Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.50

Всеки работи с ръце, крака и другите сетива, за да постигне определена цел, съответстваща на житейската му представа. Човек опитва да се наслаждава на петте обекта на сетивата (форма, звук, вкус, мирис и допир), лишен от знание за истинската цел на живота – удовлетворението на Върховния Бог. Тъй като пренебрегва Върховния, той бива поставен в материални условия и тогава си измисля различни начини да подобри своето положение, без ни най-малко намерение да следва наставленията на Върховната Божествена Личност. Въпреки това Върховният Бог е толкова милостив, че идва лично и дава наставления на обърканото живо същество как да действа смирено и постепенно да се завърне у дома, при Бога, където го очаква вечен, умиротворен живот, изпълнен с блаженство и знание. Тялото на живото същество представлява много сложна комбинация от материални елементи и в това тяло живото същество се бори само, както се потвърждава в този стих с думите екас ту. Например този, който се дави насред океана, трябва да плува самичък. Въпреки че в океана плуват много други същества, той ще трябва сам да се погрижи за себе си, защото никой друг няма да му помогне. Затова тук се казва, че седемнайсетият елемент, душата, трябва да действа сама. Колкото и да се опитваме да изградим общество, приятелство и любов, никой освен Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а, няма да ни помогне. Ето защо единствената ни грижа трябва да бъде как да удовлетворим Кр̣ш̣н̣а. И Кр̣ш̣н̣а изисква това от нас (сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа). Объркани от материалните условия, човешките същества се опитват да постигнат обединение, но всичките им усилия за обединени хора и нации остават напразни. Всеки трябва сам да води собствена борба за съществуване срещу множеството природни елементи. Единствената ни надежда, както съветва Кр̣ш̣н̣а, е да му се отдадем, защото Той може да ни избави от океана на невежеството. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху отдава следната молитва:

„О, Кр̣ш̣н̣а, любими сине на Нанда Маха̄ра̄джа, аз съм твой вечен слуга, но по някакъв начин съм паднал в този океан от невежество и въпреки огромните ми усилия не е възможно да се спася сам. Ако Ти милостиво ме извадиш и ме поставиш като прашинка върху лотосовите си нозе, това ще ме спаси“.

Бхактивинода Т̣ха̄кура изразява подобно настроение в една от песните си:

„О, мой Господи, не мога да си спомня кога, но някак си съм паднал в този океан от невежество и сега не намирам начин да се спася“. Трябва да помним, че всеки носи отговорност за собствения си живот. Ако човек стане чист предан на Кр̣ш̣н̣а, той се освобождава от океана на невежеството.