Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.12

на̄шнатах̣ патхям ева̄ннам̇
вя̄дхайо 'бхибхаванти хи
евам̇ ниямакр̣д ра̄джан
шанаих̣ кш̣ема̄я калпате

Дума по дума

нане; ашнатах̣този, който яде; патхямподходяща; еванаистина; аннамхрана; вя̄дхаях̣различни болести; абхибхавантипреодолява; хибезусловно; евампо същия начин; нияма-кр̣ткато следва принципите; ра̄джанцарю; шанаих̣постепенно; кш̣ема̄яза благополучието; калпатестава достоен.

Превод

Скъпи царю, ако болният приема чистата, незамърсена храна, предписана от лекаря, той постепенно се излекува и заразата на болестта изчезва. По същия начин, следвайки принципите на знанието, човек постепенно се приближава към освобождението от материално замърсяване.

Пояснение

Дори знанието, придобито чрез философски разсъждения, постепенно пречиства човек, ако той стриктно следва предписанията на ша̄стрите, описани в следващия стих. Ето защо равнището на гя̄на, философското познание, е по-възвишено от равнището на карма, плодоносната дейност. Има голяма вероятност за пропадане от равнището на карма до ада. Но равнището на гя̄на е спасение от адския живот, макар очистването от заразата да е все още непълно. Бедата е в това, че на равнището на гя̄на живото същество си мисли, че вече се е освободило и е станало На̄ра̄ян̣а, Бхагава̄н. Това е друг вид невежество.
йе 'нйе 'равинда̄кш̣а вимукта-ма̄нинас
твайй аста-бха̄ва̄д авишуддха-буддхаях̣
а̄рухя кр̣ччхрен̣а парам̇ падам̇ татах̣
патантй адхо 'на̄др̣та-юш̣мад-ан̇гхраях̣
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.2.32)
От невежество живото същество си въобразява, че е свободно от материално замърсяване, макар всъщност да не е. Следователно дори да постигне брахма гя̄на, осъзнаването на Брахман, то отново пропада, защото не е потърсило убежище в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. И все пак гя̄ните поне знаят какво е грях и какво е благочестие и много внимателно следват препоръките на ша̄стрите.