Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.15

В предишния стих Шукадева Госва̄мӣ даде пример със сухите листа на увивните растения по ствола на бамбуково дърво – огънят може да изпепели листата, но растенията отново ще поникнат, защото корените им все още са в земята. Корените на греховните желания не са унищожени в сърцето на този, който развива знание, но няма вкус към преданото служене, затова е възможно греховните желания да се появят отново. В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.14.4) се казва:

Мислителите, успели след огромни усилия да опознаят материалния свят до най-малките му детайли, разграничавайки греховните от благочестивите дела, ако не извършват предано служене, са склонни към материални дейности. Възможно е такива теоретици да пропаднат, впримчени в плодоносна дейност. Но ако някой се привърже към преданото служене, желанията му за материални наслаждения изчезват от само себе си без допълнителни усилия. Бхактих̣ пареша̄нубхаво вирактир анятра ча: за напредналия в Кр̣ш̣н̣а съзнание материалните дейности, било то греховни или благочестиви, стават безвкусни. Това е проверката за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Както благочестивите, така и неблагочестивите дела са следствие от невежество, защото живото същество, като вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, няма нужда да действа за собствено сетивно наслаждение. Ето защо веднага щом отново поеме пътя на преданото служене, то изоставя привързаността си към благочестиви и неблагочестиви дейности и се интересува само от това, което ще удовлетвори Кр̣ш̣н̣а. Процесът на бхакти, преданото служене на Кр̣ш̣н̣а (ва̄судева-пара̄ян̣а), премахва последиците от всички дейности.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил велик предан, затова не получил удовлетворение от отговорите на своя гуру, Шукадева Госва̄мӣ, относно пътя на карма ка̄н̣д̣а и гя̄на ка̄н̣д̣а. Понеже познавал много добре ученика си, Шукадева Госва̄мӣ описал и трансценденталното блаженство на преданото служене. Думата кечит, използвана в разглеждания стих, означава „някои хора, но не всички“. Не всеки може да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Както Кр̣ш̣н̣а утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.3):

„Сред хилядите хора един може да се стреми към съвършенство, а сред постигналите съвършенство трудно ще се намери някой, който наистина да ме познава“. На практика никой не може да разбира Кр̣ш̣н̣а такъв, какъвто е, защото Кр̣ш̣н̣а не може да бъде разбран чрез благочестиви дейности или чрез постигане на висше философско знание. Всъщност най-висшето знание е да се разбере Кр̣ш̣н̣а. Неинтелигентните хора, незнаещи нищо за Кр̣ш̣н̣а, имат твърде високо мнение за себе си, като мислят, че вече са освободени или че са станали Кр̣ш̣н̣а или На̄ра̄ян̣а. Това е невежество.

За да докаже чистотата на бхакти, преданото служене, Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ пише в Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.1.11):

„Човек трябва да отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а благосклонно, без желание за материална изгода и печалба от кармични дейности или философски разсъждения. Това се нарича чисто предано служене“. По-нататък Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ разкрива, че бхакти е клешагхнӣ шубхада̄ – преданото служене слага край на всички излишни усилия и материални страдания и води до истинско щастие. Бхакти е толкова могъщ процес, че е наречен още мокш̣а-лагхута̄кр̣т – намаляващ стойността на освобождението.

Неотдадените са принудени да преживяват материални страдания, защото имат склонност към греховни плодоносни дейности. Поради невежество те продължават да таят греховни желания в сърцата си. Тези греховни дейности биват три вида – па̄така, маха̄-па̄така и атипа̄така; те се делят и на две групи: пра̄рабдха и апра̄рабдха. Пра̄рабдха се отнася до греховни последици, от които живото същество страда в настоящето, а с апра̄рабдха се назовават източниците на бъдещи страдания. Семената (биджа) на греховните последици, които все още не са дали плодове, се наричат апра̄рабдха. Те са невидими, безкрайни и никой не може да проследи кога са били посети за пръв път. Заради пра̄рабдха, греховните последици, които вече са дали плодове, живото същество се ражда в семейство от низш произход или го сполетяват други нещастия.

Но когато някой се посвети на предано служене, всички стадии на греховен живот, включително пра̄рабдха, апра̄рабдха и биджа, биват превъзмогнати. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.14.19) Бог Кр̣ш̣н̣а казва на Уддхава:

„Скъпи Уддхава, преданото служене във взаимоотношения с мен наподобява пламтящия огън, изгарящ докрай енергията на греховните дейности“. Как преданото служене може да унищожи последиците от греховния живот, става ясно от следния стих на Шрӣмад Бха̄гаватам (3.33.6), част от разговора на Бог Капиладева с майка му Девахӯти. Девахӯти казва:

„Скъпи Господи, дори роденият в семейство на кучеядци, който слуша и възпява твоето величие, отдава ти почитания и те помни, веднага става по-велик от бра̄хман̣а, затова е достоен да извършва жертвоприношения. Тогава какво да говорим за този, който те вижда лице в лице?“.

В Падма Пура̄н̣а се споменава, че хората, чиито сърца остават неизменно привързани към преданото служене на Бог Виш̣н̣у, незабавно биват освободени от всички последици на греховния си живот. Обикновено тези последици съществуват в четири стадия. Някои от тях са готови веднага да дадат плодове, други са под формата на семена, някои са непроявени, а други се проявяват в момента. Преданото служене унищожава всички тези последици. В сърцето на предания, погълнат от служене, не остава място за греховни желания. Греховният живот е следствие от невежество; това означава човек да забрави органично присъщата си позиция на вечен слуга на Бога. Но този, който е в пълно съзнание за Кр̣ш̣н̣а, получава прозрението, че е вечен слуга на Бога.

В тази връзка Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ пояснява, че има два вида бхакти: (1) сантата̄ – непрекъснато предано служене с вяра и любов и (2) ка̄да̄читкӣ – предано служене, което не е постоянно, а се пробужда от време на време. Непрекъснатото предано служене също може да се раздели на две категории: (1) служене, извършвано с привързаност и (2) спонтанно предано служене. Непостоянното предано служене (ка̄да̄читкӣ) се разделя на три категории: (1) ра̄га̄бха̄самайӣ – предано служене, при което има проблясък на привързаност; (2) ра̄га̄бха̄са-шӯня-сварӯпа-бхӯта̄ – предано служене, при което липсва спонтанна любов, но преданият харесва присъщата си роля да служи и (3) а̄бха̄са-рӯпа̄ – наченки на предано служене. Що се отнася до покаянието, дори незначителните наченки на предано служене заместват необходимостта от пра̄яшчитта (покаяние). Следователно покаянието е без съмнение ненужно за този, който е развил спонтанна любов и после привързаност с любов, които са признаци за напредък отвъд ка̄да̄читкӣ. Дори на етапа на а̄бха̄са-рӯпа̄ бхакти всички последици от греховния живот се изкореняват и унищожават. За Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ думата ка̄ртснйена означава, че дори някой да има желание за греховна дейност, корените на това желание се унищожават още с а̄бха̄са-рӯпа̄ бхакти. Примерът с бха̄скара, слънцето, е много подходящ. А̄бха̄са аспектът на бхакти е сравнен със зазоряване, а натрупаните грехове – с мъгла. Тъй като мъглата не се разпростира високо в небето, веднага след първите лъчи на слънцето тя изчезва. По подобен начин дори незначителната връзка с преданото служене освобождава човека от цялата мъгла на греховния му живот.