ра̄га̄бха̄са-шӯня-сварӯпа-бхӯта̄ – предано служене, при което липсва спонтанна любов, но преданият харесва присъщата си роля да служи и (3) а̄бха̄са-рӯпа̄ – наченки на предано служене. Що се отнася до покаянието, дори незначителните наченки на предано служене заместват необходимостта от пра̄яшчитта (покаяние). Следователно покаянието е без съмнение ненужно за този, който е развил спонтанна любов и после привързаност с любов, които са признаци за напредък отвъд ка̄да̄читкӣ. Дори на етапа на а̄бха̄са-рӯпа̄ бхакти всички последици от греховния живот се изкореняват и унищожават. За Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ думата ка̄ртснйена означава, че дори някой да има желание за греховна дейност, корените на това желание се унищожават още с а̄бха̄са-рӯпа̄ бхакти. Примерът с бха̄скара, слънцето, е много подходящ. А̄бха̄са аспектът на бхакти е сравнен със зазоряване, а натрупаните грехове – с мъгла. Тъй като мъглата не се разпростира високо в небето, веднага след първите лъчи на слънцето тя изчезва. По подобен начин дори незначителната връзка с преданото служене освобождава човека от цялата мъгла на греховния му живот.

Думата тат-пуруш̣а се отнася до проповедника на Кр̣ш̣н̣а съзнание, например духовния учител. Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура е казал: чха̄д̣ия̄ ваиш̣н̣ава-сева̄ ниста̄ра па̄йече кеба̄ – „Без да служи на истински духовен учител, съвършен ваиш̣н̣ава, кой би могъл да се освободи от оковите на ма̄я̄?“. Тази мисъл е изразена и на много други места. В Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.2) се казва: махат-сева̄м̇ два̄рам а̄хур вимуктех̣ – ако някой иска да се освободи от ноктите на ма̄я̄, той трябва да общува с чист предан, маха̄тма̄. Маха̄тма̄ отдава любовно служене на Бога двайсет и четири часа в денонощието. Както Кр̣ш̣н̣а заявява в Бхагавад-гӣта̄ (9.13):

„О, сине на Пр̣тха̄, тези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те са потопени в предано служене, защото знаят, че Аз съм Бог, Върховната Личност, първоначалният и неизчерпаемият“. Един маха̄тма̄ няма други задължения, освен да служи на Кр̣ш̣н̣а. Човек трябва да отдава служене на ваиш̣н̣ава, за да се освободи от греховните последици, да възвърне изначалното си Кр̣ш̣н̣а съзнание и да се научи как да обича Кр̣ш̣н̣а – това са плодовете на маха̄тма сева̄. Ако служи на чист предан, той по естествен начин се избавя от последиците на греховния си живот. Но целта на преданото служене не е да отстрани някакви незначителни грехове, а да пробуди спящата ни любов към Кр̣ш̣н̣а. Както мъглата се разсейва от първия проблясък на слънцето, така греховните последици на този, който започне да служи на чист предан, изчезват от само себе си, без необходимостта от допълнителни усилия.

С думата кр̣ш̣н̣а̄рпита-пра̄н̣ах̣ се има предвид предан, посветил живота си в служене на Кр̣ш̣н̣а, а не просто търсещ спасение от пътя към ада. Преданият е на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а или ва̄судева-пара̄ян̣а; това означава, че пътят на Ва̄судева, тоест пътят на предаността, е смисъл на живота му. На̄ра̄ян̣а-пара̄х̣ сарве на кута̄шчана бибхяти (Шрӣмад Бха̄гаватам, 6.17.28): такъв предан не се страхува да отиде където и да било. Има път към освобождение на райските планети и път към адските планети, но преданият на̄ра̄ян̣а-пара не се страхува от местоназначението. Привързан към служенето за Кр̣ш̣н̣а, той не се интересува от рая или от ада. Попаднал сред адски условия на живот, той ги приема като милост на Кр̣ш̣н̣а – тат те 'нукампа̄м̇ сусамӣкш̣ама̄н̣ах̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.14.8). Той не роптае: „О, аз съм толкова велик предан на Кр̣ш̣н̣а. Защо съм натикан в тази мизерия?“. Напротив, неговото отношение е: „Това е милост на Кр̣ш̣н̣а“. Подобно отношение може да развие само предан, който служи на представител на Кр̣ш̣н̣а. В това се крие тайната на успеха.

Не трябва да мислим, че с бхакти се заемат хора, неспособни да изпълняват ритуалите от раздела на Ведите, наречен карма ка̄н̣д̣а, или недостатъчно образовани, за да философстват на духовни теми. Обикновено ма̄я̄ва̄дӣте твърдят, че пътят на бхакти е за жени и за неграмотни. Това обвинение е напълно неоснователно. Пътят на бхакти са следвали най-изтъкнати учени, като Госва̄мӣте, Бог Чайтаня Маха̄прабху и Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря. Те са истинските последователи на бхакти и всеки трябва да върви по стъпките им независимо от своя произход и образование. Маха̄джано йена гатах̣ са пантха̄х̣: човек е длъжен да следва пътя на маха̄джаните. Маха̄джаните са поели пътя на преданото служене (сушӣла̄х̣ са̄дхаво ятра на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣ах̣), защото тези велики личности са съвършените личности. Шрӣмад Бха̄гаватам (5.18.12) утвърждава:

„Този, който изпитва непоколебима преданост към Божествената Личност, притежава всички добродетели на полубоговете“. Ала хората с ограничена интелигентност погрешно разбират пътя на бхакти и заявяват, че той е за неспособния да изпълнява ведическите ритуали или да философства. В този смисъл думата садхрӣчинах̣ посочва бхакти като верния път, а не пътищата на карма ка̄н̣д̣а и гя̄на ка̄н̣д̣а. Възможно е ма̄я̄ва̄дӣте да са сушӣла̄х̣ са̄дхавах̣ (святи, благовъзпитани личности), но въпреки това не е сигурно дали те наистина се развиват духовно, тъй като не са приели пътя на бхакти. От друга страна, тези, които следват а̄ча̄риите, не само стават сушӣла̄х̣ и са̄дхавах̣, но придобиват и безстрашие – акуто-бхая. Би трябвало смело да следваме дванайсетте маха̄джани в тяхната ученическа приемственост и така да се освободим от оковите на ма̄я̄.

За да извлече полза от методите за покаяние, човек трябва да ги извършва поне с известна преданост, иначе няма надежда да се пречисти. От стиха става ясно, че дори хората, които се възползват от карма ка̄н̣д̣а и гя̄на ка̄н̣д̣а, но не са поне малко отдадени, не биха могли да се пречистят само като следват тези пътища. Думата пра̄яшчитта̄ни е в множествено число и включва карма ка̄н̣д̣а и гя̄на ка̄н̣д̣а. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва: карма ка̄н̣д̣а, гя̄на ка̄н̣д̣а, кевала виш̣ера бха̄н̣д̣а – той сравнява карма ка̄н̣д̣а и гя̄на ка̄н̣д̣а с делви отрова. Алкохолът и отровата са от една и съща категория. Според разглеждания стих човек, който много пъти е слушал за пътя на преданото служене, но не изпитва влечение към него и не е постигнал Кр̣ш̣н̣а съзнание, е като винена делва. Той не би могъл да се пречисти, ако няма поне някакъв досег с преданото служене.

Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.66):

„Изостави всички религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“. Същият принцип е описан и тук (сакр̣н манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣). Ако при изучаването на Бхагавад-гӣта̄ някой реши да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, той незабавно бива освободен от всички греховни последици. В тази връзка е важно да се отбележи, че Шукадева Госва̄мӣ след неколкократното повторение на ва̄судева-пара̄ян̣а и на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а, най-накрая казва кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣. Така той набляга на това, че Ва̄судева и На̄ра̄ян̣а водят началото си от Кр̣ш̣н̣а. Макар На̄ра̄ян̣а и Ва̄судева да не се различават от Кр̣ш̣н̣а, просто като се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, преданият напълно се отдава на всички негови разширения, като На̄ра̄ян̣а, Ва̄судева и Говинда. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.7): маттах̣ паратарам̇ на̄нят – „Няма истина, по-висша от мен“. Върховната Божествена Личност притежава много имена и форми, но Кр̣ш̣н̣а е върховната форма (кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям). Ето защо Кр̣ш̣н̣а препоръчва на начинаещите предани да се отдадат единствено на него (ма̄м екам). Тъй като начинаещите не могат да разберат какво представляват формите на На̄ра̄ян̣а, Ва̄судева и Говинда, Кр̣ш̣н̣а казва направо: ма̄м екам. В стиха тази идея се подкрепя от думата кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣. На̄ра̄ян̣а не се обръща към нас лично, но Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, го прави, както например в Бхагавад-гӣта̄. Затова следването на Бхагавад-гӣта̄ означава отдаване на Кр̣ш̣н̣а, а това отдаване е най-висшето съвършенство в бхакти йога.

Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа попита Шукадева Госва̄мӣ как живото същество може да се спаси от пропадане в различните адски условия на живот. В този стих Шукадева Госва̄мӣ отговаря, че отдалата се на Кр̣ш̣н̣а душа със сигурност няма да попадне в адско съществуване. Нещо повече – дори в сънищата си няма да срещне Ямара̄джа или неговите пратеници, способни да я отведат там. Казано другояче, желаещият да се спаси от нарака, адския живот, би трябвало изцяло да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а. Думата сакр̣т е от особена важност, защото посочва, че ако някой искрено се отдаде на Кр̣ш̣н̣а веднъж, той вече е спасен, дори по случайност да съгреши. В Бхагавад-гӣта̄ (9.30) Кр̣ш̣н̣а казва:

„Дори да извърши най-отвратителната постъпка, ако е отдаден на предано служене, човек трябва да бъде считан за свят, защото решително върви по правилния път“. Този, който нито за миг не забравя Кр̣ш̣н̣а, е спасен дори ако по случайност пропадне заради греховни дейности.

Във втора глава на Бхагавад-гӣта̄ (2.40) Бог казва:

„Тези усилия не са напразни, нищо не се губи – дори незначителният напредък по този път закриля човека от най-големи опасности и страхове“.

На друго място в Гӣта̄ (6.40) Бог казва: на хи каля̄н̣а-кр̣т кашчид дургатим̇ та̄та гаччхати – „Този, който върши добро, никога не бива побеждаван от злото“. Най-висше каля̄на, добро дело, е отдаването на Кр̣ш̣н̣а. Това е единственото спасение от пропадане в ада. Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ потвърждава:

Греховните действия на отдадения на Кр̣ш̣н̣а са сравнени със змия с извадени отровни зъби (проткха̄та дам̇ш̣т̣раяте). Никой не се страхува вече от такава змия. Разбира се, човек не бива да извършва греховни дейности, спокоен от силата на отдаването си. Но дори да се случи така, че отдаденият на Кр̣ш̣н̣а да съгреши заради предишните си навици, такива грехопадения вече не му носят пагубни последствия. Той просто трябва да прегърне лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и да му служи под ръководството на духовния учител. Така при всички положения ще бъде акуто-бхая, свободен от страх.

Понякога хората с ниска интелигентност пренебрегват Пура̄н̣ите, древните истории, като ги смятат за митология. Всъщност изложеното в Пура̄н̣ите, най-древните летописи на вселената, е напълно действително, макар и неподредено в хронологичен ред. В Пура̄н̣ите са записани най-важните събития, случили се преди милиони години не само на тази планета, но и на други планети във вселената. Затова всички просветени ведически учени цитират събития, споменати в Пура̄н̣ите. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ приема Пура̄н̣ите и Ведите за еднакви по важност. Ето защо в Бхакти-раса̄мр̣та синдху той цитира следния стих от Брахма я̄мала:

„Предано служене на Бога, пренебрегващо признати ведически писания, като Упаниш̣адите, Пура̄н̣ите и На̄рада пан̃чара̄тра, е просто ненужен смут в обществото“. Преданият на Кр̣ш̣н̣а трябва да се позовава не само на Ведите, но и на Пура̄н̣ите. Пура̄н̣ите не бива лекомислено да се приемат за митология. Ако бяха просто митология, Шукадева Госва̄мӣ нямаше да си прави труда да разказва древната история за живота на Аджа̄мила. Тази история започва така.

Лошото на непозволените връзки с жени е, че лишават човек от всички брахмински качества. В Индия все още съществува социална класа от слуги, наречени шӯдри, чиито жени слугини се наричат шӯдра̄н̣ӣ. Понякога твърде сладострастните мъже прелъстяват такива слугини, тъй като в по-висшите сфери на обществото не биха могли да се отдават на похотливия си навик – преследването на жени, – нещо, строго забранено от установените норми на поведение. Под влияние на една такава проститутка младият, достоен бра̄хман̣а Аджа̄мила загубил брахминските си качества, но накрая бил спасен, защото започнал да следва процеса на бхакти йога. В един от предишните стихове Шукадева Госва̄мӣ говореше за хората, които само веднъж са се отдали в лотосовите нозе на Бога (манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣) или току-що са започнали процеса на бхакти йога. Бхакти йога започва с шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣, слушане и възпяване на имената на Бог Виш̣н̣у, както в маха̄-мантрата: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Възпяването е началото на бхакти йога. Ето защо Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху заявява:

„Единственият начин за освобождение в тази епоха на конфликти и лицемерие е възпяването на святото име на Бога. Няма друг път. Няма друг път. Няма друг път“. Възпяването на святото име винаги е въздействащо, но в епохата на Кали то е особено въздействащо. Чрез историята за Аджа̄мила, освободен от ръцете на Ямадӯтите просто защото повтарял святото име на На̄ра̄ян̣а, Шукадева Госва̄мӣ ще обясни практическото му въздействие. Първоначалният въпрос на Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа беше как да се спаси от пропадане в ада или от среща с Ямадӯтите. В отговор Шукадева Госва̄мӣ разказва тази древна история, за да убеди Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа в силата на бхакти йога, започваща с повтаряне на святото име. Всички велики учители на бхакти йога препоръчват процеса на предаността, чието начало е възпяването на святото име на Кр̣ш̣н̣а (тан-на̄ма-грахан̣а̄дибхих̣).

Стихът посочва до каква степен може да пропадне човек, отдал се на непозволен секс с проститутка. Незаконният секс е невъзможен с една почтена и благородна жена; случва се само с нецеломъдрените шӯдри. Колкото повече обществото допуска проституцията и безбрачния секс, толкова повече стимулира измамниците, крадците, грабителите, пияниците и комарджиите. Затова най-напред ние съветваме всички ученици в нашето движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание да се въздържат от извънбрачен секс, който е началото на всякакъв отвратителен живот и води след себе си месоядство, хазарт и пиянство. Разбира се, въздържанието е много трудно, но е напълно възможно за отдадения на Кр̣ш̣н̣а, защото една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност постепенно загубва вкус към всички тези лоши навици. Но общество, което позволява разрастването на безразборния секс, е обречено на гибел, защото ще бъде пълно с разбойници, крадци, измамници и прочее.

Думата праваясах̣ посочва колко грешен бил Аджа̄мила, защото макар и на осемдесет и осем години имал малко дете. Според ведическата култура, когато достигне петдесет години, човек трябва да напусне дома си, а не да остане вкъщи и да продължи да зачева деца. Сексуалният живот е допустим в рамките на двайсет и пет години – между двайсет и пет и четиридесет и пет, или най-много петдесет години. След тази възраст човек трябва да се откаже от секса, да напусне дома си като ва̄напрастха, а после евентуално да приеме сання̄са. За съжаление, поради близостта си с проститутката Аджа̄мила загубил брахминската си култура и дори в така наречения семеен живот се превърнал в закоравял грешник.

От стиха става ясно, че На̄ра̄ян̣а бил много малък; той дори не можел да говори и да ходи правилно. Аджа̄мила бил силно привързан към детето, наслаждавал се на игрите му и понеже детето се казвало На̄ра̄ян̣а, старецът постоянно повтарял святото име на На̄ра̄ян̣а. Макар да имал предвид малкото дете, а не изначалния На̄ра̄ян̣а, името на На̄ра̄ян̣а е толкова могъщо, че само като викал сина си, Аджа̄мила се пречиствал (харер на̄ма харер на̄ма харер на̄маива кевалам). Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ заявява – ако по някакъв начин умът на човека бъде привлечен към святото име на Кр̣ш̣н̣а, той е на пътя на освобождението (тасма̄т кена̄пй упа̄йена манах̣ кр̣ш̣н̣е нивешайет). В индуското общество е прието родителите да кръщават децата си Кр̣ш̣н̣а да̄са, Говинда да̄са, На̄ра̄ян̣а да̄са и Вр̣нда̄вана да̄са. Така те повтарят имената Кр̣ш̣н̣а, Говинда, На̄ра̄ян̣а и Вр̣нда̄вана и имат шанс да се пречистят.

Бог, Върховната Личност, е милостив към обусловената душа. Въпреки че напълно бил забравил На̄ра̄ян̣а, Аджа̄мила викал детето си с думите: „На̄ра̄ян̣а, моля те, ела да ядеш. На̄ра̄ян̣а, моля те, изпий това мляко“. По една или друга причина той бил привлечен към името На̄ра̄ян̣а. Това се нарича агя̄та сукр̣ти. Макар да се обръщал към сина си, той несъзнателно повтарял името на На̄ра̄ян̣а и това не останало незабелязано, защото святото име на Върховната Божествена Личност притежава трансцендентално могъщество.

Във Втора песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (2.1.6) Шукадева Госва̄мӣ казва:

„Най-висшето съвършенство на човешкия живот, което може да се постигне чрез пълно опознаване на материята и духа, чрез овладяване на мистични сили или чрез съвършено изпълняване на предписаните задължения, е в края на живота си човек да помни Божествената Личност“. Случило се така, че докато умирал, Аджа̄мила съзнателно или несъзнателно възпявал името на На̄ра̄ян̣а (анте на̄ра̄ян̣а-смр̣тих̣) и просто като съсредоточил ума си върху него, той постигнал висшето съвършенство.

Тук можем да споменем, че Аджа̄мила бил син на бра̄хман̣а и в младостта си бил привикнал да почита На̄ра̄ян̣а, защото в къщата на всеки бра̄хман̣а се извършва обожание на на̄ра̄ян̣а шила̄. В Индия тази традиция е още жива – в дома на всеки стриктен бра̄хман̣а се изпълнява на̄ра̄ян̣а сева, обожание на На̄ра̄ян̣а. Затова, макар да викал сина си, грешният Аджа̄мила бил толкова погълнат от името на На̄ра̄ян̣а, че си спомнил за Бог На̄ра̄ян̣а, когото с вяра обожавал в младостта си.

В тази връзка Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ пише: етач ча тад-упала̄лана̄ди-шрӣ-на̄ра̄ян̣а-намочча̄ран̣а-ма̄ха̄тмйена тад-бхактир ева̄ бхӯд ити сиддха̄нтопайогитвена̄пи драш̣т̣авям – „Имайки предвид бхакти сиддха̄нта, можем да направим заключението, че Аджа̄мила, повтаряйки непрекъснато името на сина си На̄ра̄ян̣а, се издигнал до равнището на бхакти, макар да нямал представа за нея“. Шрӣла Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря казва следното: евам̇ вартама̄нах̣ са двиджах̣ мр̣тю-ка̄ле упастхите сатягьо на̄ра̄ян̣а̄кхйе путра ева матим̇ чака̄ра матим а̄сакта̄м акарод итй артхах̣ – „В мига на смъртта той повтарял името на своя син, но по този начин съсредоточил ума си върху святото име на На̄ра̄ян̣а“. И Шрӣла Виджаядхваджа Тӣртха изказва подобно мнение:

мр̣тю-ка̄ле деха-вийога-лакш̣ан̣а-ка̄ле мр̣тьох̣ сарва-дош̣а-па̄па-харася харер ануграха̄т ка̄ле датта-гя̄на-лакш̣ан̣е упастхите хр̣ди прака̄шите танайе пӯрн̣а-гя̄не ба̄ле пан̃ча-варш̣а-калпе пра̄деша-ма̄тре на̄ра̄ян̣а̄хвайе мӯрти-вишеш̣е матим̇ смаран̣а-самартхам̇ читтам̇ чака̄ра бхактя̄смарад итй артхах̣.

Съзнателно или несъзнателно, по време на смъртта си Аджа̄мила действително помнел На̄ра̄ян̣а (анте на̄ра̄ян̣а-смр̣тих̣).

Човек, който извършва греховни дейности, ги извършва със своето тяло, ум и реч. Ето защо трима пратеници на Ямара̄джа пристигнали да отведат Аджа̄мила в неговата обител. За щастие, въпреки че имал предвид сина си, Аджа̄мила повтарял четирите срички на хари на̄ма, На̄ра̄ян̣а; така незабавно се появили и Виш̣н̣удӯтите, пратениците на На̄ра̄ян̣а. Понеже Аджа̄мила изпитвал ужасен страх от въжетата на Ямара̄джа, той повтарял святото име на Бога с просълзени очи. Всъщност на него и през ум не му минавало да възпява святото име на На̄ра̄ян̣а; той искал да извика сина си.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва: хари-кӣртанам̇ нишамя̄патан, катхам-бхӯтася бхартур на̄ма бруватах̣ – пратениците на Виш̣н̣у дошли, понеже Аджа̄мила повтарял святото име на На̄ра̄ян̣а. Те не се интересували защо го прави. Всъщност, докато повтарял името На̄ра̄ян̣а, Аджа̄мила мислел за сина си. Но просто щом чули, че Аджа̄мила повтаря святото име на Бога, пратениците на Бог Виш̣н̣у, Виш̣н̣удӯтите, незабавно дошли, за да го защитят. В действителност предназначението на хари кӣртана е да възхвалява святото име, форма, забавления и качества на Бога. Но Аджа̄мила не възхвалявал нито формата, нито качествата или принадлежностите на Бога; той просто повтарял святото име. Въпреки всичко това възпяване било достатъчно, за да го пречисти от греховните дейности. Виш̣н̣удӯтите пристигнали веднага щом чули, че някой възпява името на техния господар. Шрӣла Виджаядхваджа Т̣иртха отбелязва: анена путра-снехам антарен̣а пра̄чӣна̄др̣ш̣т̣а-бала̄д удбхӯтая̄ бхактя̄ бхагаван-на̄ма-сан̇кӣртанам̇ кр̣там ити гя̄яте – „Аджа̄мила повтарял името на На̄ра̄ян̣а от прекалена привързаност към сина си. Въпреки всичко заради щастливата съдба да отдава предано служене на На̄ра̄ян̣а в миналото той очевидно възпявал святото име с истинска преданост и без оскърбления“.

Пратениците на Бог Виш̣н̣у винаги защитават ваиш̣н̣авите – отдадените в лотосовите му нозе. Тъй като Аджа̄мила повтарял святото име на На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣удӯтите не само че незабавно пристигнали, но веднага заповядали на Ямадӯтите да не докосват умиращия. С кънтящите си гласове те заплашвали, че ще накажат Ямадӯтите, ако не спрат да изтръгват душата от сърцето на Аджа̄мила. Пратениците на Ямара̄джа имат съдебна власт над всички грешни живи същества, но Виш̣н̣удӯтите са упълномощени да наказват всекиго, включително и Ямара̄джа, който постъпва несправедливо с един ваиш̣н̣ава.

Учените материалисти не знаят как да открият душата в тялото с помощта на материалните си средства, но този стих ясно посочва, че душата се намира в дълбините на сърцето (хр̣дая); точно от сърцето Ямадӯтите искали да изтръгнат душата на Аджа̄мила. Също така е известно, че в сърцето се намира и Свръхдушата, Бог Виш̣н̣у (ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇ хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати). В Упаниш̣адите се казва, че Свръхдушата и индивидуалната душа живеят на едно и също дърво – тялото – като две птици приятели. Свръхдушата е приятел, защото Върховната Божествена Личност милостиво придружава изначалната душа по време на нейните прераждания от тяло в тяло. Нещо повече, в зависимост от желанията и кармата на индивидуалната душа с помощта на ма̄я̄ Бог създава ново тяло.

Сърцето на тялото е механично устройство. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.61):

„Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които са поставени в машина, създадена от материалната енергия“. Янтра означава машина, например автомобил. Индивидуалната душа е шофьорът в машината на тялото, тя е собственикът и направлява движението, но върховният собственик е Върховната Божествена Личност. Тялото е създадено с посредничеството на ма̄я̄ (карман̣а̄ даива-нетрен̣а) и в зависимост от дейностите на живото същество в този живот, отново под надзора на даивӣ ма̄я̄ (даивӣ хй еш̣а̄ гун̣амайӣ мама ма̄я̄ дуратяя̄), то получава ново тяло, ново превозно средство. В подходящия момент незабавно се определя следващото тяло и индивидуалната душа заедно със Свръхдушата се преместват в новата телесна машина. Това е процесът на прераждане. Докато душата преминава от едно тяло в друго, пратениците на Ямара̄джа я отвеждат в предопределения ад (нарака), за да се приспособи към условията, при които ще трябва да живее в следващото си тяло.

Заради греховните си дейности Аджа̄мила попадал под властта на Ямара̄джа, върховния съдник, назначен да преценява греховете на живите същества. Пратениците на Ямара̄джа били изненадани от забраната да докосват Аджа̄мила, защото дотогава никой в трите свята не им пречел да изпълнят дълга си.

Най-важната дума в този стих е сиддха-саттама̄х̣ и означава „най-издигнат сред съвършените“. В Бхагавад-гӣта̄ (7.3) се казва: мануш̣я̄н̣а̄м̇ сахасреш̣у кашчид ятати сиддхайе – сред милиони хора един може да се стреми към сиддха, съвършенство – тоест себепознание. Една личност, постигнала себепознание, разбира, че не е това тяло, а е душа (ахам̇ брахма̄сми). В днешно време практически никой не осъзнава този факт, но знаещият това е постигнал съвършенството и затова се нарича сиддха. Щом разбере, че душата е неразделна частица от върховната душа и започне да служи предано на върховната душа, човек става сиддха-саттама. Той вече е достоен да живее на планетите Ваикун̣т̣ха или на Кр̣ш̣н̣алока. Тоест думата сиддха-саттама се отнася до освободения, чист предан.

Като слуги на Ямара̄джа, който също е сиддха-саттама, Ямадӯтите знаели, че един сиддха-саттама стои над полубоговете и техните помощници и дори над всички живи същества в материалния свят. Затова те искали да узнаят защо Виш̣н̣удӯтите присъстват по време на смъртта на един грешник.

Също така трябва да отбележим, че Аджа̄мила все още не бил мъртъв, докато Ямадӯтите се опитвали да изтръгнат душата от сърцето му. Тъй като не успели да сторят това, той бил още жив. Това ще бъде разяснено в следващите стихове. По време на спора между Ямадӯтите и Виш̣н̣удӯтите Аджа̄мила бил просто в безсъзнание. Разрешаването на спора трябвало да отсъди кой ще получи право над душата на Аджа̄мила.

Още преди да ни представят на някой непознат, получаваме представа за него по дрехите му, външните черти и начина на поведение. Когато видели Виш̣н̣удӯтите за първи път, Ямадӯтите се изненадали и казали: „По външните ви черти изглежда, че сте много издигнати личности. Вие притежавате такава небесна сила, че със собственото си сияние разпръснахте тъмнината в този материален свят. Защо ни спирате да изпълним дълга си?“. По-нататък ще бъде обяснено, че пратениците на Ямара̄джа, Ямадӯтите, неправилно приели Аджа̄мила за грешник. Те не знаели, че макар през целия си живот да бил грешник, той се пречистил с постоянното повтаряне на святото име на На̄ра̄ян̣а. Казано другояче, докато сам не е ваиш̣н̣ава, човек не може да разбере дейностите на един ваиш̣н̣ава.

В тези стихове се описват характерните дрехи и външни черти на обитателите на Ваикун̣т̣халока. Украсени с гирлянди, в дрехи от жълта коприна, те имат по четири ръце с различни оръжия. Очевидно приличат на Бог Виш̣н̣у. Имат чертите на На̄ра̄ян̣а, защото са постигнали освобождението са̄рӯпя, но независимо от това действат като слуги. Всички обитатели на Ваикун̣т̣халока знаят много добре, че техният господар е На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а. Те са души, постигнали себепознание и са нитя мукта, вечно освободени. Виш̣н̣удӯтите никога не се представят за На̄ра̄ян̣а или Виш̣н̣у, въпреки че могат да го направят. Те винаги остават Кр̣ш̣н̣а осъзнати и с вяра служат на Бога. Такава е атмосферата, царяща на Ваикун̣т̣халока. По същия начин този, който се учи да служи вярно на Кр̣ш̣н̣а чрез движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, винаги ще бъде във Ваикун̣т̣халока и няма да има нищо общо с материалния свят.

Ямадӯтите се изненадали, когато Виш̣н̣удӯтите, макар и любезно, възпрепятствали нареждането на Ямара̄джа. От своя страна, Виш̣н̣удӯтите също били изненадани, че Ямадӯтите, като слуги на върховния съдник на религиозните принципи, Ямара̄джа, всъщност не познавали принципите на религиозната дейност. И Виш̣н̣удӯтите се усмихнали, мислейки си: „Що за глупости говорят? Ако наистина са слуги на Ямара̄джа, те би трябвало да знаят, че Аджа̄мила не е подходящ кандидат за тях“.

Този въпрос на Виш̣н̣удӯтите към Ямадӯтите е от изключителна важност. Един слуга е длъжен да знае наставленията на своя господар. Понеже слугите на Ямара̄джа твърдели, че следват заповедите му, Виш̣н̣удӯтите по много интелигентен начин ги помолили да обяснят религиозните и нерелигиозните принципи. Един ваиш̣н̣ава е съвършено наясно с тези принципи, защото е добре запознат с наставленията на Върховната Божествена Личност. Върховният Бог казва: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“. Следователно истинският принцип на религията е отдаването на Върховната Божествена Личност. Отдадените на материалната природа, а не на Кр̣ш̣н̣а, са неблагочестиви, независимо от материалното им положение. Тъй като не познават принципите на религията, те не се отдават на Кр̣ш̣н̣а и затова се считат за грешни негодници, най-низши сред хората и глупаци, лишени от знание. В този смисъл Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.15):

„Безбожниците, които са много глупави; тези, които са най-низшите сред хората; тези, чието знание е отнето от илюзията, и тези с атеистичната природа на демони не се отдават на мен“. Неотдаденият на Кр̣ш̣н̣а не познава истинските принципи на религията; иначе би му се отдал.

Виш̣н̣удӯтите задали много уместен въпрос. Представителят на дадена личност трябва да е напълно запознат с нейната мисия. Следователно преданите в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва да са наясно с мисията на Кр̣ш̣н̣а и Бог Чайтаня; в противен случай хората ще ги смятат за глупаци. Всички предани, особено проповедниците, трябва да познават философията на Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да не бъдат объркани и оскърбени, докато проповядват.

Този, който е упълномощен да наказва другите, не бива да наказва всекиго. Съществуват безброй живи същества; повечето са нитя мукта, вечно освободени, и се намират в духовния свят. Немислимо е освободените живи същества да подлежат на съд. В материалния свят се намират само малка част от живите същества: около една четвърт. И повечето от тях – тези, които принадлежат към 8 000 000 от 8 400 000 форми на живот – са по-нисши от човешките същества. Те не подлежат на наказание, тъй като се развиват по естествен начин под действието на законите на материалната природа. Човешките същества, бидейки с развито съзнание, носят отговорност, но не всички подлежат на наказание. Тези, които извършват висши благочестиви дейности, стоят над наказанията. Единствено извършващите греховни дейности подлежат на наказание. Ето защо Виш̣н̣удӯтите специално се интересували от това кой подлежи на наказание и защо Ямара̄джа е назначен да отсъжда кой трябва и кой не трябва да бъде наказан. По какво се съди? Какъв е основният принцип на това право? Това били въпросите, зададени от Виш̣н̣удӯтите.

Слугите на Ямара̄джа отговорили съвсем правилно; не си измисляли религиозни или безбожни принципи. Те просто обяснили това, което са чули от авторитета Ямара̄джа. Маха̄джано йена гатах̣ са пантха̄х̣: човек трябва да следва маха̄джана, авторитетна личност. Ямара̄джа е един от дванайсетте авторитети. Ямадӯтите, слугите на Ямара̄джа, отговорили съвършено ясно с думата шушрума („ние чухме“). Хората от съвременната цивилизация си измислят псевдорелигиозни принципи, които не са дхарма. Те не знаят какво е дхарма и какво е адхарма. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: дхармах̣ проджджхита-каитаво 'тра – дхарма, която не намира потвърждение във Ведите, се отхвърля от шрӣмад-бха̄гавата дхарма. Бха̄гавата дхарма съдържа единствено думите на Върховната Божествена Личност. Бха̄гавата дхарма означава сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – човек трябва да приеме авторитета на Върховната Божествена Личност и да му се отдаде; на него и на казаното от него. Това е дхарма. Например Арджуна смятал насилието за адхарма и отказвал да се сражава, но Кр̣ш̣н̣а го подтикнал да се бие. Изпълнявайки заповедите на Кр̣ш̣н̣а, Арджуна е истински дхармӣ, защото заповедта на Кр̣ш̣н̣а е дхарма. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣ – „Смисълът на веда, знанието, е да бъда опознат Аз“. Този, който познава Кр̣ш̣н̣а съвършено, е освободен. Както казва Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (4.9):

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“. Този, който разбира Кр̣ш̣н̣а и изпълнява неговите заповеди, е достоен да се върне у дома, при Бога. В заключение можем да кажем, че дхарма (религията) се основава на наставленията на Ведите, а адхарма (безбожието) е всичко, което противоречи на Ведите.

Всъщност дхарма не е създадена от На̄ра̄ян̣а. Във Ведите се казва: ася махато бхӯтася нишваситам етад р̣г-ведах̣ ити – предписанията на дхарма произлизат от диханието на На̄ра̄ян̣а, върховното живо същество. На̄ра̄ян̣а съществува вечно и диша вечно, следователно дхарма, наставленията на На̄ра̄ян̣а, също съществуват вечно. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря, родоначалникът на Ма̄дхва-Гауд̣ӣя сампрада̄я, казва:

Трансценденталните думи на Ведите произлизат от устата на Върховната Божествена Личност. Ведическите принципи са принципи на ваиш̣н̣авите, тъй като Виш̣н̣у е първоизточникът на Ведите. Ведите съдържат единствено наставленията на Виш̣н̣у и последователят на ведическите принципи е ваиш̣н̣ава. Ваиш̣н̣авите не се числят към някое измислено общество в материалния свят. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, ваиш̣н̣авите са истинските познавачи на Ведите (ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣).

Ведите ни дават следната информация:

Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а, е всесилен и всемогъщ. Той притежава многообразни енергии, затова, макар да се намира в обителта си, може без никакви усилия да наблюдава и ръководи цялото космическо проявление посредством взаимодействието на трите гун̣и на материалната природа – саттва, раджас и тамас. Тези взаимодействия създават различни форми, тела, дейности и промени по съвършен начин. Бог е съвършен, затова всичко работи сякаш под неговия личен контрол и участие. За съжаление, атеистите, обгърнати от трите гун̣и на материалната природа, не виждат На̄ра̄ян̣а като върховната причина зад всяка дейност. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.13):

„Заблуден от трите гун̣и, светът не знае за мен; Аз съм над гун̣ите и съм неизчерпаем“. Агностиците с ограничена интелигентност са мохита, заблудени от трите гун̣и на материалната природа, и не разбират, че На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а, е върховната причина за всички дейности. В Брахма сам̇хита̄ (5.1) се казва:

„Кр̣ш̣н̣а, известен като Говинда, е върховният повелител. Тялото му е вечно, духовно, изпълнено с блаженство. Той е началото на всичко. Той няма начало, защото Той е първоначалната причина на всички причини“.

Членовете на някои религиозни секти, особено християните, не вярват в последиците от карма. Веднъж разговаряхме с един образован християнски професор, който твърдеше – да, обикновено хората получават наказание, след като са разпитани свидетелите на тяхното престъпление, но къде са свидетелите на това, че някой страда поради последиците от миналата си карма? В този стих Ямадӯтите отговарят на такива личности. Обусловената душа си мисли, че действа скришно и никой не вижда греховните ѝ дейности, но от ша̄стрите разбираме, че присъстват много свидетели, включително слънцето, огънят, небето, въздухът, луната, полубоговете, вечерта, денят, нощта, посоките на света, водата, земята и самата Свръхдуша, която е заедно с индивидуалната душа в сърцето ѝ. Кой казва, че няма свидетели? Свидетелите, както и Върховният Бог съществуват и затова толкова много живи същества биват издигани до висшите планетарни системи или пропадат в нисшите, включително адските планети. Не съществуват никакви противоречия, тъй като всичко е подредено съвършено под ръководството на Върховния Бог (сва̄бха̄викӣ гя̄на-бала-крия̄ ча). Свидетелите, за които става дума в този стих, са споменати и на други места във ведическата литература:

Разликата между човешките и другите същества е, че от човека се очаква да действа според указанията на Ведите. За съжаление, хората си измислят собствени начини на действие, без да се съобразяват с Ведите. Така всички те извършват греховни дейности и подлежат на наказание.

В Бхагавад-гӣта̄ (14.18) се казва:

Установените в гун̣ата на доброто се издигат до висшите планетарни системи и стават полубогове; обикновените хора, които действат по общоприетия начин и не извършват тежки грехове, остават в тази планетарна система, а тези, които извършват отвратителни греховни дейности, пропадат в ада.

В настоящия живот действията и последиците от трите гун̣и на материалната природа са видими. Например някои хора са много щастливи, други са много нещастни, а трети изпитват и щастие, и нещастие. Тези състояния са резултат от минало влияние на материалните проявления – добро, страст и невежество. Щом тези разновидности са видими в този живот, можем да допуснем, че и в следващите си животи според своите връзки с различните гун̣и на материалната природа живите същества отново ще изпитват щастие, нещастие или и двете. Следователно най-доброто разрешение е човек да се откъсне от гун̣ите на материалната природа и винаги да остава трансцендентален към тяхното замърсяване. Това е възможно, ако той изцяло се заеме с предано служене на Бога. Кр̣ш̣н̣а ни уверява в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):

„Този, който неотклонно и независимо от обстоятелствата е отдаден изцяло на предано служене, бързо се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман“. Докато не е погълнат от служенето на Бога, човек ще бъде подложен на замърсяването от трите материални гун̣и на природата и ще продължава да страда от нещастията или смесицата на щастие и нещастие.

Не е много трудно да узнаем миналото и бъдещето си, защото времето е повлияно от замърсяването на трите природни гун̣и. Настъпването на пролетта естествено разкрива обичайната си картина с различни плодове и цветя и поради това можем да заключим, че в миналото пролетта е била окичена с подобни плодове и цветя, а и занапред ще бъде така окичена. Редуването на нашите раждания и смърт се извършва във времето, а съобразно влиянието на гун̣ите получаваме различни тела и попадаме в различни условия.

Трябва да знаем, че Ямара̄джа не е обикновено живо същество. Той е велик като Брахма̄. Той е в тясно сътрудничество с Върховния Бог, намиращ се в сърцето на всекиго, затова по милостта на Свръхдушата може да вижда (отвътре) миналото, настоящето и бъдещето на живото същество. Думата анумӣма̄м̇сате означава, че Ямара̄джа отсъжда, съветвайки се със Свръхдушата. Ану означава „следвам“. Действителните решения за следващите животи на живото същество се взимат от Свръхдушата, а Ямара̄джа изпълнява присъдите.

Човек се въвлича в греховни дейности, защото не знае какво е правил в миналия си живот, за да получи сегашното си материално обусловено тяло, подложено на тристранните страдания. В Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.4) Р̣ш̣абхадева казва: нӯнам̇ праматтах̣ куруте викарма – човешко същество, полудяло по сетивното наслаждение, не се колебае да действа греховно. Яд индрия-прӣтая а̄пр̣н̣оти – то извършва греховни дейности просто за сетивно наслаждение; на са̄дху манйе – в това няма нищо добро. Ята а̄тмано 'ям асанн апи клешада а̄са деха – заради такива греховни дела то получава друго тяло, в което да страда, както е страдало и в сегашното, пак поради минали грехове.

Трябва да сме наясно, че една личност, лишена от ведическо знание, винаги действа в неведение относно това какво е правила в миналото, какво прави в настоящето и как ще страда в бъдеще. Тя се намира в дълбок мрак. Затова Ведите призовават: тамаси ма̄ – „Не стой в мрака!“, джьотир гама – „Устреми се към светлината!“. Светлината, или просветлението, това е ведическото знание, което човек може да разбере, щом се издигне до гун̣ата на доброто или премине отвъд тази гун̣а с предано служене на духовния си учител и на Върховния Бог. Това е описано в Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.23):

„Всички тайни на ведическото знание естествено се разкриват пред великите души, които имат непоколебима вяра в Бога и в духовния учител“. Ведите препоръчват: тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – за да стане предан на Бога, човек трябва да се обърне към духовен учител, съвършено познаващ Ведите, и с вяра да следва неговите наставления. Тогава скритото във Ведите знание ще му се разкрие. Получил ведическото знание, той повече не остава в мрака на материалната природа.

Живото същество придобива даден вид тяло в зависимост от връзката си с гун̣ите на материалната природа – добро, страст и невежество. Обученият бра̄хман̣а е пример за личност в гун̣ата на доброто. Такъв бра̄хман̣а познава миналото, настоящето и бъдещето, защото се допитва до ведическата литература и гледа на всичко през очите на ша̄стрите (ша̄стра чакш̣ух̣). Той знае какъв е бил предишният му живот, защо се намира в сегашното си тяло, как може да се освободи от ноктите на ма̄я̄ и да не приема друго материално тяло. Това е напълно възможно за установения в гун̣ата на доброто. Но най-често живите същества са погълнати от проявленията на страстта и невежеството.

При всички случаи живото същество получава висше или нисше тяло по нареждане на Върховната Божествена Личност, Парама̄тма̄. Както стана дума в предишния стих:

Всичко зависи от бхагава̄н, или аджах̣, неродения. Какво ни пречи да удовлетворим Бхагава̄н и да получим по-добро тяло? Отговорът е агяс тамаса̄, дълбокото невежество. Потъналият в пълен мрак не знае какъв е бил предишният му живот или какъв ще бъде следващият; той се интересува само от настоящото си тяло. Макар да е в човешко тяло, той е като животно – животното, бидейки покрито от невежество, си мисли, че крайната цел на живота и на щастието е да яде колкото се може повече. Хората се нуждаят от просвещение, за да разберат миналия си живот и как да постигнат по-добър живот в бъдеще. Има и книга, наречена Бхр̣гу сам̇хита̄, която чрез астрологически изчисления ни дава сведения за нашите минали, настоящи и бъдещи животи. По един или друг начин трябва да сме просветени за миналото, настоящето и бъдещето. Този, който се интересува само от своето сегашно тяло и се опитва да задоволява сетивата си до краен предел, е завладян от гун̣ата на невежеството. Неговото бъдеще е много, много мрачно. Действително бъдещето е винаги мрачно за дълбоко невежия. Особено в тази епоха човешкото общество е покрито от гун̣ата на невежеството и всеки приема, че сегашното му тяло изчерпва всичко, без да се замисля нито за миналото, нито за бъдещето.

Всеки работи с ръце, крака и другите сетива, за да постигне определена цел, съответстваща на житейската му представа. Човек опитва да се наслаждава на петте обекта на сетивата (форма, звук, вкус, мирис и допир), лишен от знание за истинската цел на живота – удовлетворението на Върховния Бог. Тъй като пренебрегва Върховния, той бива поставен в материални условия и тогава си измисля различни начини да подобри своето положение, без ни най-малко намерение да следва наставленията на Върховната Божествена Личност. Въпреки това Върховният Бог е толкова милостив, че идва лично и дава наставления на обърканото живо същество как да действа смирено и постепенно да се завърне у дома, при Бога, където го очаква вечен, умиротворен живот, изпълнен с блаженство и знание. Тялото на живото същество представлява много сложна комбинация от материални елементи и в това тяло живото същество се бори само, както се потвърждава в този стих с думите екас ту. Например този, който се дави насред океана, трябва да плува самичък. Въпреки че в океана плуват много други същества, той ще трябва сам да се погрижи за себе си, защото никой друг няма да му помогне. Затова тук се казва, че седемнайсетият елемент, душата, трябва да действа сама. Колкото и да се опитваме да изградим общество, приятелство и любов, никой освен Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а, няма да ни помогне. Ето защо единствената ни грижа трябва да бъде как да удовлетворим Кр̣ш̣н̣а. И Кр̣ш̣н̣а изисква това от нас (сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа). Объркани от материалните условия, човешките същества се опитват да постигнат обединение, но всичките им усилия за обединени хора и нации остават напразни. Всеки трябва сам да води собствена борба за съществуване срещу множеството природни елементи. Единствената ни надежда, както съветва Кр̣ш̣н̣а, е да му се отдадем, защото Той може да ни избави от океана на невежеството. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху отдава следната молитва:

„О, Кр̣ш̣н̣а, любими сине на Нанда Маха̄ра̄джа, аз съм твой вечен слуга, но по някакъв начин съм паднал в този океан от невежество и въпреки огромните ми усилия не е възможно да се спася сам. Ако Ти милостиво ме извадиш и ме поставиш като прашинка върху лотосовите си нозе, това ще ме спаси“.

Бхактивинода Т̣ха̄кура изразява подобно настроение в една от песните си:

„О, мой Господи, не мога да си спомня кога, но някак си съм паднал в този океан от невежество и сега не намирам начин да се спася“. Трябва да помним, че всеки носи отговорност за собствения си живот. Ако човек стане чист предан на Кр̣ш̣н̣а, той се освобождава от океана на невежеството.

В този стих се обяснява същността на материалната обусловеност. Живото същество, седемнайсетият елемент в тялото, се бори само̀ живот след живот. Тази борба се нарича сам̇ср̣ти, материално обусловен живот. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че силата на материалната природа е непреодолима (дайвӣ хй еш̣а̄ гун̣амайӣ мама ма̄я̄ дуратяя̄). Тя измъчва живото същество в различни тела. Но Бхагавад-гӣта̄ ни уверява, че когато се отдаде на Върховната Божествена Личност, живото същество се освобождава от това оплитане (ма̄м ева йе прападянте ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те). Така животът му става успешен.

Както вече обяснихме, влиянието на проявленията на природата е изключително силно. Живото същество, оплетено в различни плодоносни дейности, прилича на копринената буба, затворена в собствения си пашкул. Докато не получи помощта на Върховната Божествена Личност, освобождението е много труднопостижимо.

Сва̄бха̄вика, естествената наклонност, е важната причина при действието. Нашата естествена наклонност или заложба е да служим, защото живото същество е вечен слуга на Бога. Живото същество иска да служи, но забравило за връзката си с Върховния Бог, то служи под диктата на природните гун̣и и си измисля различни начини на служене като социализъм, хуманизъм и алтруизъм. Всъщност, просветлен от принципите на Бхагавад-гӣта̄, човек би трябвало да приеме наставлението на Върховната Божествена Личност да изостави естествената наклонност за материално служене под различни имена и да се обърне към служенето на Бога. Нашата изначална естествена склонност е да действаме в Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото истинското ни естество е духовно. Дълг на човешкото същество е да разбере, че след като в основата си е дух, трябва да остане вярно на духовната склонност, а не да бъде отнесено от материалните импулси. Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура казва в една от песните си:

„Скъпи братя, отнесени от вълните на материалната енергия, вие страдате в различни ужасни условия. Понякога вълните ви давят, а понякога ви подхвърлят като плувец сред океана“. Но Бхактивинода Т̣ха̄кура ни уверява, че тази склонност да бъде подмятано от вълните на ма̄я̄, може да се замени с изначалната естествена духовна склонност, ако живото същество осъзнае, че е вечен кр̣ш̣н̣а да̄са, слуга на Бога, Кр̣ш̣н̣а.

Ако вместо да служи по различни начини на ма̄я̄, човек насочи своята нагласа за служене към Върховния Бог, той е в безопасност и трудностите изчезват. Животът му се увенчава с успех, щом възроди своята естествена за човешката форма наклонност, разбирайки съвършеното знание, предложено от самия Кр̣ш̣н̣а във ведическата литература.

Грубото тяло е следствие на финото тяло. В Бхагавад-гӣта̄ (8.6) се казва:

„Каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне“. Състоянието на финото тяло по време на смъртта се определя от дейностите на грубото тяло. Тоест грубото тяло действа по време на човешкия живот, а финото – по време на смъртта. Финото тяло, наречено лин̇га, тяло на желанието, е основа за развиване на определен вид грубо тяло, което прилича на тялото на майката или на бащата. Според Р̣г Веда, ако по време на зачатието секрецията на майката е по-силна, детето ще бъде момиче; ако секрецията на бащата е по-силна – ще бъде момче. Това са фините закони на природата, действащи според желанието на живото същество. Ако човек се е научил как да промени финото си тяло чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание, по време на смъртта финото му тяло ще създаде грубо тяло, в което той ще бъде предан на Кр̣ш̣н̣а. Ако е още по-издигнат, няма да приеме следващо материално тяло, а веднага ще получи духовно тяло и ще се завърне у дома, при Бога. Това е процесът на преселение на душата. Така че, вместо да се правят опити за обединение на човешкото общество чрез споразумения за сетивно наслаждение, които никога не се осъществяват, желателно е да обучим хората как да станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати и да се върнат у дома, при Бога. Това е безспорна истина както сега, така и за всички времена.

Думата пракр̣ти означава материална природа, а думата пуруш̣а посочва Върховната Божествена Личност. Ако някой иска да задълбочи обвързването си с пракр̣ти (женската енергия на Кр̣ш̣н̣а) и да бъде отделен от Кр̣ш̣н̣а чрез илюзията, че е способен да се наслаждава на пракр̣ти, той ще трябва да продължи обусловения си живот. Но ако промени съзнанието си и се обвърже с върховната, изначална личност (пуруш̣ам̇ ша̄шватам) или с неговите приближени, той ще се измъкне от материалното оплитане. Както утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (4.9): джанма карма ча ме дивям евам̇ йо ветти таттватах̣ – трябва просто да разберем Върховната Личност, Кр̣ш̣н̣а, чрез неговата форма, име, дейности и забавления. Това ще ни държи в постоянно общуване с Кр̣ш̣н̣а. Тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м ети со 'рджуна – след като напуснем грубото си тяло, вместо ново материално тяло, ще получим духовно, с което да се върнем у дома, при Бога. Така се прекратяват страданията от обвързването с материалната енергия. В заключение – живото същество е вечен слуга на Бога, но се озовава в материалния свят и е обвързано от материални условия поради желанието си да господства над материята. То ще се освободи, когато изостави това погрешно съзнание и възроди изначалното си служене на Бога. Както се потвърждава и в Шрӣмад Бха̄гаватам (2.10.6), това възвръщане към изначалния живот се нарича мукти (муктир хитва̄нятха̄ рӯпам̇ сварӯпен̣а вявастхитих̣).

Ямадӯтите, пратениците на Ямара̄джа, обясняват какво в действителност е благочестие и неблагочестие и как живото същество е оплетено в материалния свят. Разказвайки историята за живота на Аджа̄мила, Ямадӯтите споменават, че в началото той задълбочено изучавал ведическата литература. Бил възпитан, спретнат, чист и много мил към всички. Всъщност Аджа̄мила притежавал всички добри качества и бил пример за съвършен бра̄хман̣а. Един бра̄хман̣а трябва да е благочестив, да следва религиозните принципи и да притежава добри качества. Тези стихове разясняват какво означава благочестие. Шрӣла Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря споменава, че дхр̣та врата означава дхр̣там̇ вратам̇ стрӣ-сан̇га-ра̄хитя̄тмака-брахмачаря-рӯпам. С други думи, Аджа̄мила, като съвършен брахмача̄рӣ, следвал правилата на целомъдрието; той бил много добросърдечен, честен, чист и непорочен. Следващите стихове описват как Аджа̄мила въпреки тези си качества пропаднал дотолкова, че да бъде наказан от Ямара̄джа.

Тук много живо са описани мъжът от четвъртата класа и проститутката, покрай които минал Аджа̄мила. Дори в предишните епохи, макар и не толкова често, е имало пиянство. Но в епохата на Кали такава непристойност може да се види навсякъде, защото хората по цял свят са загубили всякакъв свян. Преди толкова векове Аджа̄мила, един съвършен брахмача̄рӣ, бил потресен, когато видял пияния шӯдра и проститутката. В днешно време тази сцена може да се види на всеки ъгъл; представете си положението на ученика брахмача̄рӣ, свидетел на подобно поведение. За един брахмача̄рӣ е много трудно да остане непоколебим, освен ако не следва стриктно регулиращите принципи. Но с чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание всеки ще устои на греховните изкушения. В нашето движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание забраняваме извънбрачния сексуален живот, употребата на алкохол и опиати, месоядството и хазарта. В Кали юга, особено в страните на Запад, е обичайна гледка пияна, полугола жена да прегръща пиян мъж. И е много трудно да се въздържаш, след като си видял такива неща. Независимо от това, ако по милостта на Кр̣ш̣н̣а човек се придържа към регулиращите принципи и повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, със сигурност ще бъде закрилян от Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а казва, че негов предан никога не пропада (каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти). Следователно всички ученици в Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва смирено да следват предписаните принципи и да остават непоколебими във възпяването на святото име на Бога. Тогава няма от какво да се страхуват. В противен случай човек се намира в много опасно положение, особено в Кали юга.

Казва се, че тяло, намазано с куркума, възбужда похотливите желания у противоположния пол. Думата ка̄ма липтена посочва, че тялото на шӯдрата било украсено с куркума.

Докато не е много силен в знанието, търпението и контрола над тялото, ума и интелигентността, човек много трудно ще обуздава похотливите си желания. Както е описано по-горе, дори един добре обучен бра̄хман̣а не могъл да овладее похотта си и да се въздържи при вида на мъж и млада жена, които се прегръщат и се готвят да правят секс. Ако човек няма специалната закрила на Върховната Божествена Личност чрез предано служене, е изключително трудно да поддържа самоконтрол поради влиянието на материалистичния живот.

С този стих Шукадева Госва̄мӣ насочва вниманието на читателя върху факта, че издигнатият бра̄хман̣а Аджа̄мила бил така обсебен от общуването с проститутката, че напълно забравил всичките си брахмински дейности. Въпреки това в края на своя живот, повтаряйки четирите срички на името На̄ра̄ян̣а, той бил спасен от пагубната опасност да пропадне. Свалпам апй ася дхармася тра̄яте махато бхая̄т – дори малкото предано служене може да ни спаси от най-голямата опасност. Преданото служене, започващо с възпяване на святите имена на Бога, е толкова могъщо, че дори човек да пропадне от издигнатото си положение на бра̄хман̣а, въвлечен в сексуален живот, ако по някакъв начин възпява святите имена на Бога, той ще бъде спасен от всички нещастия. Такова е изключителното могъщество на святото име на Бога. Затова Бхагавад-гӣта̄ ни съветва дори за миг да не забравяме възпяването на святото име (сататам̇ кӣртаянто ма̄м̇ ятанташ ча др̣д̣ха-врата̄х̣). В материалния свят съществуват толкова много опасности, че всеки може да падне от издигнатото си положение по всяко време. Но ако остане чист и постоянен в повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантра, без съмнение ще бъде спасен.

По света има много примери за това как дори един почтен човек, привлечен от проститутка, пропилява всичките си наследени пари. Заниманието с проститутки и сексът с тях е крайно непристойно; то разрушава характера, унищожава всичко постигнато и разорява. Ето защо извънбрачният сексуален живот е строго забранен. Мъжът трябва да бъде удовлетворен със съпругата си, в противен случай дори най-малкото отклонение ще създаде хаос. Един гр̣хастха в Кр̣ш̣н̣а съзнание винаги трябва да помни това. Той трябва да е винаги щастлив с една съпруга и да е умиротворен просто като повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Иначе във всеки един момент може да загуби доброто си положение. Пример за такова падение е случаят с Аджа̄мила.

Обичайно е синът да наследи богатството на баща си и Аджа̄мила също наследил бащините си пари. Но какво направил с тези пари? Вместо да ги използва в служене на Кр̣ш̣н̣а, той ги използвал в служене на проститутка. Ето защо бил осъден да понесе наказанието на Ямара̄джа. Как се случило всичко това? Той станал жертва на опасния сладострастен поглед на една проститутка.

Храна, приготвена от нечист, греховен мъж или жена, особено проститутка, се смята за изключително покварена. Тъй като приемал такава храна, Аджа̄мила трябвало да понесе наказанието на Ямара̄джа.

Виш̣н̣удӯтите забраниха Аджа̄мила да бъде отведен при Ямара̄джа, а Ямадӯтите обясниха защо имат правото да направят това. Понеже не се е покаял за греховете си, Аджа̄мила трябвало да бъде изпратен при Ямара̄джа, за да се пречисти. Убийството е греховна дейност, затова убиецът също трябва да бъде убит; в противен случай след смъртта си ще трябва да изстрада много греховни последици. Затова Ямадӯтите помолили Виш̣н̣удутите да не им пречат да отведат Аджа̄мила при Ямара̄джа.