Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.62
Стих
стамбхаянн а̄тмана̄тма̄нам̇
я̄ват саттвам̇ ятха̄-шрутам
на шаша̄ка сама̄дха̄тум̇
мано мадана-вепитам
я̄ват саттвам̇ ятха̄-шрутам
на шаша̄ка сама̄дха̄тум̇
мано мадана-вепитам
Дума по дума
стамбхаян — опитваше се да обуздае; а̄тмана̄ — с интелигентността; а̄тма̄нам — умът; я̄ват саттвам — колкото му беше възможно; ятха̄-шрутам — като помнеше наставленията (за целомъдрие, брахмачаря, дори да не поглежда жена); на — не; шаша̄ка — беше способен; сама̄дха̄тум — да възпре; манах̣ — ума; мадана-вепитам — възбуден от Купидон, или похотливо желание.
Превод
Доколкото му беше възможно, той упорито се опитваше да си припомни наставленията на ша̄стрите, че не бива дори да поглежда жена. С помощта на своето знание и интелигентност се мъчеше да обуздае похотливите желания, но възбуден от силата на Купидон в сърцето си, той не успя да овладее своя ум.
Пояснение
Докато не е много силен в знанието, търпението и контрола над тялото, ума и интелигентността, човек много трудно ще обуздава похотливите си желания. Както е описано по-горе, дори един добре обучен бра̄хман̣а не могъл да овладее похотта си и да се въздържи при вида на мъж и млада жена, които се прегръщат и се готвят да правят секс. Ако човек няма специалната закрила на Върховната Божествена Личност чрез предано служене, е изключително трудно да поддържа самоконтрол поради влиянието на материалистичния живот.