Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.19

Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.66):

„Изостави всички религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“. Същият принцип е описан и тук (сакр̣н манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣). Ако при изучаването на Бхагавад-гӣта̄ някой реши да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, той незабавно бива освободен от всички греховни последици. В тази връзка е важно да се отбележи, че Шукадева Госва̄мӣ след неколкократното повторение на ва̄судева-пара̄ян̣а и на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а, най-накрая казва кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣. Така той набляга на това, че Ва̄судева и На̄ра̄ян̣а водят началото си от Кр̣ш̣н̣а. Макар На̄ра̄ян̣а и Ва̄судева да не се различават от Кр̣ш̣н̣а, просто като се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, преданият напълно се отдава на всички негови разширения, като На̄ра̄ян̣а, Ва̄судева и Говинда. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.7): маттах̣ паратарам̇ на̄нят – „Няма истина, по-висша от мен“. Върховната Божествена Личност притежава много имена и форми, но Кр̣ш̣н̣а е върховната форма (кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям). Ето защо Кр̣ш̣н̣а препоръчва на начинаещите предани да се отдадат единствено на него (ма̄м екам). Тъй като начинаещите не могат да разберат какво представляват формите на На̄ра̄ян̣а, Ва̄судева и Говинда, Кр̣ш̣н̣а казва направо: ма̄м екам. В стиха тази идея се подкрепя от думата кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣. На̄ра̄ян̣а не се обръща към нас лично, но Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, го прави, както например в Бхагавад-гӣта̄. Затова следването на Бхагавад-гӣта̄ означава отдаване на Кр̣ш̣н̣а, а това отдаване е най-висшето съвършенство в бхакти йога.

Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа попита Шукадева Госва̄мӣ как живото същество може да се спаси от пропадане в различните адски условия на живот. В този стих Шукадева Госва̄мӣ отговаря, че отдалата се на Кр̣ш̣н̣а душа със сигурност няма да попадне в адско съществуване. Нещо повече – дори в сънищата си няма да срещне Ямара̄джа или неговите пратеници, способни да я отведат там. Казано другояче, желаещият да се спаси от нарака, адския живот, би трябвало изцяло да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а. Думата сакр̣т е от особена важност, защото посочва, че ако някой искрено се отдаде на Кр̣ш̣н̣а веднъж, той вече е спасен, дори по случайност да съгреши. В Бхагавад-гӣта̄ (9.30) Кр̣ш̣н̣а казва:

„Дори да извърши най-отвратителната постъпка, ако е отдаден на предано служене, човек трябва да бъде считан за свят, защото решително върви по правилния път“. Този, който нито за миг не забравя Кр̣ш̣н̣а, е спасен дори ако по случайност пропадне заради греховни дейности.

Във втора глава на Бхагавад-гӣта̄ (2.40) Бог казва:

„Тези усилия не са напразни, нищо не се губи – дори незначителният напредък по този път закриля човека от най-големи опасности и страхове“.

На друго място в Гӣта̄ (6.40) Бог казва: на хи каля̄н̣а-кр̣т кашчид дургатим̇ та̄та гаччхати – „Този, който върши добро, никога не бива побеждаван от злото“. Най-висше каля̄на, добро дело, е отдаването на Кр̣ш̣н̣а. Това е единственото спасение от пропадане в ада. Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ потвърждава:

Греховните действия на отдадения на Кр̣ш̣н̣а са сравнени със змия с извадени отровни зъби (проткха̄та дам̇ш̣т̣раяте). Никой не се страхува вече от такава змия. Разбира се, човек не бива да извършва греховни дейности, спокоен от силата на отдаването си. Но дори да се случи така, че отдаденият на Кр̣ш̣н̣а да съгреши заради предишните си навици, такива грехопадения вече не му носят пагубни последствия. Той просто трябва да прегърне лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и да му служи под ръководството на духовния учител. Така при всички положения ще бъде акуто-бхая, свободен от страх.