Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 7.19

Текст

бахӯна̄м джанмана̄м анте
гя̄нава̄н ма̄м прападяте
ва̄судевах̣ сарвам ити
са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣

Дума по дума

бахӯна̄м – много; джанмана̄м – повтарящо се раждане и смърт; анте – след; гя̄на-ва̄н – човек, с пълно знание; ма̄м – на мен; прападяте – се отдава; ва̄судевах̣ – Божествената Личност, Кр̣ш̣н̣а; сарвам – всичко; ити – така; сах̣ – това; маха̄-а̄тма̄ – велика душа; су-дурлабхах̣ – много рядко се среща.

Превод

След многократно раждане и смърт, този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко.

Коментар

Като служи предано или извършва трансцендентални ритуали в продължение на много, много раждания, живото същество може наистина да постигне чистото трансцендентално знание, че Върховната Божествена Личност е крайната цел на духовната реализация. В началото на духовния път, докато се опитва да изостави материалните си привързаности, човек има известна склонност към имперсонализъм, но когато напредне, той разбира, че в духовния живот също има дейности и тези дейности представляват предано служене. Осъзнал това, той се привързва към Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, и му се отдава. Постепенно той проумява, че милостта на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е всичко, че Той е причината на всички причини и че това материално проявление не е независимо от него. Човек възприема материалния свят като изкривено отражение на духовното многообразие и разбира, че всичко има отношение с Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Така той мисли за всичко във връзката му с Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. Това всеобхватно възприемане на Ва̄судева води до пълно отдаване на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като най-висшата цел. Такива велики отдадени души се срещат много рядко.

Този стих е много добре обяснен в трета глава (стихове 14 и 15) на Швета̄шватара Упаниш̣ад:

сахасра-шӣрш̣а̄ пуруш̣ах̣
сахасра̄кш̣ах̣ сахасра-па̄т
са бхӯмим вишвато вр̣тва̄-
тя̄тиш̣т̣хад даша̄нгулам
пуруш̣а еведам сарвам
яд бхӯтам яч ча бхавям
ута̄мр̣татвасйеша̄но
яд аннена̄тирохати

„Бог Виш̣н̣у има хиляди глави, хиляди очи и хиляди нозе. Обхващайки в себе си цялата Вселена, Той се простира на десет пръста ширина отвъд. В действителност Той е вира̄т̣ пуруш̣а – цялата Вселена. Той е всичко, което е било, и всичко, което ще бъде. Той е господарят на безсмъртието и на всичко, поддържано с храна.“

В Чха̄ндогя Упаниш̣ад (5.1.15) се казва: на ваи ва̄чо на чакш̣ӯмш̣и на шротра̄н̣и на мана̄мсӣти а̄чакш̣ате пра̄н̣а ити ева̄чакш̣ате пра̄н̣о хй еваита̄ни сарва̄н̣и бхаванти – „В тялото на живото същество нито способността му да говори, нито способността му да вижда, нито способността му да чува, нито способността му да мисли са главният фактор; жизненият въздух е този, който стои в центъра на всички дейности“. По същия начин Бог Ва̄судева – Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а – е изначалната същност във всичко. И понеже Ва̄судева е всепроникващ и всичко е Ва̄судева, преданият му се отдава в пълно знание (вж. Бхагавад-гӣта̄ 7.17 и 11.40).