Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.13-14
Стих
тапаса̄ брахмачарйен̣а
шамена ча дамена ча
тя̄гена сатя-шауча̄бхя̄м̇
ямена ниямена ва̄
шамена ча дамена ча
тя̄гена сатя-шауча̄бхя̄м̇
ямена ниямена ва̄
деха-ва̄г-буддхиджам̇ дхӣра̄
дхармагя̄х̣ шраддхая̄нвита̄х̣
кш̣ипантй агхам̇ махад апи
вен̣у-гулмам ива̄налах̣
дхармагя̄х̣ шраддхая̄нвита̄х̣
кш̣ипантй агхам̇ махад апи
вен̣у-гулмам ива̄налах̣
Дума по дума
тапаса̄ — чрез аскетизъм или доброволно отхвърляне на материалното наслаждение; брахмачарйен̣а — чрез целомъдрие (първото въздържание); шамена — като владее ума; ча — и; дамена — като напълно овладее сетивата; ча — също; тя̄гена — като доброволно дава милостиня за добри цели; сатя — с честност; шауча̄бхя̄м — и като следва предписаните правила за поддържане на вътрешна и външна чистота; ямена — като се въздържа от ругатни и насилие; ниямена — като редовно възпява святото име на Бога; ва̄ — и; деха-ва̄к-буддхи-джам — извършени с тяло, слово и интелигентност; дхӣра̄х̣ — тези, които са сериозни; дхарма-гя̄х̣ — изцяло познаващи религиозните норми; шраддхая̄ анвита̄х̣ — надарен с вяра; кш̣ипанти — унищожават; агхам — всички грехове; махат апи — въпреки че са много тежки и позорни; вен̣у-гулмам — сухите увивни растения по ствола на бамбуково дърво; ива — като; аналах̣ — огън.
Превод
За да съсредоточи ума си, човек трябва неотклонно да следва обет за безбрачие. Той трябва да се подложи на аскетизъм чрез доброволен отказ от сетивно наслаждение. След това да овладее ума и сетивата си, да раздава милостиня, да бъде честен, чист, да не извършва насилие, да следва предписаните правила и редовно да възпява святото име на Бога. Така уравновесеният човек с вяра и знание за религиозните принципи временно се очиства от всички грехове, извършени с тялото, думите и ума. Тези грехове са като сухите листа на увивните растения по ствола на бамбуково дърво, които, макар и да изгорят, запазват корените си и при първа възможност отново израстват.
Пояснение
В смр̣ти ша̄стра откриваме следното обяснение на думата тапах̣: манасаш чендрия̄н̣а̄м̇ ча аика̄грям̇ парамам̇ тапах̣. „Съвършеният контрол над ума и сетивата и пълното им съсредоточаване върху един вид дейност се нарича тапах̣“. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание учи хората как да насочат цялото си внимание върху преданото служене. Това е висша тапах̣. Брахмачаря, тоест животът в целомъдрие, се основава на осем изисквания. Един брахмача̄рӣ не бива: да мисли за жени, да говори за сексуални отношения, да флиртува с жени, да поглежда сладострастно жени, да говори интимно с жени, да се решава на сексуална връзка, нито да се стреми към секс или да води сексуален живот. Не бива дори да мисли за жени или да ги поглежда, а какво остава да говори с тях. Това е истинското следване на брахмача̄ря. Когато един брахмача̄рӣ или сання̄сӣ говори с жена на усамотено място, съществува естествената възможност за скрита сексуална връзка. Затова истинският брахмача̄рӣ прави точно обратното. Той без особени усилия държи в подчинение ума и сетивата си, раздава милостиня, говори истината и т.н. Но като начало човек трябва да овладее езика си и ограничи храненето си.
Този, който е избрал пътя на преданото служене (бхакти ма̄рга), трябва неотклонно да спазва регулиращите принципи, като първо контролира езика си (севонмукхе хи джихва̄дау сваям ева спуратй адах̣). Той може да държи в подчинение езика (джихва̄), като повтаря маха̄- мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, не говори за нищо друго освен за темите, свързани с Кр̣ш̣н̣а, и не вкусва нищо, което не е предложено на Кр̣ш̣н̣а. Ако владее езика си по този начин, той без усилия ще може да спазва брахмачаря и другите методи за пречистване. От следващия стих ще стане ясно, че пътят на преданото служене е съвършен във всяко отношение: по-висш от пътя на плодоносните дейности и пътя на знанието. Цитирайки Ведите, Шрӣла Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря разяснява, че аскетизмът включва съблюдаването на строги пости (тапаса̄на̄шакена). А Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни предупреждава, че атя̄ха̄ра, преяждането, е препятствие за напредъка в духовния живот. И в Бхагавад-гӣта̄ (6.17) Кр̣ш̣н̣а казва:
юкта̄ха̄ра-виха̄рася
юкта-чеш̣т̣ася кармасу
юкта-свапна̄вабодхася
його бхавати дух̣кха-ха̄
юкта-чеш̣т̣ася кармасу
юкта-свапна̄вабодхася
його бхавати дух̣кха-ха̄
„Този, който е умерен в навиците си за ядене, сън, работа и почивка, може да намали всички материални страдания чрез практика на йога“.
В текст 14 особено внимание заслужава думата дхӣра̄: „тези, които не са смущавани при никакви обстоятелства“. В Бхагавад-гӣта̄ (2.14) Кр̣ш̣н̣а казва на Арджуна:
ма̄тра̄-спарша̄с ту каунтея
шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кха-да̄х̣
а̄гама̄па̄йино 'нитя̄с
та̄м̇с титикш̣асва бха̄рата
шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кха-да̄х̣
а̄гама̄па̄йино 'нитя̄с
та̄м̇с титикш̣асва бха̄рата
„О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи“. Материалният свят е изпълнен с безпокойства (адя̄тмика, адхидайвика и адхибаутика). Този, който се е научил да ги търпи при всички обстоятелства, се нарича дхӣра.