ГЛАВА ВТОРА
Виш̣н̣удӯтите освобождават Аджа̄мила
В тази глава пратениците от Ваикун̣т̣ха разясняват на Ямадӯтите величието да се възпява святото име на Бога. Виш̣н̣удӯтите казали: „Свидетели сме как пред очите на предани се извършва едно неблагочестиво дело – слугите на Ямара̄джа се канят да накажат невинен човек. Повечето хора са безпомощни и трябва да се уповават на правителството за сигурността и спокойствието си. Но какво да направят, ако правителството злоупотребява с доверието им? Вие се опитвате да отведете Аджа̄мила при Ямара̄джа, но за нас е съвсем ясно, че той не заслужава наказание“.
Аджа̄мила не заслужавал наказание, защото възпял святото име на Върховния Бог. Виш̣н̣удӯтите обяснили това по следния начин: „Само с едно произнасяне на святото име на На̄ра̄ян̣а този бра̄хман̣а се освободи от последиците на греховния си живот. Нещо повече, той бе освободен не само от сегашните си грехове, но и от греховете, извършвани през хиляди предишни животи. Той вече изкупи всичките си греховни дела. Човек не се освобождава истински от последиците на греховете си с покаянията, препоръчани в ша̄стрите, но дори неволното произнасяне на святото име моментално го освобождава от всички грехове. Възпяването на святото име на Бога дарява висше благо. Аджа̄мила напълно се е пречистил от греховни последици и без съмнение не бива да бъде наказван от Ямара̄джа“.
С тези думи Виш̣н̣удӯтите освободили Аджа̄мила от въжетата на Ямадӯтите и после заминали за своята обител. Той им се поклонил и благодарил на съдбата за щастливата възможност да произнесе святото име на На̄ра̄ян̣а в мига на смъртта си. Бра̄хман̣ът Аджа̄мила разбрал какъв огромен късмет имал. Осъзнал дълбокия смисъл на разговора между Ямадӯтите и Виш̣н̣удӯтите, той станал чист предан на Върховната Божествена Личност. Горчиво се разкайвал за миналите си грехове и отново се проклинал заради тях.
Накрая благодарение на общуването си с Виш̣н̣удӯтите Аджа̄мила възвърнал изначалното си съзнание, изоставил всичко и заминал за Харидвар. Там се посветил на неотклонно предано служене с постоянна мисъл за Върховната Божествена Личност. Тогава Виш̣н̣удӯтите дошли при него, сложили го да седне на златен трон и го отвели във Ваикун̣т̣ха.
И така, макар че грешникът Аджа̄мила имал предвид сина си, святото име на Бог На̄ра̄ян̣а, дори произнесено от начинаещ в стадия на̄ма̄бха̄са, му донесло освобождение. Следователно всеки, който повтаря святото име на Бога с вяра и преданост, несъмнено е извисена личност. Той е защитен дори в материалния си обусловен живот.
ТЕКСТ 1: Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю, слугите на Бог Виш̣н̣у са много изкусни в диспутите. След като изслушаха доводите на Ямадӯтите, те отговориха по следния начин.
ТЕКСТ 2: Виш̣н̣удӯтите казаха: Ах, колко ни е болно, че безбожието се допуска там, където би трябвало да се отстоява религията. И наистина отговорните за съхраняването на религиозните принципи без основание наказват невинен, безгрешен човек.
ТЕКСТ 3: Царят или правителственият служител трябва да притежава нужните умения, за да може със загриженост и любов да се отнася към гражданите като баща, поддръжник и закрилник. Той трябва да им дава добри съвети и указания според нормативните писания и да бъде безпристрастен към всекиго. Ямара̄джа прави точно това, защото е върховният повелител на правосъдието; така постъпват и неговите последователи. Но ако личностите, заемащи отговорни постове, са корумпирани, пристрастни и наказват невинните, на кого да разчитат гражданите за своето спокойствие и сигурност?
ТЕКСТ 4: Хората следват примера на предводителя в обществото и му подражават. Те приемат за правилно това, което приема предводителят.
ТЕКСТОВЕ 5 – 6: Хората като цяло нямат достатъчно знание, за да правят разлика между религия и безбожие. Невинният, непросветен гражданин прилича на невежо животно, спящо спокойно с глава в скута на господаря си, напълно уверено в неговата закрила. Ако водачът е добросърдечен, заслужаващ доверието на живото същество, как би наказал или убил наивника, който му се е отдал искрено и приятелски.
ТЕКСТ 7: Аджа̄мила вече изкупи всичките си грехове. Нещо повече – той изкупи греховете, извършени не само в един живот, но и в милиони предишни животи, защото в безпомощно състояние промълви святото име на На̄ра̄ян̣а. Макар не съвсем чисто, той го изрече без оскърбления, затова сега е пречистен и достоен за освобождение.
ТЕКСТ 8: Виш̣н̣удӯтите продължиха: И по-рано, докато се хранеше, а и по всяко друго време, Аджа̄мила викаше сина си: „Скъпи На̄ра̄ян̣а, моля те, ела тук“. Въпреки че казваше името на сина си, той произнасяше четирите срички на̄-ра̄-я-н̣а. Просто като повтаряше така името на На̄ра̄ян̣а, той извърши покаяния, достатъчни за греховните последици от милиони животи.
ТЕКСТОВЕ 9 – 10: Възпяването на святото име на Бог Виш̣н̣у е най-подходящият акт на покаяние за крадеца на злато и скъпоценности, за пияницата, за този, който предава приятел или роднина, за убиеца на бра̄хман̣а, за този, който си позволява сексуална връзка с жената на своя гуру или на друга издигната личност. Това е съвършеният метод на покаяние и за убиеца на жени, на царя или на баща си, за касапина на крави, както и за всички останали грешници. Просто като повтарят святото име на Бог Виш̣н̣у, тези грешници могат да привлекат вниманието на Върховния Бог, който показва своята загриженост: „Мой дълг е да защитя този човек, защото той произнесе святото ми име“.
ТЕКСТ 11: Извършването на ведически ритуали или на покаяния не пречиства грешниците толкова, колкото еднократното произнасяне на святото име на Бог Хари. Макар че ритуалното покаяние освобождава от греховните последици, то не пробужда преданото служене. Докато възпяването на Божиите имена напомня на човека за славата на Бога, за неговите качества, характерни признаци, забавления и принадлежности.
ТЕКСТ 12: Ритуалните церемонии за покаяние, препоръчани в религиозните писания, не са достатъчни да пречистят сърцето, защото след покаянието, умът отново се втурва към материални дейности. Затова на желаещите освобождение от последиците на материална дейност се препоръчва повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, т.е. възхвалата на името, славата и забавленията на Бога. Това е съвършеният акт на покаяние, защото напълно премахва мръсотията от сърцето.
ТЕКСТ 13: В смъртния си час Аджа̄мила отчаян викаше силно святото име на Бога, На̄ра̄ян̣а. И само с този вик той се освободи от всички последици на греховния си живот. Затова, о, слуги на Ямара̄джа, не се опитвайте да отведете Аджа̄мила за адско наказание при вашия господар.
ТЕКСТ 14: Този, който повтаря святото име на Бога, дори да го произнася косвено (за да обозначи нещо друго), на шега, като развлекателна песен или с пренебрежение, незабавно се освобождава от последиците на безброй грехове. Това е мнението на всички учени, познаващи писанията.
ТЕКСТ 15: Ако човек възпява святото име на Хари и после умре при нещастен случай – като падне от покрива на къща, подхлъзне се и си счупи костите, докато върви по пътя, ухапан е от змия, измъчван е от силни болки и треска или е ранен с оръжие, – той бива незабавно освободен от наказанието да живее в ада, колкото и да е грешен.
ТЕКСТ 16: Авторитетните личности, които са просветени учени и мъдреци, грижливо са обяснили, че най-тежките грехове човек трябва да изкупи, като се подложи на сурови покаяния, а по-леките грехове – с по-леко покаяние. Но повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а унищожава последиците на всички грехове, независимо дали са тежки, или леки.
ТЕКСТ 17: Човек може да премахне последиците от греховния си живот чрез аскетизъм, благотворителност, обети и други подобни методи, но тези благочестиви дейности не изкореняват материалните желания в сърцето. Ако служи на лотосовите нозе на Божествената Личност обаче, той незабавно бива освободен от всички замърсявания.
ТЕКСТ 18: Както огънят изгаря сухата трева, така святото име на Бога, произнесено съзнателно или несъзнателно, изгаря последиците от човешките греховни дейности.
ТЕКСТ 19: Някой може да не разбира ефикасността на дадено лекарство, но след като го приеме или бъде принуден да го приеме, лекарството ще действа дори без неговото знание, защото силата му не зависи от разбирането на пациента. По същия начин, дори човек да не познава стойността на святото име, съзнателното или несъзнателното му произнасяне ще окаже много голямо въздействие.
ТЕКСТ 20: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, като установиха с логични доводи принципите на преданото служене, пратениците на Бог Виш̣н̣у освободиха бра̄хман̣а Аджа̄мила от робството на Ямадӯтите и го спасиха от надвисналата смърт.
ТЕКСТ 21: Скъпи Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, о, покорителю на враговете, след като чуха отговорите на пратениците на Бог Виш̣н̣у, слугите на Ямара̄джа отидоха при господаря си и му разказаха за случилото се.
ТЕКСТ 22: Освободен от въжетата на слугите на Ямара̄джа, бра̄хман̣ът Аджа̄мила вече без страх дойде на себе си и отдаде почитания на Виш̣н̣удӯтите, склонил глава в лотосовите им нозе. За него бе истинска радост да бъде сред тях, защото видя как спасяват живота му от слугите на Ямара̄джа.
ТЕКСТ 23: О, безгрешни Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, пратениците на Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣удӯтите, видяха, че Аджа̄мила се опитва да каже нещо и ненадейно изчезнаха от погледа му.
ТЕКСТОВЕ 24 – 25: След като изслушал разговора между Ямадӯтите и Виш̣н̣удӯтите, Аджа̄мила успял да разбере религиозните принципи, действащи в рамките на трите проявления на материалната природа. Тези принципи са споменати в трите Веди. Той осъзнал и трансценденталните религиозни принципи отвъд проявленията на материалната природа, които засягат връзката на живото същество с Върховната Божествена Личност. След това Аджа̄мила изслушал възхвалата на името, славата, качествата и забавленията на Върховната Божествена Личност. По този начин станал съвършено чист предан. Той си припомнил миналите греховни дейности и дълбоко съжалил за всичко сторено.
ТЕКСТ 26: Аджа̄мила каза: Уви, до какво жалко положение стигнах, като служех на сетивата си. Пропаднал от положението на достоен бра̄хман̣а, аз заченах деца с една проститутка.
ТЕКСТ 27: Уви, проклет да съм! Извърших толкова много грехове, че опозорих семейните традиции. Изоставих своята вярна, красива и млада съпруга и се въвлякох в сексуална връзка с една долнопробна, пристрастена към виното проститутка. Проклет да съм!
ТЕКСТ 28: Баща ми и майка ми бяха стари и нямаха друг син или приятел, който да ги гледа. Те живееха много трудно, защото аз не се грижех за тях. О, горко ми, като долен мерзавец и неблагодарник аз ги оставих в това положение.
ТЕКСТ 29: Вече знам, че след такива дейности грешник като мен трябва да бъде хвърлен в ада, предназначен за рушителите на религиозните норми, и там да страда от неимоверни мъки.
ТЕКСТ 30: Сън ли бе това, или наистина се случи? Видях страховити мъже с въжета в ръце, дошли да ме хванат и отвлекат. Къде изчезнаха те?
ТЕКСТ 31: И къде отидоха четирите съвършени прелестни създания, които ме избавиха от оковите и ме спасиха от пропадане в адските владения?
ТЕКСТ 32: Аз потънах в океан от грехове и със сигурност няма по-жалък и по-злочест от мен. Но благодарение на предишните ми духовни дейности успях да видя тези четири извисени личности, дошли да ме освободят. Извънредно съм щастлив от тяхното посещение.
ТЕКСТ 33: Ако не беше преданото ми служене в миналото, щях ли аз, най-порочният съжител с проститутка, да получа възможността да произнасям святото име на Ваикун̣т̣хапати точно в мига на смъртта си? Безспорно това не би било възможно.
ТЕКСТ 34: Аджа̄мила продължи: Аз съм един безсрамен измамник, който погуби брахминската си култура. Аз съм истинско олицетворение на греха. Нима мога да се сравнявам с всеблагото възпяване на святото име на Бог На̄ра̄ян̣а?
ТЕКСТ 35: Аз съм толкова грешен, но сега, когато получих тази възможност, съм длъжен да овладея ума, живота и сетивата си и постоянно да служа с преданост, така че никога да не потъна отново в непрогледната тъмнина и невежеството на материалното съществуване.
ТЕКСТОВЕ 36 – 37: Когато се отъждествява с тялото си, човек е подвластен на желанията за сетивно наслаждение и така се въвлича в различни благочестиви и неблагочестиви дейности. Това е същността на материалното робство. Моето робство бе създадено в образа на жена от илюзорната енергия на Върховната Божествена Личност и сега аз ще се освободя от него. Като най-паднала душа станах жертва на илюзорната енергия и приличах на подскачащо куче, водено от женска ръка. Сега ще изоставя похотливите желания и ще се освободя от тази илюзия. Ще стана милостив, добронамерен приятел на всички живи същества и непрекъснато ще съм потопен в Кр̣ш̣н̣а съзнание.
ТЕКСТ 38: Аз само произнесох святото име на Бога в обкръжението на предани и сърцето ми се пречисти. И няма да стана отново жертва на лъжливите съблазни за материално сетивно наслаждение. Вече съм съсредоточен в Абсолютната Истина и от сега нататък няма да се отъждествявам с тялото си. Ще изоставя погрешните представи за „аз“ и „мое“ и ще насоча мисълта си към лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а.
ТЕКСТ 39: Благодарение на своето кратко общуване с предани (Виш̣н̣удӯтите), Аджа̄мила решително скъса с материалните си житейски представи. Освободен от всяка привързаност, той незабавно замина за Харидвар.
ТЕКСТ 40: В Харидвар Аджа̄мила се подслони в един храм на Виш̣н̣у и там следваше процеса на бхакти йога. Той владееше сетивата си и мислеше само за служенето на Бога.
ТЕКСТ 41: Аджа̄мила бе напълно зает с предано служене. По този начин отклони вниманието си от дейностите за сетивно наслаждение и се съсредоточи върху образа на Бога.
ТЕКСТ 42: Когато умът и интелигентността му бяха съсредоточени върху образа на Бога, бра̄хман̣ът Аджа̄мила отново видя пред себе си четирите небесни същества. Той разбра, че те са същите, които бе видял преди, и с поклон им отдаде почитанията си.
ТЕКСТ 43: След като видя Виш̣н̣удӯтите, Аджа̄мила напусна материалното си тяло на брега на Ганг в Харидвар. Той възвърна своето изначално духовно тяло, подобаващо за придружител на Бога.
ТЕКСТ 44: Придружен от пратениците на Бог Виш̣н̣у, Аджа̄мила се качи на самолет, направен от злато. Летейки по небесния път, той отиде направо в обителта на Бог Виш̣н̣у, съпруга на богинята на щастието.
ТЕКСТ 45: Аджа̄мила беше бра̄хман̣а, който поради лошо общуване бе изоставил брахминската култура и религиозните норми. Дълбоко пропаднал, той крадеше, напиваше се и вършеше всякакви отвратителни дейности. Той даже живееше с проститутка. Затова му бе отредено да бъде отведен в ада от пратениците на Ямара̄джа. Но внезапно беше спасен от мимолетното произнасяне на святото име на Бог На̄ра̄ян̣а.
ТЕКСТ 46: Ето защо този, който желае освобождение от материалното робство, би трябвало да следва метода за възхвала на името, славата, формата и забавленията на Върховната Божествена Личност, в чиито нозе лежат всички святи места. Никой не може да извлече истинска полза от методите на покаяние, умозрително познание и медитация в мистична йога, защото дори след като е следвал тези методи, отново ще се заеме с плодоносни дейности, неспособен да овладее ума си, който е замърсен от низшите качества на природата, а именно страст и невежество.
ТЕКСТОВЕ 47 – 48: Тъй като този поверителен исторически разказ има силата да унищожава всички греховни последици, всеки, който го слуша или разказва с вяра и преданост, никога повече не е обречен на живот в ада, независимо че има материално тяло и независимо колко грешен е бил преди. Ямадӯтите, изпълняващи заповедите на Ямара̄джа, не се приближават до него дори за да го видят. След като напусне тялото си, той се завръща у дома, при Бога, където го посрещат с голяма почит.
ТЕКСТ 49: Докато се измъчваше по време на смъртта, Аджа̄мила повтаряше святото име на Бога и въпреки че с него призоваваше сина си, той се върна у дома, при Върховния. Следователно ако човек възпява святото име на Бога с вяра и без оскърбления, можем ли да се съмняваме, че ще се завърне при Бога?