Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.11
Стих
шрӣ-ба̄дара̄ян̣ир ува̄ча
карман̣а̄ карма-нирха̄ро
на хй а̄тянтика иш̣яте
авидвад-адхика̄ритва̄т
пра̄яшчиттам̇ вимаршанам
карман̣а̄ карма-нирха̄ро
на хй а̄тянтика иш̣яте
авидвад-адхика̄ритва̄т
пра̄яшчиттам̇ вимаршанам
Дума по дума
шрӣ-ба̄дара̄ян̣их̣ ува̄ча — Шукадева Госва̄мӣ, синът на Вя̄садева, отговори; карман̣а̄ — чрез плодоносни дейности; карма-нирха̄рах̣ — неутрализиране на плодоносните дейности; на — не; хи — всъщност; а̄тянтиках̣ — окончателен; иш̣яте — става възможно; авидват-адхика̄ритва̄т — поради липса на знание; пра̄яшчиттам — истинско покаяние; вимаршанам — пълно знание за Веда̄нта.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ, синът на Ведавя̄са, отговори: Скъпи царю, тъй като дейностите, предназначени да неутрализират неблагочестието, също са плодоносни, те не освобождават от склонността да се действа заради резултата. Хората, които се подчиняват на правилата за покаяние, са лишени от здрав разум. Всъщност те са в гун̣ата на невежеството. Докато не се освободят от влиянието ѝ, техните опити да противодействат на една дейност с друга ще си остават все така неуспешни, защото не изкореняват желанията им. И въпреки че някой външно изглежда благочестив, той ще запазва склонността си да съгрешава. Затова истинското покаяние е просветление в съвършеното знание на Веда̄нта; чрез него се разбира Върховната Абсолютна Истина.
Пояснение
Духовният учител Шукадева Госва̄мӣ подложи Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа на изпитание и очевидно царят успешно премина част от него, тъй като отхвърли процеса на покаяние, включващ плодоносни дейности. Сега Шукадева Госва̄мӣ предлага равнището на философското познание. От карма ка̄н̣д̣а той преминава на гя̄на ка̄н̣д̣а и предлага пра̄яшчиттам̇ вимаршанам – „Истинското покаяние представлява съвършено знание“. С думата вимаршана се има предвид философското знание. В Бхагавад-гӣта̄ (7.15) кармӣте, лишени от знание, са сравнени с магарета. Кр̣ш̣н̣а казва:
на ма̄м̇ душ̣кр̣тино мӯд̣ха̄х̣
прападянте нара̄дхама̄х̣
ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄
а̄сурам̇ бха̄вам а̄шрита̄х̣
прападянте нара̄дхама̄х̣
ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄
а̄сурам̇ бха̄вам а̄шрита̄х̣
„Безбожниците, които са много глупави; тези, които са най-нисши сред хората; тези, чието знание е отнето от илюзията, и тези с атеистичната природа на демони не се отдават на мен“. Затова кармӣте, които се въвличат в грехове и не знаят каква е истинската цел на живота, са наречени мӯд̣ха, магарета. Обяснение на думата вимаршана откриваме и в Бхагавад-гӣта̄ (15.15), където Кр̣ш̣н̣а казва: ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣ – смисълът от изучаване на Ведите е да се разбере Върховната Божествена Личност. Ако някой изучава Веда̄нта, но само постига известни успехи в попрището на умозрителното познание, без да разбира Върховния Бог, той си остава същият мӯд̣ха. В този смисъл Бхагавад-гӣта̄ (7.19) заявява, че човек постига истинско знание, когато разбере Кр̣ш̣н̣а и му се отдаде (бахӯна̄м̇ джанманам̇ анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте). За да станем просветени и свободни от материално замърсяване, би трябвало да разберем Кр̣ш̣н̣а; така незабавно ще се освободим както от всички благочестиви и неблагочестиви дейности, така и от последиците им.