Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.9

шрӣ-ра̄джова̄ча
др̣ш̣т̣а-шрута̄бхя̄м̇ ят па̄пам̇
джа̄нанн апй а̄тмано 'хитам
кароти бхӯйо вивашах̣
пра̄яшчиттам атхо катхам

Дума по дума

шрӣ-ра̄джа̄ ува̄чаПарӣкш̣ит Маха̄ра̄джа каза; др̣ш̣т̣акато вижда; шрута̄бхя̄ми като слуша (от писанията или законниците); яттъй като; па̄памгреховно, престъпно действие; джа̄нанзнае; апивъпреки че; а̄тманах̣на себе си; ахитамвреди; каротитой извършва; бхӯях̣отново и отново; вивашах̣неспособен да се владее; пра̄яшчиттампокаяние; атхоследователно; катхамкаква е ползата от.

Превод

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит каза: Човек може да знае, че греховните дейности не водят до нищо добро, защото вижда как правителството наказва престъпниците и хората ги осъждат, а от свещените писания и мъдреците разбира, че заради греховете го очакват адски мъки в следващия му живот. И макар да знае всичко това, той е принуден отново и отново да греши дори след като се е покаял. Каква е ползата от подобно покаяние?

Пояснение

В някои религиозни секти съгрешилият отива при свещеника, за да изповяда греховете си, плаща нещо като глоба, но после отново извършва същите грехове и отново се връща, за да ги изповяда. Така действа закоравелият грешник. От наблюденията на Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа става ясно, че дори преди пет хилядолетия престъпниците са се покайвали за греховете си, но след това отново сякаш по принуда са извършвали същите грехове. Затова от собствен опит Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа разбрал, че процесът на постоянно съгрешаване и покаяние е безсмислен. Докато не бъде възпитан във въздържание на сетивата, привързаният към сетивно наслаждение отново и отново ще извършва греховни дейности независимо от многото наказания. С думата виваша тук се посочва, че дори да не иска, човек ще е принуден да греши по силата на навика. Ето защо Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа се съмнявал в ползата от покаянието, тъй като то не предотвратява греховните действия. В следващия стих той обяснява защо е против този метод.