Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.42

Членовете на някои религиозни секти, особено християните, не вярват в последиците от карма. Веднъж разговаряхме с един образован християнски професор, който твърдеше – да, обикновено хората получават наказание, след като са разпитани свидетелите на тяхното престъпление, но къде са свидетелите на това, че някой страда поради последиците от миналата си карма? В този стих Ямадӯтите отговарят на такива личности. Обусловената душа си мисли, че действа скришно и никой не вижда греховните ѝ дейности, но от ша̄стрите разбираме, че присъстват много свидетели, включително слънцето, огънят, небето, въздухът, луната, полубоговете, вечерта, денят, нощта, посоките на света, водата, земята и самата Свръхдуша, която е заедно с индивидуалната душа в сърцето ѝ. Кой казва, че няма свидетели? Свидетелите, както и Върховният Бог съществуват и затова толкова много живи същества биват издигани до висшите планетарни системи или пропадат в нисшите, включително адските планети. Не съществуват никакви противоречия, тъй като всичко е подредено съвършено под ръководството на Върховния Бог (сва̄бха̄викӣ гя̄на-бала-крия̄ ча). Свидетелите, за които става дума в този стих, са споменати и на други места във ведическата литература: