Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.40

ямадӯта̄ ӯчух̣
веда-пран̣ихито дхармо
хй адхармас тад-випаряях̣
ведо на̄ра̄ян̣ах̣ са̄кш̣а̄т
сваямбхӯр ити шушрума

Дума по дума

ямадӯта̄х̣ ӯчух̣пратениците на Ямара̄джа казаха; ведав четирите Веди (Са̄ма, Яджур, Р̣г и Атхарва); пран̣ихитах̣се препоръчват; дхармах̣религиозни норми; хинаистина; адхармах̣принципите на безбожието; тат-випаряях̣в противоречие с (това, което не се подкрепя от ведическите наставления); ведах̣Ведите, книги на знанието; на̄ра̄ян̣ах̣ са̄кш̣а̄тсамата Върховна Божествена Личност (бидейки думите на На̄ра̄ян̣а); сваям-бхӯх̣самородени, самодостатъчни (появили се от диханието на На̄ра̄ян̣а, а не научени от някого); ититова; шушрумание чухме.

Превод

Ямадӯтите отговориха: Религиозните норми, дхарма, са предписани във Ведите, а всичко, което им противоречи, е безбожие. Ведите са самородни, те са самата Върховна Божествена Личност. Това сме чули от Ямара̄джа.

Пояснение

Слугите на Ямара̄джа отговорили съвсем правилно; не си измисляли религиозни или безбожни принципи. Те просто обяснили това, което са чули от авторитета Ямара̄джа. Маха̄джано йена гатах̣ са пантха̄х̣: човек трябва да следва маха̄джана, авторитетна личност. Ямара̄джа е един от дванайсетте авторитети. Ямадӯтите, слугите на Ямара̄джа, отговорили съвършено ясно с думата шушрума („ние чухме“). Хората от съвременната цивилизация си измислят псевдорелигиозни принципи, които не са дхарма. Те не знаят какво е дхарма и какво е адхарма. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: дхармах̣ проджджхита-каитаво 'тра – дхарма, която не намира потвърждение във Ведите, се отхвърля от шрӣмад-бха̄гавата дхарма. Бха̄гавата дхарма съдържа единствено думите на Върховната Божествена Личност. Бха̄гавата дхарма означава сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – човек трябва да приеме авторитета на Върховната Божествена Личност и да му се отдаде; на него и на казаното от него. Това е дхарма. Например Арджуна смятал насилието за адхарма и отказвал да се сражава, но Кр̣ш̣н̣а го подтикнал да се бие. Изпълнявайки заповедите на Кр̣ш̣н̣а, Арджуна е истински дхармӣ, защото заповедта на Кр̣ш̣н̣а е дхарма. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣ – „Смисълът на веда, знанието, е да бъда опознат Аз“. Този, който познава Кр̣ш̣н̣а съвършено, е освободен. Както казва Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (4.9):
джанма карма ча ме дивям
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“. Този, който разбира Кр̣ш̣н̣а и изпълнява неговите заповеди, е достоен да се върне у дома, при Бога. В заключение можем да кажем, че дхарма (религията) се основава на наставленията на Ведите, а адхарма (безбожието) е всичко, което противоречи на Ведите.
Всъщност дхарма не е създадена от На̄ра̄ян̣а. Във Ведите се казва: ася махато бхӯтася нишваситам етад р̣г-ведах̣ ити – предписанията на дхарма произлизат от диханието на На̄ра̄ян̣а, върховното живо същество. На̄ра̄ян̣а съществува вечно и диша вечно, следователно дхарма, наставленията на На̄ра̄ян̣а, също съществуват вечно. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря, родоначалникът на Ма̄дхва-Гауд̣ӣя сампрада̄я, казва:
веда̄на̄м̇ пратхамо вакта̄
харир ева ято вибхух̣
ато виш̣н̣в-а̄тмака̄ веда̄
итй а̄хур веда-ва̄динах̣
Трансценденталните думи на Ведите произлизат от устата на Върховната Божествена Личност. Ведическите принципи са принципи на ваиш̣н̣авите, тъй като Виш̣н̣у е първоизточникът на Ведите. Ведите съдържат единствено наставленията на Виш̣н̣у и последователят на ведическите принципи е ваиш̣н̣ава. Ваиш̣н̣авите не се числят към някое измислено общество в материалния свят. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, ваиш̣н̣авите са истинските познавачи на Ведите (ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣).