Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.27

Във Втора песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (2.1.6) Шукадева Госва̄мӣ казва:

„Най-висшето съвършенство на човешкия живот, което може да се постигне чрез пълно опознаване на материята и духа, чрез овладяване на мистични сили или чрез съвършено изпълняване на предписаните задължения, е в края на живота си човек да помни Божествената Личност“. Случило се така, че докато умирал, Аджа̄мила съзнателно или несъзнателно възпявал името на На̄ра̄ян̣а (анте на̄ра̄ян̣а-смр̣тих̣) и просто като съсредоточил ума си върху него, той постигнал висшето съвършенство.

Тук можем да споменем, че Аджа̄мила бил син на бра̄хман̣а и в младостта си бил привикнал да почита На̄ра̄ян̣а, защото в къщата на всеки бра̄хман̣а се извършва обожание на на̄ра̄ян̣а шила̄. В Индия тази традиция е още жива – в дома на всеки стриктен бра̄хман̣а се изпълнява на̄ра̄ян̣а сева, обожание на На̄ра̄ян̣а. Затова, макар да викал сина си, грешният Аджа̄мила бил толкова погълнат от името на На̄ра̄ян̣а, че си спомнил за Бог На̄ра̄ян̣а, когото с вяра обожавал в младостта си.

В тази връзка Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ пише: етач ча тад-упала̄лана̄ди-шрӣ-на̄ра̄ян̣а-намочча̄ран̣а-ма̄ха̄тмйена тад-бхактир ева̄ бхӯд ити сиддха̄нтопайогитвена̄пи драш̣т̣авям – „Имайки предвид бхакти сиддха̄нта, можем да направим заключението, че Аджа̄мила, повтаряйки непрекъснато името на сина си На̄ра̄ян̣а, се издигнал до равнището на бхакти, макар да нямал представа за нея“. Шрӣла Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря казва следното: евам̇ вартама̄нах̣ са двиджах̣ мр̣тю-ка̄ле упастхите сатягьо на̄ра̄ян̣а̄кхйе путра ева матим̇ чака̄ра матим а̄сакта̄м акарод итй артхах̣ – „В мига на смъртта той повтарял името на своя син, но по този начин съсредоточил ума си върху святото име на На̄ра̄ян̣а“. И Шрӣла Виджаядхваджа Тӣртха изказва подобно мнение:

мр̣тю-ка̄ле деха-вийога-лакш̣ан̣а-ка̄ле мр̣тьох̣ сарва-дош̣а-па̄па-харася харер ануграха̄т ка̄ле датта-гя̄на-лакш̣ан̣е упастхите хр̣ди прака̄шите танайе пӯрн̣а-гя̄не ба̄ле пан̃ча-варш̣а-калпе пра̄деша-ма̄тре на̄ра̄ян̣а̄хвайе мӯрти-вишеш̣е матим̇ смаран̣а-самартхам̇ читтам̇ чака̄ра бхактя̄смарад итй артхах̣.

Съзнателно или несъзнателно, по време на смъртта си Аджа̄мила действително помнел На̄ра̄ян̣а (анте на̄ра̄ян̣а-смр̣тих̣).