ГЛАВА ТРЕТА
Ямара̄джа дава наставления на своите пратеници
В тази глава се разказва как Ямадӯтите отишли при Ямара̄джа, който много изчерпателно обяснил бха̄гавата дхарма, религиозния принцип на преданото служене. Така Ямара̄джа умилостивил разочарованите Ямадӯти. Той казал: „Макар да викаше сина си, Аджа̄мила изричаше името на Бога, На̄ра̄ян̣а, и само с един оттенък от повтарянето на святото име той незабавно получи възможността да общува с пратениците на Бог Виш̣н̣у, които го спасиха от опита ви да го отведете. Това е съвсем правилно. Всъщност дори закоравелият грешник, повтарящ святото име на Бога, макар и ненапълно без оскърбления, повече не се ражда в материалния свят“.
Благодарение на святото име на Бога Аджа̄мила срещнал четиримата пратеници на Бог Виш̣н̣у. Изключително красиви, те били дошли да го спасят. Ямара̄джа ги описал по следния начин: „Всички Виш̣н̣удӯти са чисти предани на Бога, Върховната Личност, който сътворява, поддържа и разрушава проявения космос. Нито цар Индра, нито Варун̣а, Шива, Брахма̄ или седемте р̣ш̣и, нито аз самият можем да разберем трансценденталните дейности на Върховния Бог; Той е напълно независим, отвъд обсега на материалните сетива. Никой не може да получи просветление за него с материалните си сетива. Бог е господарят на илюзорната енергия, притежава трансцендентални, носещи всеобщо благо качества, и неговите предани също са надарени с такива качества. Преданите се раждат в различни краища на материалния свят само за да спасят падналите обусловени души. Ако някой поне малко се интересува от духовен живот, преданите на Бога ще се погрижат за него по всякакви начини“.
Ямара̄джа продължил: „Същината на сана̄тана-дхарма, вечната религия, е строго поверителна. Никой друг освен самият Бог не би могъл да я предаде на човешкото общество. Единствено по милостта на Бога чистите предани и най-вече дванайсетте маха̄джани – Брахма̄, На̄рада Муни, Шива, Кума̄рите, Капила, Ману, Прахла̄да, Джанака, Бхӣш̣ма, Бали, Шукадева Госва̄мӣ и аз – могат да разберат тази трансцендентална религия. Джаимини и другите велики учени почти винаги са повлияни от илюзорната енергия, затова повече или по-малко биват привлечени от образния език на Р̣г, Яджур и Са̄ма Веда, наречени трайӣ. Хората, запленени от красивите думи на трите Веди, вместо да станат чисти предани, се интересуват от ведическите ритуали. Те не могат да разберат величието на възпяването на святото име на Бога. Интелигентните личности обаче приемат преданото служене на Бога. Когато възпяват святото име без оскърбления, те не са под моята власт. Ако случайно извършат някакво прегрешение, ще бъдат защитени от святото име на Бога, защото към него са насочени всичките им стремления. Четирите оръжия на Бога, особено боздуганът и Сударшана чакра, винаги защитават преданите. Този, който искрено повтаря, слуша или помни святото име на Бога, отправя молитви към него или му отдава почитания, постига съвършенство. От друга страна, даже ученият може да бъде призован в ада, ако е лишен от предано служене“.
Така Ямара̄джа описал величието на Бога и неговите предани, а Шукадева Госва̄мӣ продължил разясненията за силата да се повтаря святото име и безполезността да се извършват ведически ритуали и благочестиви дейности за покаяние.
ТЕКСТ 1: Цар Парӣкш̣ит каза: О, господарю мой, Шукадева Госва̄мӣ, Ямара̄джа съди всички живи същества според техните благочестиви и греховни дейности, но неговата заповед не била изпълнена. Какво отговори той, когато неговите слуги, Ямадӯтите, му съобщиха, че са били победени от Виш̣н̣удӯтите?
ТЕКСТ 2: О, велики мъдрецо, опълчването срещу волята на Ямара̄джа е нещо нечувано. Струва ми се, че у хората ще се породят съмнения, които никой друг освен теб не би могъл да разсее. Понеже съм твърдо убеден в това, бъди така добър да обясниш причините за случилото се.
ТЕКСТ 3: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ отговори: Скъпи царю, когато пратениците на Ямара̄джа бяха объркани и победени от пратениците на Виш̣н̣у, те отидоха да уведомят за случилото се своя господар, владетеля на Сам̇яманӣ-пурӣ и повелител на грешниците.
ТЕКСТ 4: Ямадӯтите казаха: Скъпи господарю, колко властелини и управници има в материалния свят? Колко са причините, за да се проявяват различни резултати от дейностите, извършвани в трите гун̣и на материалната природа (саттва, раджа и тама гун̣а)?
ТЕКСТ 5: Ако във вселената съществуват много управници и съдници с различни мнения относно наказанието и наградата, техните противоречиви действия ще се обезсилят едно друго и никой няма да бъде наказан или награден. Но ако противоречивите им действия не се обезсилват, всички ще трябва да бъдат едновременно наказани и наградени.
ТЕКСТ 6: Ямадӯтите продължили: Тъй като има най-различни кармӣ, т.е. заети с дейности хора, може би съществуват и различни съдии или управници, осигуряващи им правосъдие. Но както един-единствен император властва над различни местни управници, така би трябвало да има един върховен властелин, който да управлява всички съдии.
ТЕКСТ 7: Върховният съдия трябва да бъде един, а не множество. Ние мислехме, че ти си този върховен съдник и имаш власт дори над полубоговете. Мислехме, че ти си господарят на всички живи същества, върховният властелин, определящ кои дейности на хората са благочестиви и кои – не.
ТЕКСТ 8: Но сега виждаме, че наказанието, наложено по твоята воля, вече не е в сила, тъй като заповедта ти бе престъпена от четири прекрасни и съвършени създания.
ТЕКСТ 9: Следвайки твоята заповед, ние тъкмо отвеждахме този най-голям грешник Аджа̄мила към ада, когато прекрасните създания от Сиддхалока разрязаха въжетата, с които го бяхме овързали.
ТЕКСТ 10: Веднага щом произнесе името На̄ра̄ян̣а, тези четирима красиви мъже пристигнаха и успокоиха Аджа̄мила с думите: „Не се страхувай. Не се страхувай“. Твоя светлост, искаме да узнаем всичко за тях. Ако смяташ, че можем да разберем, бъди така добър да ни обясниш кои са те.
ТЕКСТ 11: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: След тези запитвания Ямара̄джа, върховният повелител на живите същества, беше много доволен от своите пратеници, защото ги чу да произнасят святото име на На̄ра̄ян̣а. Той си припомни лотосовите нозе на Бога и започна да отговаря.
ТЕКСТ 12: Ямара̄джа каза: Скъпи мои слуги, вие ме смятате за Върховния, но това не съм аз. Над мен и над всички останали полубогове, включително Индра и Чандра, стои един-единствен върховен господар и властелин. Частични проявления на неговата личност са Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива, отговорни за сътворението, поддържането и унищожението на тази вселена. Върховният Бог е като нишките по дължината и ширината на изтъкания плат. Целият свят се управлява от него точно както бикът е управляван от въжето, промушено през ноздрите му.
ТЕКСТ 13: Коларят на волска кола прекарва въжета през ноздрите на воловете, за да ги управлява; така и Върховната Божествена Личност обвързва всички хора с въжетата на своите думи във Ведите, които разясняват наименованията и дейностите на различните класи в човешкото общество (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра). В страхопочитание тези класи почитат Върховния Бог, като му поднасят дарове според присъщите си занимания.
ТЕКСТОВЕ 14 – 15: Аз, Ямара̄джа; Индра, царят на рая; Нирр̣ти; Варун̣а; Чандра, богът на Луната; Агни; Шива; Павана; Брахма̄; Сӯря, богът на Слънцето; Вишва̄су; осемте Васу; Са̄дхите; Марутите; Рудрите; Сиддхите; Марӣчите и останалите велики р̣ш̣и, поддържащи различните дейности във вселената, както и най-издигнатите сред полубоговете, начело с Бр̣хаспати и великите мъдреци, предвождани от Бхр̣гу – всички ние сме освободени от влиянието на двете нисши гун̣и на природата, а именно страстта и невежеството. Но въпреки че сме в гун̣ата на доброто, ние не можем да разберем дейностите на Върховната Божествена Личност. Тогава какво да говорим за останалите, които, повлияни от илюзията, се отдават на празни размишления, за да узнаят Бога?
ТЕКСТ 16: Както различните крайници на тялото не могат да видят очите, така и живите същества не могат да видят Върховния Бог, присъстващ като Свръхдуша в сърцето на всекиго. Живите същества не могат да установят истинското положение на Върховния нито с помощта на сетивата, нито с ума, с жизнения дъх, с мислите в сърцето или с речта.
ТЕКСТ 17: Върховният Бог е самостоятелен и напълно независим. Той е господарят на всички и на всичко, включително на илюзорната енергия. Той има своя форма, качества и отличителни характеристики. Неговите възвишени слуги, обаятелните ваиш̣н̣ави, притежават телесни черти, трансцендентални качества и трансцендентална природа почти равни на неговите. Напълно свободни, те постоянно странстват по света.
ТЕКСТ 18: Пратениците на Бог Виш̣н̣у, пред които се прекланят дори полубоговете, притежават прекрасни телесни черти като тези на Виш̣н̣у и много рядко могат да бъдат видени. Виш̣н̣удӯтите защитават преданите на Бога от врагове, от злонамерени хора, от природни бедствия и дори от моето правосъдие.
ТЕКСТ 19: Истинските религиозни принципи са установени от Върховната Божествена Личност. Макар да са изцяло в гун̣ата на доброто, дори великите р̣ш̣и от най-висшите планети не могат да утвърждават истински религиозни принципи; това не могат да направят и полубоговете, и предводителите на Сиддхалока, да не говорим за асурите, обикновените хора, видя̄дхарите и ча̄ран̣ите.
ТЕКСТОВЕ 20 – 21: Брахма̄, Бхагава̄н На̄рада, Шива, четиримата Кума̄ри, Бог Капила (синът на Девахӯти), Сва̄ямбхува Ману, Прахла̄да Маха̄ра̄джа, Джанака Маха̄ра̄джа, прадядо Бхӣш̣ма, Бали Маха̄ра̄джа, Шукадева Госва̄мӣ и аз – всички ние познаваме истинския религиозен принцип. Скъпи мои слуги, тази трансцендентална религия, незамърсена от материалните гун̣и на природата, е известна като бха̄гавата дхарма – отдаденост и любов към Върховния Бог. Тя е много поверителна и трудноразбираема за обикновените хора. Но ако има късмета да я разбере, човек бива незабавно освободен и се завръща у дома, при Бога.
ТЕКСТ 22: Преданото служене, започващо с възхвала на святото име на Бога, е основният религиозен принцип за всяко живо същество в човешкото общество.
ТЕКСТ 23: Скъпи слуги, вие сте ми като синове – вижте колко славно е възпяването на святото име. Грешният Аджа̄мила зовеше сина си, без да знае, че изрича името на Бога. Независимо от това, като повтаряше святото му име, той помнеше На̄ра̄ян̣а и така незабавно бе спасен от оковите на смъртта.
ТЕКСТ 24: Трябва да разберете, че всеки може да се освободи от последиците на своите грехове, като възпява святото име на Бога, неговите качества и дейности. Това е единственият метод за унищожаване на греховните последици. Дори неправилно да произнася святото име на Бога, човек ще постигне освобождение от материалното робство, ако го повтаря без оскърбления. Аджа̄мила например беше изключително грешен, но в мига на смъртта си просто повтаряше святото име и макар да призоваваше своя син, той постигна пълно освобождение, защото си спомни името на На̄ра̄ян̣а.
ТЕКСТ 25: Я̄гявалкя, Джаймини и други автори на религиозни трактати не познават тайната съкровена религия на дванайсетте маха̄джани, защото са объркани от илюзорната енергия на Върховната Божествена Личност. Те не могат да проумеят трансценденталната стойност на преданото служене, нито повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Вниманието им е привлечено от ритуалните церемонии, описани във Ведите – най-вече в Яджур, Са̄ма и Р̣г, – и тяхната интелигентност е замъглена. Те са прекалено заети със събиране на необходимото за жертвоприношенията, носещи само временни облаги, като издигане на Сваргалока за материално щастие. Вместо да изпитват влечение към движението на сан̇кӣртана, те са заинтересовани от дхарма, артха, ка̄ма и мокш̣а.
ТЕКСТ 26: Имайки предвид тези съображения, интелигентните хора решават своите проблеми, като приемат преданото служене и възпяват святото име на Бога; Той се намира в сърцето на всекиго и е неизчерпаем източник на благоприятни качества. Такива личности са извън моето правосъдие. Обикновено те не извършват греховни дейности, но дори да съгрешат по погрешка, поради объркване или илюзия, те са защитени от греховни последици, защото винаги повтарят мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а.
ТЕКСТ 27: Скъпи мои слуги, моля ви, стойте далеч от такива предани, защото те са напълно отдадени в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност. Те се отнасят безпристрастно към всекиго и делата им са възпявани от полубоговете и обитателите на Сиддхалока. Моля ви, дори не ги доближавайте. Те винаги са покровителствани от боздугана на Върховната Божествена Личност, затова Брахма̄ и аз и дори факторът време нямаме право да ги наказваме.
ТЕКСТ 28: Парамахам̇сите са издигнати личности; те нямат склонност към материално наслаждение и пият меда от лотосовите нозе на Бога. Скъпи мои слуги, водете ми за наказание само хората, които не желаят да вкусват този мед, не общуват с парамахам̇си, привързани са към семейния живот и светското наслаждение – а всичко това проправя пътя към ада.
ТЕКСТ 29: Скъпи слуги, моля ви, водете ми само грешниците, които не са използвали езика си, за да възпяват святото име и качества на Кр̣ш̣н̣а, не са помнили в сърцата си лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и нито веднъж не са склонили глави пред Бог Кр̣ш̣н̣а. Изпращайте ми тези, които не изпълняват задълженията си към Бог Виш̣н̣у – единствените задължения в човешкия живот. Моля ви, водете ми такива глупаци и негодници.
ТЕКСТ 30: (След това, понеже смяташе себе си и своите слуги за оскърбители, молейки за прошка, Ямара̄джа каза следното). О, Господи, несъмнено слугите ми извършиха голямо оскърбление, задържайки един ваиш̣н̣ава като Аджа̄мила. О, На̄ра̄ян̣а, върховният и най-старият, молим те, прости ни. В невежеството си не разпознахме Аджа̄мила като слуга на Твоя Светлост и така със сигурност извършихме тежко нарушение. Затова с допрени длани молим за твоята прошка. О, Господи, Ти си най-милостивият и винаги си изпълнен с добри качества, молим те, прости ни. Отдаваме ти най-смирените си почитания.
ТЕКСТ 31: Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, възпяването на святото име на Бога е в състояние да изкорени последиците дори на най-тежките грехове. Това възпяване в движението за сан̇кӣртана е най-благоприятната дейност във вселената. Моля те, опитай се да го разбереш, за да могат и другите да го приемат сериозно.
ТЕКСТ 32: Този, който непрестанно слуша и възпява святото име на Бога и прославя неговите дейности, лесно ще достигне равнището на чисто предано служене, премахващо мръсотията от сърцето му. Това пречистване не е възможно просто чрез спазване на обети и ведически ритуали.
ТЕКСТ 33: Преданите, които постоянно ближат меда от лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а, не се интересуват от материални дейности, извършвани под влияние на трите гун̣и на материалната природа и носещи само нещастия. Те никога не изоставят лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, за да възобновят материалните дейности. Но другите хора са пристрастени към ведическите ритуали, защото са пренебрегнали служенето в лотосовите нозе на Бога и са в плен на сладострастни желания. Понякога те извършват покаяния, а после, неуспели напълно да се пречистят, отново се връщат към греховните си дейности.
ТЕКСТ 34: След като чуха от устата на своя господар за необикновеното величие на Бога, за неговото име, слава и качества, Ямадӯтите се изпълниха с удивление. Оттогава, щом видят предан, те изпитват страх и не смеят да го погледнат отново.
ТЕКСТ 35: Когато великият мъдрец Агастя, синът на Кумбха, обитаваше Малайските хълмове и обожаваше Върховната Божествена Личност, аз се обърнах към него и той ми разказа тази поверителна история.