Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.30

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва: хари-кӣртанам̇ нишамя̄патан, катхам-бхӯтася бхартур на̄ма бруватах̣ – пратениците на Виш̣н̣у дошли, понеже Аджа̄мила повтарял святото име на На̄ра̄ян̣а. Те не се интересували защо го прави. Всъщност, докато повтарял името На̄ра̄ян̣а, Аджа̄мила мислел за сина си. Но просто щом чули, че Аджа̄мила повтаря святото име на Бога, пратениците на Бог Виш̣н̣у, Виш̣н̣удӯтите, незабавно дошли, за да го защитят. В действителност предназначението на хари кӣртана е да възхвалява святото име, форма, забавления и качества на Бога. Но Аджа̄мила не възхвалявал нито формата, нито качествата или принадлежностите на Бога; той просто повтарял святото име. Въпреки всичко това възпяване било достатъчно, за да го пречисти от греховните дейности. Виш̣н̣удӯтите пристигнали веднага щом чули, че някой възпява името на техния господар. Шрӣла Виджаядхваджа Т̣иртха отбелязва: анена путра-снехам антарен̣а пра̄чӣна̄др̣ш̣т̣а-бала̄д удбхӯтая̄ бхактя̄ бхагаван-на̄ма-сан̇кӣртанам̇ кр̣там ити гя̄яте – „Аджа̄мила повтарял името на На̄ра̄ян̣а от прекалена привързаност към сина си. Въпреки всичко заради щастливата съдба да отдава предано служене на На̄ра̄ян̣а в миналото той очевидно възпявал святото име с истинска преданост и без оскърбления“.