Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.16

Думата тат-пуруш̣а се отнася до проповедника на Кр̣ш̣н̣а съзнание, например духовния учител. Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура е казал: чха̄д̣ия̄ ваиш̣н̣ава-сева̄ ниста̄ра па̄йече кеба̄ – „Без да служи на истински духовен учител, съвършен ваиш̣н̣ава, кой би могъл да се освободи от оковите на ма̄я̄?“. Тази мисъл е изразена и на много други места. В Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.2) се казва: махат-сева̄м̇ два̄рам а̄хур вимуктех̣ – ако някой иска да се освободи от ноктите на ма̄я̄, той трябва да общува с чист предан, маха̄тма̄. Маха̄тма̄ отдава любовно служене на Бога двайсет и четири часа в денонощието. Както Кр̣ш̣н̣а заявява в Бхагавад-гӣта̄ (9.13):

„О, сине на Пр̣тха̄, тези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те са потопени в предано служене, защото знаят, че Аз съм Бог, Върховната Личност, първоначалният и неизчерпаемият“. Един маха̄тма̄ няма други задължения, освен да служи на Кр̣ш̣н̣а. Човек трябва да отдава служене на ваиш̣н̣ава, за да се освободи от греховните последици, да възвърне изначалното си Кр̣ш̣н̣а съзнание и да се научи как да обича Кр̣ш̣н̣а – това са плодовете на маха̄тма сева̄. Ако служи на чист предан, той по естествен начин се избавя от последиците на греховния си живот. Но целта на преданото служене не е да отстрани някакви незначителни грехове, а да пробуди спящата ни любов към Кр̣ш̣н̣а. Както мъглата се разсейва от първия проблясък на слънцето, така греховните последици на този, който започне да служи на чист предан, изчезват от само себе си, без необходимостта от допълнителни усилия.

С думата кр̣ш̣н̣а̄рпита-пра̄н̣ах̣ се има предвид предан, посветил живота си в служене на Кр̣ш̣н̣а, а не просто търсещ спасение от пътя към ада. Преданият е на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а или ва̄судева-пара̄ян̣а; това означава, че пътят на Ва̄судева, тоест пътят на предаността, е смисъл на живота му. На̄ра̄ян̣а-пара̄х̣ сарве на кута̄шчана бибхяти (Шрӣмад Бха̄гаватам, 6.17.28): такъв предан не се страхува да отиде където и да било. Има път към освобождение на райските планети и път към адските планети, но преданият на̄ра̄ян̣а-пара не се страхува от местоназначението. Привързан към служенето за Кр̣ш̣н̣а, той не се интересува от рая или от ада. Попаднал сред адски условия на живот, той ги приема като милост на Кр̣ш̣н̣а – тат те 'нукампа̄м̇ сусамӣкш̣ама̄н̣ах̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.14.8). Той не роптае: „О, аз съм толкова велик предан на Кр̣ш̣н̣а. Защо съм натикан в тази мизерия?“. Напротив, неговото отношение е: „Това е милост на Кр̣ш̣н̣а“. Подобно отношение може да развие само предан, който служи на представител на Кр̣ш̣н̣а. В това се крие тайната на успеха.