Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.39
Стих
катхам̇ свид дхрияте дан̣д̣ах̣
ким̇ ва̄ся стха̄нам ӣпситам
дан̣д̣я̄х̣ ким̇ ка̄рин̣ах̣ сарве
а̄хо свит катичин нр̣н̣а̄м
ким̇ ва̄ся стха̄нам ӣпситам
дан̣д̣я̄х̣ ким̇ ка̄рин̣ах̣ сарве
а̄хо свит катичин нр̣н̣а̄м
Дума по дума
катхам свит — с какви средства; дхрияте — е налагано; дан̣д̣ах̣ — наказание; ким — какво; ва̄ — или; ася — на това; стха̄нам — мястото; ӣпситам — желано; дан̣д̣я̄х̣ — наказуеми; ким — дали; ка̄рин̣ах̣ — плодоносни деятели; сарве — всички; а̄хо свит — или; катичит — някои; нр̣н̣а̄м — от човешките същества.
Превод
По какъв начин наказвате другите? Кои хора действително заслужават наказание? Дали всички кармӣ, въвлечени в изпълнението на плодоносни дейности, подлежат на наказание, или само някои от тях?
Пояснение
Този, който е упълномощен да наказва другите, не бива да наказва всекиго. Съществуват безброй живи същества; повечето са нитя мукта, вечно освободени, и се намират в духовния свят. Немислимо е освободените живи същества да подлежат на съд. В материалния свят се намират само малка част от живите същества: около една четвърт. И повечето от тях – тези, които принадлежат към 8 000 000 от 8 400 000 форми на живот – са по-нисши от човешките същества. Те не подлежат на наказание, тъй като се развиват по естествен начин под действието на законите на материалната природа. Човешките същества, бидейки с развито съзнание, носят отговорност, но не всички подлежат на наказание. Тези, които извършват висши благочестиви дейности, стоят над наказанията. Единствено извършващите греховни дейности подлежат на наказание. Ето защо Виш̣н̣удӯтите специално се интересували от това кой подлежи на наказание и защо Ямара̄джа е назначен да отсъжда кой трябва и кой не трябва да бъде наказан. По какво се съди? Какъв е основният принцип на това право? Това били въпросите, зададени от Виш̣н̣удӯтите.