Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.17
Стих
садхрӣчӣно хй аям̇ локе
пантха̄х̣ кш̣емо 'куто-бхаях̣
сушӣла̄х̣ са̄дхаво ятра
на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а̄х̣
пантха̄х̣ кш̣емо 'куто-бхаях̣
сушӣла̄х̣ са̄дхаво ятра
на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а̄х̣
Дума по дума
садхрӣчӣнах̣ — съвсем подходящ; хи — несъмнено; аям — този; локе — на света; пантха̄х̣ — път; кш̣емах̣ — благоприятен; акутах̣-бхаях̣ — без страх; су-шӣла̄х̣ — с добро поведение; са̄дхавах̣ — святи личности; ятра — където; на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а̄х̣ — тези, които са приели пътя на На̄ра̄ян̣а, преданото служене, за смисъл на живота.
Превод
Пътят, следван от чистите възпитани предани, надарени с възвишени качества, е най-благоприятният път в този материален свят. Той е утвърден от ша̄стрите и освобождава човека от страх.
Пояснение
Не трябва да мислим, че с бхакти се заемат хора, неспособни да изпълняват ритуалите от раздела на Ведите, наречен карма ка̄н̣д̣а, или недостатъчно образовани, за да философстват на духовни теми. Обикновено ма̄я̄ва̄дӣте твърдят, че пътят на бхакти е за жени и за неграмотни. Това обвинение е напълно неоснователно. Пътят на бхакти са следвали най-изтъкнати учени, като Госва̄мӣте, Бог Чайтаня Маха̄прабху и Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря. Те са истинските последователи на бхакти и всеки трябва да върви по стъпките им независимо от своя произход и образование. Маха̄джано йена гатах̣ са пантха̄х̣: човек е длъжен да следва пътя на маха̄джаните. Маха̄джаните са поели пътя на преданото служене (сушӣла̄х̣ са̄дхаво ятра на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣ах̣), защото тези велики личности са съвършените личности. Шрӣмад Бха̄гаватам (5.18.12) утвърждава:
яся̄сти бхактир бхагаватй акин̃чана̄
сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣
сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣
„Този, който изпитва непоколебима преданост към Божествената Личност, притежава всички добродетели на полубоговете“. Ала хората с ограничена интелигентност погрешно разбират пътя на бхакти и заявяват, че той е за неспособния да изпълнява ведическите ритуали или да философства. В този смисъл думата садхрӣчинах̣ посочва бхакти като верния път, а не пътищата на карма ка̄н̣д̣а и гя̄на ка̄н̣д̣а. Възможно е ма̄я̄ва̄дӣте да са сушӣла̄х̣ са̄дхавах̣ (святи, благовъзпитани личности), но въпреки това не е сигурно дали те наистина се развиват духовно, тъй като не са приели пътя на бхакти. От друга страна, тези, които следват а̄ча̄риите, не само стават сушӣла̄х̣ и са̄дхавах̣, но придобиват и безстрашие – акуто-бхая. Би трябвало смело да следваме дванайсетте маха̄джани в тяхната ученическа приемственост и така да се освободим от оковите на ма̄я̄.