Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.49

Човек се въвлича в греховни дейности, защото не знае какво е правил в миналия си живот, за да получи сегашното си материално обусловено тяло, подложено на тристранните страдания. В Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.4) Р̣ш̣абхадева казва: нӯнам̇ праматтах̣ куруте викарма – човешко същество, полудяло по сетивното наслаждение, не се колебае да действа греховно. Яд индрия-прӣтая а̄пр̣н̣оти – то извършва греховни дейности просто за сетивно наслаждение; на са̄дху манйе – в това няма нищо добро. Ята а̄тмано 'ям асанн апи клешада а̄са деха – заради такива греховни дела то получава друго тяло, в което да страда, както е страдало и в сегашното, пак поради минали грехове.

Трябва да сме наясно, че една личност, лишена от ведическо знание, винаги действа в неведение относно това какво е правила в миналото, какво прави в настоящето и как ще страда в бъдеще. Тя се намира в дълбок мрак. Затова Ведите призовават: тамаси ма̄ – „Не стой в мрака!“, джьотир гама – „Устреми се към светлината!“. Светлината, или просветлението, това е ведическото знание, което човек може да разбере, щом се издигне до гун̣ата на доброто или премине отвъд тази гун̣а с предано служене на духовния си учител и на Върховния Бог. Това е описано в Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.23):

„Всички тайни на ведическото знание естествено се разкриват пред великите души, които имат непоколебима вяра в Бога и в духовния учител“. Ведите препоръчват: тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – за да стане предан на Бога, човек трябва да се обърне към духовен учител, съвършено познаващ Ведите, и с вяра да следва неговите наставления. Тогава скритото във Ведите знание ще му се разкрие. Получил ведическото знание, той повече не остава в мрака на материалната природа.

Живото същество придобива даден вид тяло в зависимост от връзката си с гун̣ите на материалната природа – добро, страст и невежество. Обученият бра̄хман̣а е пример за личност в гун̣ата на доброто. Такъв бра̄хман̣а познава миналото, настоящето и бъдещето, защото се допитва до ведическата литература и гледа на всичко през очите на ша̄стрите (ша̄стра чакш̣ух̣). Той знае какъв е бил предишният му живот, защо се намира в сегашното си тяло, как може да се освободи от ноктите на ма̄я̄ и да не приема друго материално тяло. Това е напълно възможно за установения в гун̣ата на доброто. Но най-често живите същества са погълнати от проявленията на страстта и невежеството.

При всички случаи живото същество получава висше или нисше тяло по нареждане на Върховната Божествена Личност, Парама̄тма̄. Както стана дума в предишния стих:

Всичко зависи от бхагава̄н, или аджах̣, неродения. Какво ни пречи да удовлетворим Бхагава̄н и да получим по-добро тяло? Отговорът е агяс тамаса̄, дълбокото невежество. Потъналият в пълен мрак не знае какъв е бил предишният му живот или какъв ще бъде следващият; той се интересува само от настоящото си тяло. Макар да е в човешко тяло, той е като животно – животното, бидейки покрито от невежество, си мисли, че крайната цел на живота и на щастието е да яде колкото се може повече. Хората се нуждаят от просвещение, за да разберат миналия си живот и как да постигнат по-добър живот в бъдеще. Има и книга, наречена Бхр̣гу сам̇хита̄, която чрез астрологически изчисления ни дава сведения за нашите минали, настоящи и бъдещи животи. По един или друг начин трябва да сме просветени за миналото, настоящето и бъдещето. Този, който се интересува само от своето сегашно тяло и се опитва да задоволява сетивата си до краен предел, е завладян от гун̣ата на невежеството. Неговото бъдеще е много, много мрачно. Действително бъдещето е винаги мрачно за дълбоко невежия. Особено в тази епоха човешкото общество е покрито от гун̣ата на невежеството и всеки приема, че сегашното му тяло изчерпва всичко, без да се замисля нито за миналото, нито за бъдещето.