Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.25
Стих
са баддха-хр̣даяс тасминн
арбхаке кала-бха̄ш̣ин̣и
нирӣкш̣ама̄н̣ас тал-лӣла̄м̇
мумуде джарат̣хо бхр̣шам
арбхаке кала-бха̄ш̣ин̣и
нирӣкш̣ама̄н̣ас тал-лӣла̄м̇
мумуде джарат̣хо бхр̣шам
Дума по дума
сах̣ — той; баддха-хр̣даях̣ — много привързан; тасмин — към това; арбхаке — малко дете; кала-бха̄ш̣ин̣и — което не можеше да говори ясно, а на завален език; нирӣкш̣ама̄н̣ах̣ — като наблюдаваше; тат — неговите; лӣла̄м — забавления (като ходеше или говореше с баща си); мумуде — се наслаждаваше; джарат̣хах̣ — старецът; бхр̣шам — много.
Превод
Смешният говор и непохватните движения на детето усилваха привързаността на стария Аджа̄мила. Той непрекъснато се грижеше за малкия и се радваше на заниманията му.
Пояснение
От стиха става ясно, че На̄ра̄ян̣а бил много малък; той дори не можел да говори и да ходи правилно. Аджа̄мила бил силно привързан към детето, наслаждавал се на игрите му и понеже детето се казвало На̄ра̄ян̣а, старецът постоянно повтарял святото име на На̄ра̄ян̣а. Макар да имал предвид малкото дете, а не изначалния На̄ра̄ян̣а, името на На̄ра̄ян̣а е толкова могъщо, че само като викал сина си, Аджа̄мила се пречиствал (харер на̄ма харер на̄ма харер на̄маива кевалам). Затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ заявява – ако по някакъв начин умът на човека бъде привлечен към святото име на Кр̣ш̣н̣а, той е на пътя на освобождението (тасма̄т кена̄пй упа̄йена манах̣ кр̣ш̣н̣е нивешайет). В индуското общество е прието родителите да кръщават децата си Кр̣ш̣н̣а да̄са, Говинда да̄са, На̄ра̄ян̣а да̄са и Вр̣нда̄вана да̄са. Така те повтарят имената Кр̣ш̣н̣а, Говинда, На̄ра̄ян̣а и Вр̣нда̄вана и имат шанс да се пречистят.