Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.51
Стих
тад етат ш̣од̣аша-калам̇
лин̇гам̇ шакти-траям̇ махат
дхатте 'нусам̇ср̣тим̇ пум̇си
харш̣а-шока-бхая̄ртида̄м
лин̇гам̇ шакти-траям̇ махат
дхатте 'нусам̇ср̣тим̇ пум̇си
харш̣а-шока-бхая̄ртида̄м
Дума по дума
тат — следователно; етат — това; ш̣од̣аша-калам — разделено на шестнайсет части (десетте сетива, умът и петте обекта на сетивата); лин̇гам — финото тяло; шакти-траям — следствието от трите гун̣и на материалната природа; махат — непреодолимо; дхатте — дава; анусам̇ср̣тим — почти непрекъснато редуване и прераждане в различни тела; пум̇си — на живото същество; харш̣а — ликуване; шока — скръб; бхая — страх; а̄рти — нещастие; да̄м — което носи.
Превод
Финото тяло е разделено на шестнайсет части – пет сетива за придобиване на знание, пет действени сетива, пет вида обекти за сетивно наслаждение и ум. Това фино тяло е следствие от трите гун̣и на материалната природа. То е изпълнено с непреодолими желания и принуждава живото същество да преминава от един живот в друг, приемайки тяло на човек, на животно или на полубог. Когато получи тяло на полубог, живото същество несъмнено ликува; когато получи тяло на човек, винаги скърби, а когато получи тяло на животно, винаги изпитва страх. Но при всички случаи то всъщност е нещастно. Неговото жалко съществуване се нарича сам̇ср̣ти, прераждане в материалния живот.
Пояснение
В този стих се обяснява същността на материалната обусловеност. Живото същество, седемнайсетият елемент в тялото, се бори само̀ живот след живот. Тази борба се нарича сам̇ср̣ти, материално обусловен живот. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че силата на материалната природа е непреодолима (дайвӣ хй еш̣а̄ гун̣амайӣ мама ма̄я̄ дуратяя̄). Тя измъчва живото същество в различни тела. Но Бхагавад-гӣта̄ ни уверява, че когато се отдаде на Върховната Божествена Личност, живото същество се освобождава от това оплитане (ма̄м ева йе прападянте ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те). Така животът му става успешен.