ГЛАВА ПЪРВА
Историята за живота на Аджа̄мила
В Шрӣмад Бха̄гаватам са изложени десет основни теми, включващи сътворението, вторичното сътворение и планетарните системи. В Трета, Четвърта и Пета песен Шукадева Госва̄мӣ, разказвачът на Шрӣмад Бха̄гаватам, описа сътворението, вторичното сътворение и планетарните системи. Сега, в Шеста песен, състояща се от деветнайсет глави, той ще говори за пош̣ан̣а – покровителството от страна на Бога.
В първа глава е разказана историята на Аджа̄мила, който бил голям грешник, но получил освобождение, когато четирима придружители на Виш̣н̣у дошли да го спасят от пратениците на Ямара̄джа. Тази глава подробно описва как Аджа̄мила бил освободен, след като се пречистил от последиците на греховния си живот. Греховните дейности носят страдание както в сегашния, така и в следващия живот. Може да сме сигурни, че причина за всичките ни страдания са нашите грехове. Плодоносната дейност неизбежно води до грях. Ето защо в карма ка̄н̣д̣а се препоръчват най-различни покаяния. Но тези покаяния не ни избавят от невежеството – корена на всеки грях. Следователно само покаянието е недостатъчно за пречистване, защото и след него склонността към греховни дейности остава. Като следва пътя на философското познание, човек разбира истинската същност на нещата и така се пречиства от греховния живот. Така че постигането на философско знание също се смята за вид изкупление. Докато извършва плодоносни дейности, всеки може да се освободи от последиците на греховете си с помощта на аскетизъм, покаяние, целомъдрие, контрол над ума и сетивата, честност и занимания с мистична йога; а също така и с развиване на знание. Нито един от тези методи обаче не може да унищожи самата склонност да се извършват греховни дела.
С помощта на бхакти йога изцяло може да се преодолее склонността към греховен живот; останалите процеси не са толкова ефективни. Ето защо във ведическата литература се налага изводът, че преданото служене е по-важно от методите на карма ка̄н̣д̣а и гя̄на ка̄н̣д̣а. Единствено пътят на преданото служене е благотворен за всекиго. Плодоносните дейности и философското познание сами по себе си не могат да освободят никого. Но преданото служене, независимо от карма и гя̄на, е толкова могъщо, че този, който съсредоточи вниманието си върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, няма да срещне Ямадӯтите, пратениците на Ямара̄джа, дори насън.
За да докаже силата на преданото служене, Шукадева Госва̄мӣ разказва историята на Аджа̄мила. Аджа̄мила живеел в Ка̄някубджа (днешен Канаудж). Родителите му го възпитали като съвършен бра̄хман̣а; той изучавал Ведите и спазвал моралните норми и правила. Но поради кармични последици от минали животи младият бра̄хман̣а се влюбил в една проститутка; под нейно влияние напълно пропаднал и престъпил всички нравствени принципи. Той заченал с нея десет сина; най-малкият от тях се казвал На̄ра̄ян̣а. Когато бил на смъртно легло и пратениците на Ямара̄джа дошли да го вземат, Аджа̄мила ужасен извикал името на сина си, На̄ра̄ян̣а, към когото бил силно привързан. Така си спомнил за изначалния На̄ра̄ян̣а, Бог Виш̣н̣у. Въпреки че произнесъл святото име на На̄ра̄ян̣а без необходимата чистота, то пак подействало. Щом го изрекъл, незабавно се появили пратениците на Бог Виш̣н̣у. Последвал спор между тях и пратениците на Ямара̄джа и като чул този разговор, Аджа̄мила постигнал освобождение. Той разбрал вредата от плодоносната дейност и осъзнал колко възвишено е преданото служене.
ТЕКСТ 1: Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит каза: О, господарю, Шукадева Госва̄мӣ, ти вече описа (във Втора песен) пътя на освобождението (нивр̣тти ма̄рга). Като следва този път, човек постепенно се издига до Брахмалока, най-висшата планетарна система, от която заедно с Брахма̄ се отправя към духовния свят. Така се преустановява кръговрата на раждането и смъртта в материалния свят.
ТЕКСТ 2: Велики мъдрецо Шукадева Госва̄мӣ, докато живото същество не се освободи от заразата на материалните гун̣и на природата, то се наслаждава или страда в различни тела и в зависимост от тялото придобива различни наклонности. Както ти вече описа (в Трета песен), следвайки тези свои наклонности, то напредва по пътя, наречен правр̣тти ма̄рга, по който може да се издигне до райските планети.
ТЕКСТ 3: (В края на Пета песен) ти описа различните видове адски живот, резултат от неблагочестиви дейности. (В Четвърта песен) разказа и за първата манвантара, в която управляваше Сва̄ямбхува Ману, синът на Брахма̄.
ТЕКСТОВЕ 4 – 5: Господарю мой, ти представи династиите и отличителните черти на цар Прияврата и цар Утта̄напа̄да. Върховната Божествена Личност сътвори материалния свят с многобройните вселени, планетарни системи, звезди и планети, с разнообразни земи, морета, океани, планини, реки, градини и дървета; всички те притежават различни характеристики и са разпределени между тази земна планета, небесните светила и нисшите планетарни системи. Ти много ясно описа тези планети и живите същества, които ги обитават.
ТЕКСТ 6: Честити и велики Шукадева Госва̄мӣ, сега бъди така добър да ми кажеш как човешките същества могат да бъдат спасени от живота, в който търпят непоносими страдания.
ТЕКСТ 7: Шукадева Госва̄мӣ отговори: Скъпи царю, ако преди смъртта си човек не изкупи чрез покаяние, както препоръчват „Ману сам̇хита̄“ и другите дхарма ша̄стри, греховете, извършени с ум, слово и тяло, след смъртта си той със сигурност ще отиде на адските планети, за да бъде подложен на непоносими страдания, които вече ти описах.
ТЕКСТ 8: Затова преди да настъпи мигът на смъртта, докато тялото все още е достатъчно силно, човек трябва да започне процеса на покаяние, описан в ша̄стрите, иначе времето му ще бъде безвъзвратно загубено и последиците от неговите грехове ще се увеличават. Както опитният лекар поставя диагноза и предписва лечение в зависимост от сериозността на заболяването, така всеки трябва да изкупва греховете си пропорционално на тежестта им.
ТЕКСТ 9: Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит каза: Човек може да знае, че греховните дейности не водят до нищо добро, защото вижда как правителството наказва престъпниците и хората ги осъждат, а от свещените писания и мъдреците разбира, че заради греховете го очакват адски мъки в следващия му живот. И макар да знае всичко това, той е принуден отново и отново да греши дори след като се е покаял. Каква е ползата от подобно покаяние?
ТЕКСТ 10: Понякога този, който много внимава да не извършва греховни дела, отново става жертва на порока. Затова според мен този процес на постоянно грехопадение и покаяние е напълно безполезен. Той наподобява къпането на слона – слонът старателно се изкъпва, но веднага щом излезе на брега, целият се посипва с прах.
ТЕКСТ 11: Шукадева Госва̄мӣ, синът на Ведавя̄са, отговори: Скъпи царю, тъй като дейностите, предназначени да неутрализират неблагочестието, също са плодоносни, те не освобождават от склонността да се действа заради резултата. Хората, които се подчиняват на правилата за покаяние, са лишени от здрав разум. Всъщност те са в гун̣ата на невежеството. Докато не се освободят от влиянието ѝ, техните опити да противодействат на една дейност с друга ще си остават все така неуспешни, защото не изкореняват желанията им. И въпреки че някой външно изглежда благочестив, той ще запазва склонността си да съгрешава. Затова истинското покаяние е просветление в съвършеното знание на Веда̄нта; чрез него се разбира Върховната Абсолютна Истина.
ТЕКСТ 12: Скъпи царю, ако болният приема чистата, незамърсена храна, предписана от лекаря, той постепенно се излекува и заразата на болестта изчезва. По същия начин, следвайки принципите на знанието, човек постепенно се приближава към освобождението от материално замърсяване.
ТЕКСТОВЕ 13 – 14: За да съсредоточи ума си, човек трябва неотклонно да следва обет за безбрачие. Той трябва да се подложи на аскетизъм чрез доброволен отказ от сетивно наслаждение. След това да овладее ума и сетивата си, да раздава милостиня, да бъде честен, чист, да не извършва насилие, да следва предписаните правила и редовно да възпява святото име на Бога. Така уравновесеният човек с вяра и знание за религиозните принципи временно се очиства от всички грехове, извършени с тялото, думите и ума. Тези грехове са като сухите листа на увивните растения по ствола на бамбуково дърво, които, макар и да изгорят, запазват корените си и при първа възможност отново израстват.
ТЕКСТ 15: Само една изключителна личност, която изцяло се е отдала на чисто предано служене на Кр̣ш̣н̣а, може да изкорени плевелите на греховните дела безвъзвратно. Това се постига просто с преданото служене точно както слънчевите лъчи в миг разсейват мъглата.
ТЕКСТ 16: Скъпи царю, ако един грешник се заеме със служене на истински предан на Бога и се научи как да посвети живота си в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, той напълно се пречиства. Не е възможно човек да се очисти само с аскетизъм, покаяние, брахмачаря и другите методи за изкупление, които вече споменах.
ТЕКСТ 17: Пътят, следван от чистите възпитани предани, надарени с възвишени качества, е най-благоприятният път в този материален свят. Той е утвърден от ша̄стрите и освобождава човека от страх.
ТЕКСТ 18: Скъпи царю, както винената делва не се изчиства дори след като бъде измита с водите от много реки, така и неотдадените не се пречистват чрез методите за покаяние, дори да ги извършват много добре.
ТЕКСТ 19: Въпреки че не са осъзнали напълно Кр̣ш̣н̣а, личностите, които дори само веднъж изцяло са се отдали в лотосовите му нозе и са били запленени от неговото име, форма, качества и забавления, напълно се освобождават от всички греховни последици – те следват истинския процес на покаяние. И дори в сънищата си такива отдадени души не срещат Ямара̄джа или неговите пратеници, понесли въжета, за да овържат грешниците.
ТЕКСТ 20: Във връзка с това просветените мъдреци и святи личности разказват една древна история, включваща разговор между пратениците на Бог Виш̣н̣у и тези на Ямара̄джа. Моля те, чуй я от мен.
ТЕКСТ 21: В град Ка̄някубджа живеел бра̄хман̣а на име Аджа̄мила. Той се оженил за една проститутка слугиня и под влияние на тази жена от нисша класа загубил брахминските си качества.
ТЕКСТ 22: Този пропаднал бра̄хман̣а, Аджа̄мила, измъчваше хората, като ги поробваше, мамеше ги на хазарт или направо ги ограбваше. Така изкарваше прехраната си и издържаше своите жена и деца.
ТЕКСТ 23: Скъпи царю, докато той пропиляваше времето си с отвратителни греховни дейности, за да поддържа многочисленото си семейство, изминаха осемдесет и осем години от живота му.
ТЕКСТ 24: Старият Аджа̄мила имаше десет сина, най-младият от които беше момче на име На̄ра̄ян̣а. Като най-малък, На̄ра̄ян̣а естествено беше много скъп и на баща си, и на майка си.
ТЕКСТ 25: Смешният говор и непохватните движения на детето усилваха привързаността на стария Аджа̄мила. Той непрекъснато се грижеше за малкия и се радваше на заниманията му.
ТЕКСТ 26: Когато Аджа̄мила сядаше да се храни, викаше и детето да се храни; когато пиеше нещо, викаше и детето да пие. Така погълнат от грижи за детето, повтаряйки името му На̄ра̄ян̣а, Аджа̄мила не можа да разбере как времето му изтече и смъртта почука на вратата.
ТЕКСТ 27: Когато настъпи последният му час, глупавият Аджа̄мила бе изцяло погълнат от мисълта за сина си На̄ра̄ян̣а.
ТЕКСТОВЕ 28 – 29: Тогава Аджа̄мила видя три отблъскващи същества с уродливи тела, свирепи, с разкривени лица и настръхнали коси. С въжета в ръцете, те бяха дошли да го отведат в обителта на Ямара̄джа. Щом ги видя, Аджа̄мила напълно се обърка и от привързаност към детето си, което играеше наблизо, започна силно да вика името му. Така с просълзени очи той някак си възпяваше святото име на На̄ра̄ян̣а.
ТЕКСТ 30: Скъпи царю, пратениците на Виш̣н̣у, Виш̣н̣удӯтите, пристигнаха веднага щом чуха святото име на техния господар от устата на умиращия Аджа̄мила. Несъмнено, обхванат от страх, Аджа̄мила е възпявал святото име без оскърбления.
ТЕКСТ 31: Слугите на Ямара̄джа измъкваха душата от сърцето на Аджа̄мила, съпруга на проститутката, но бяха спрени от гръмовния глас на Виш̣н̣удӯтите – пратениците на Бог Виш̣н̣у.
ТЕКСТ 32: Когато пратениците на Ямара̄джа, сина на бога на Слънцето, чуха тази забрана, те отвърнаха: Кои сте вие, уважаеми, и как смеете да оспорвате правосъдието на Ямара̄джа?
ТЕКСТ 33: Уважаеми, чии слуги сте вие, откъде идвате и защо ни забранявате да се докосваме до тялото на Аджа̄мила? Да не сте полубогове от райските планети, помощници на полубоговете или може би сте най-издигнати сред преданите?
ТЕКСТОВЕ 34 – 36: Пратениците на Ямара̄джа казаха: Очите ви наподобяват листенца на лотосов цвят. Облечени с дрехи от жълта коприна, украсени с гирлянди от лотоси, с красивите шлемове на главите си и обици на ушите вие изглеждате свежи и младолики. В дългите си ръце държите лъкове и колчани със стрели, мечове, боздугани, раковини, дискове и лотоси. Сиянието ви с необикновен блясък разпръсна тъмнината на това място. Уважаеми, защо ни пречите?
ТЕКСТ 37: Шукадева Госва̄мӣ продължи: След това почтително обръщение от пратениците на Ямара̄джа слугите на Ва̄судева се усмихнаха и с дълбоки гласове, наподобяващи тътен на облаци, казаха следните думи.
ТЕКСТ 38: Виш̣н̣удӯтите, благословените пратеници на Бог Виш̣н̣у, казаха: Ако вие наистина сте слуги на Ямара̄джа, трябва да ни обясните какво означават религиозните принципи и с какво се характеризира безбожието.
ТЕКСТ 39: По какъв начин наказвате другите? Кои хора действително заслужават наказание? Дали всички кармӣ, въвлечени в изпълнението на плодоносни дейности, подлежат на наказание, или само някои от тях?
ТЕКСТ 40: Ямадӯтите отговориха: Религиозните норми, дхарма, са предписани във Ведите, а всичко, което им противоречи, е безбожие. Ведите са самородни, те са самата Върховна Божествена Личност. Това сме чули от Ямара̄джа.
ТЕКСТ 41: На̄ра̄ян̣а, върховната причина на всички причини, се намира в личната си обител в духовния свят, но управлява цялото космическо мироздание в съответствие с трите проявления на материалната природа – саттва, раджа и тама гун̣а. По такъв начин всички живи същества получават различни качества, обозначения (като бра̄хман̣а, кш̣атрия и вайшя), задължения в зависимост от системата варн̣а̄шрама и различни форми. Така На̄ра̄ян̣а е причината на цялото космическо проявление.
ТЕКСТ 42: Слънцето, огънят, небето, въздухът, полубоговете, луната, вечерта, денят, нощта, посоките на света, водата, земята и самата Свръхдуша – всички те са свидетели на дейностите на живото същество.
ТЕКСТ 43: Наказание заслужават тези, за които е потвърдено от многобройните свидетели, че са се отклонили от предписаните си задължения. Всеки, въвлечен в плодоносни дейности, подлежи на наказание в зависимост от греховните си дела.
ТЕКСТ 44: О, жители на Ваикун̣т̣ха, вие сте безгрешни, но всички в материалния свят са кармӣ, независимо дали действат благочестиво, или неблагочестиво. Замърсени от трите гун̣и на природата, те са принудени да извършват и двата вида дейност. Приелият материално тяло не може да бъде пасивен, а действащият под влияние на материалните проявления неизбежно извършва грехове. Затова всички живи същества в материалния свят подлежат на наказание.
ТЕКСТ 45: Според религиозните и нерелигиозните си дейности в този живот човек ще трябва да се наслаждава или да страда от последиците на своята карма в следващия живот.
ТЕКСТ 46: О, най-велики сред полубоговете, в зависимост от замърсяванията на трите природни гун̣и виждаме три различни начина на живот. Живите същества биват умиротворени, изпълнени със страст или невежи и глупави; щастливи, нещастни или и двете; благочестиви, неблагочестиви или отчасти благочестиви. Не е трудно да разберем, че начинът на живот, който човек е водил в различните гун̣и, ще определи съдбата му в следващия живот.
ТЕКСТ 47: Както сегашната пролет показва естеството на пролетните сезони в миналото и в бъдещето, така сегашният живот на щастие, нещастие или смесицата от двете посочва склонността на всекиго към благочестиви и неблагочестиви дейности в миналите и бъдещите животи.
ТЕКСТ 48: Всемогъщият Ямара̄джа е велик като Брахма̄; докато се намира в своята обител или в сърцето на всекиго, като Парама̄тма̄, той мислено наблюдава миналите дейности на живото същество и така разбира как то ще действа в бъдещите си животи.
ТЕКСТ 49: Както спящият човек действа в тялото, което насън е приел за свое, така всеки се отъждествява с настоящото си тяло, получено заради минали религиозни или безбожни дейности, и няма представа за миналите си и бъдещи животи.
ТЕКСТ 50: Над петте сетива за възприятие, петте действени сетива и петте обекта на сетивата стои умът, шестнайсетият елемент. Над ума е седемнайсетият елемент – живото същество, душата. Тя сама се наслаждава на материалния свят във взаимодействие с останалите шестнайсет елемента, преживявайки три състояния: щастие, нещастие и смесица от двете.
ТЕКСТ 51: Финото тяло е разделено на шестнайсет части – пет сетива за придобиване на знание, пет действени сетива, пет вида обекти за сетивно наслаждение и ум. Това фино тяло е следствие от трите гун̣и на материалната природа. То е изпълнено с непреодолими желания и принуждава живото същество да преминава от един живот в друг, приемайки тяло на човек, на животно или на полубог. Когато получи тяло на полубог, живото същество несъмнено ликува; когато получи тяло на човек, винаги скърби, а когато получи тяло на животно, винаги изпитва страх. Но при всички случаи то всъщност е нещастно. Неговото жалко съществуване се нарича сам̇ср̣ти, прераждане в материалния живот.
ТЕКСТ 52: Глупавото въплътено живо същество, неспособно да обуздае своите сетива и ум, под влиянието на материалните гун̣и е принудено да действа против желанията си. То е като копринената буба, която със слюнката си изплита пашкул, сама се затваря в него и не може да се измъкне навън. Живото същество само̀ попада в мрежата на собствените си плодоносни дейности и не намира начин да се освободи. Така, постоянно объркано, то посреща повтарящата се смърт.
ТЕКСТ 53: Нито едно живо същество не може да остане бездейно дори за миг. Всеки действа според естествените си наклонности, оформени от трите гун̣и на материалната природа, защото тези наклонности го принуждават да работи по определен начин.
ТЕКСТ 54: Плодоносните дейности, извършвани от живото същество, било то благочестиви или неблагочестиви, са невидимата причина за удовлетворяване на собствените му желания. Тази невидима причина е основата на неговите различни тела. Поради силното си желание живото същество се ражда в дадено семейство и получава тяло по подобие на майка си или на баща си. Грубите и фини тела са създадени по негово желание.
ТЕКСТ 55: Тъй като живото същество е свързано с материалната природа, неговото положение е мъчително, но ако в човешката форма на живот то бъде научено как да се свърже с Върховния Бог или негов предан, това положение може да бъде преодоляно.
ТЕКСТОВЕ 56 – 57: В началото този бра̄хман̣а на име Аджа̄мила изучаваше всички ведически писания. Той имаше добър характер, добро поведение и добри качества. Стриктно следваше ведическите наставления, беше мил и вежлив, владееше ума и сетивата си. Нещо повече, той винаги казваше истината, знаеше как да пее ведическите мантри и беше много чист. Аджа̄мила се отнасяше с дълбока почит към духовния си учител, полубога на огъня, гостите и възрастните хора в рода си. Несъмнено бе освободен от неуместна гордост. Беше почтен, доброжелателен към всички живи същества и много възпитан. Той никога не говореше безсмислици и не завиждаше на никого.
ТЕКСТОВЕ 58 – 60: Веднъж, следвайки повелята на баща си, бра̄хман̣ът Аджа̄мила отиде в гората да събира плодове, цветя и два вида трева – самит и куша. На връщане мина покрай един похотлив мъж, шӯдра от четвъртата класа, който безсрамно прегръщаше и целуваше една проститутка. Шӯдрата се усмихваше, пееше и се радваше, сякаш това беше най-нормално поведение. И шӯдрата, и проститутката бяха пияни. Нейните очи блуждаеха от опиянението, а дрехата ѝ беше разпусната. В това състояние ги видя Аджа̄мила.
ТЕКСТ 61: Ръката на шӯдрата, поръсена с прах от куркума, прегръщаше проститутката. Щом Аджа̄мила видя това, спящите похотливи желания в сърцето му се пробудиха и обладан от илюзия, той се поддаде на властта им.
ТЕКСТ 62: Доколкото му беше възможно, той упорито се опитваше да си припомни наставленията на ша̄стрите, че не бива дори да поглежда жена. С помощта на своето знание и интелигентност се мъчеше да обуздае похотливите желания, но възбуден от силата на Купидон в сърцето си, той не успя да овладее своя ум.
ТЕКСТ 63: Както слънцето и луната биват затъмнени от нисша планета, така и този бра̄хман̣а напълно изгуби здравия си разум. При това положение той непрекъснато мислеше за проститутката. Не след дълго той я взе като слугиня в дома си и изостави предписаните брахмински принципи.
ТЕКСТ 64: Така Аджа̄мила започна да прахосва всички пари, които бе наследил от баща си, за да задоволява проститутката с различни подаръци и тя да го харесва. Той изостави всичките си брахмински дейности, за да ѝ угоди.
ТЕКСТ 65: Интелигентността на Аджа̄мила бе пронизана от сладострастния поглед на проститутката и под нейно влияние измъченият бра̄хман̣а се въвлече в греховни дела. Той дори изостави красивата си млада съпруга, която произхождаше от много почтено брахминско семейство.
ТЕКСТ 66: Макар и роден в семейство на бра̄хман̣и, този негодник, изгубил здравия си разум от общуването с проститутката, печелеше пари по всевъзможни начини, честни или нечестни, и с тях издържаше нейните синове и дъщери.
ТЕКСТ 67: Този бра̄хман̣а безотговорно пропиля дългия си живот, нарушавайки всички правила на свещените писания, живееше в разточителство и ядеше храна, приготвена от проститутката. Неговите грехове нямат край. Той е нечист и пристрастен към забранени дейности.
ТЕКСТ 68: Този човек Аджа̄мила не се подложи на покаяние. Заради греховния му живот трябва да го отведем пред Ямара̄джа, за да бъде наказан. Там според тежестта на греховете си ще получи своето наказание и ще се пречисти.