Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 4.9

Текст

джанма карма ча ме дивям
евам йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна

Дума по дума

джанма – раждане; карма – дейност; ча – също; ме – моята; дивям – трансцендентални; евам – така; ях̣ – всеки, който; ветти – знае; таттватах̣ – в действителност; тяктва̄ – като напуска; дехам – това тяло; пунах̣ – отново; джанма – раждане; на – никога; ети – постига; ма̄м – до мен; ети – постига; сах̣ – той; арджуна – Арджуна.

Превод

Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Идването на Бога от духовната му обител вече беше обяснено в шести стих. Ако разберем истината за появата на Божествената Личност, ще се освободим от материалното робство и ще се завърнем в царството на Бога веднага след като напуснем сегашното си материално тяло. Това освобождение от материалния плен не е лесно за живото същество. Имперсоналистите и йогӣте го постигат с цената на огромни усилия, и то след много, много раждания. Дори тогава, постигнатото от тях освобождение – сливане с безличностното брахмаджьоти на Бога – е частично и носи риска от връщане в материалния свят. Но преданият просто чрез осъзнаване на трансценденталната природа на тялото и дейностите на Бога, достига обителта му и не рискува връщане в материалния свят. В Брахма самхита̄ (5.33) се казва, че Бог има безброй форми и въплъщения: адваитам ачютам ана̄дим ананта-рӯпам. И с множеството си трансцендентални форми Той остава една и съща Върховна Божествена Личност. Човек трябва да проумее тази истина, въпреки че тя е непостижима за материалистичните учени и философи. Във Ведите (Пуруш̣а-бодхинӣ Упаниш̣ад) се казва:

еко дево нитя-лӣла̄нуракто
бхакта-вя̄пӣ хр̣дй антар-а̄тма̄

„Върховната Божествена Личност с безбройните си трансцендентални форми е във вечни взаимоотношения със своите чисти предани.“ Това ведическо твърдение е подкрепено лично от Бога в цитирания стих на Гӣта̄. Този, който приема тази истина въз основа на авторитета на Ведите и на Върховната Божествена Личност и не пропилява времето си във философски търсения, се освобождава от материалния плен и достига висше съвършенство. Дори да приема тази истина просто на вяра, човек, без съмнение, постига освобождение. Ведическият израз тат твам аси важи тук с пълна сила. Всеки, който осъзнава, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховният или се обръща към него с думите: „Ти си Върховният Брахман, Божествената Личност“, в един миг постига освобождение и впоследствие трансцендентално общуване с Кр̣ш̣н̣а. С други думи, този чист предан на Бога достига съвършенство и това се потвърждава във Ведите:

там ева видитва̄ти мр̣тюм ети
на̄нях̣ пантха̄ видяте 'яна̄я

„Човек може да постигне съвършенството на освобождение от раждането и смъртта просто като опознае Върховната Божествена Личност. Друг начин за постигане на това съвършенство не съществува“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад 3.8). Отричането на друга възможност означава, че всеки, който не осъзнава Кр̣ш̣н̣а като Върховната Божествена Личност, несъмнено е в гун̣ата на невежеството и не може да постигне освобождение, така да се каже, като ближе стъклото на буркана с мед, т.е. като интерпретира Бхагавад-гӣта̄ от позицията на светска ерудиция. Подобни философи сигурно притежават голям авторитет в материалния свят, но това далеч не им гарантира освобождение. Такива горделиви учени ще трябва да чакат безпричинната милост на някой предан на Бога. В заключение – би трябвало да развиваме Кр̣ш̣н̣а съзнание с вяра и знание и по този начин да постигнем съвършенство.