Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.63

С този стих Шукадева Госва̄мӣ насочва вниманието на читателя върху факта, че издигнатият бра̄хман̣а Аджа̄мила бил така обсебен от общуването с проститутката, че напълно забравил всичките си брахмински дейности. Въпреки това в края на своя живот, повтаряйки четирите срички на името На̄ра̄ян̣а, той бил спасен от пагубната опасност да пропадне. Свалпам апй ася дхармася тра̄яте махато бхая̄т – дори малкото предано служене може да ни спаси от най-голямата опасност. Преданото служене, започващо с възпяване на святите имена на Бога, е толкова могъщо, че дори човек да пропадне от издигнатото си положение на бра̄хман̣а, въвлечен в сексуален живот, ако по някакъв начин възпява святите имена на Бога, той ще бъде спасен от всички нещастия. Такова е изключителното могъщество на святото име на Бога. Затова Бхагавад-гӣта̄ ни съветва дори за миг да не забравяме възпяването на святото име (сататам̇ кӣртаянто ма̄м̇ ятанташ ча др̣д̣ха-врата̄х̣). В материалния свят съществуват толкова много опасности, че всеки може да падне от издигнатото си положение по всяко време. Но ако остане чист и постоянен в повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантра, без съмнение ще бъде спасен.