Шрӣмад Бха̄гаватам 6.3.34
Стих
иттхам̇ свабхартр̣-гадитам̇ бхагаван-махитвам̇
сам̇смр̣тя висмита-дхийо яма-кин̇кара̄с те
наива̄чюта̄шрая-джанам̇ пратишан̇кама̄на̄
драш̣т̣ум̇ ча бибхяти татах̣ прабхр̣ти сма ра̄джан
сам̇смр̣тя висмита-дхийо яма-кин̇кара̄с те
наива̄чюта̄шрая-джанам̇ пратишан̇кама̄на̄
драш̣т̣ум̇ ча бибхяти татах̣ прабхр̣ти сма ра̄джан
Дума по дума
иттхам — на такава сила; сва-бхартр̣-гадитам — обяснена от техния господар (Ямара̄джа); бхагават-махитвам — необикновеното величие на Върховната Божествена Личност и неговото име, слава и качества; сам̇смр̣тя — като помнят; висмита-дхиях̣ — чиито умове бяха поразени от удивление; яма-кин̇кара̄х̣ — всички слуги на Ямара̄джа; те — те; на — не; ева — наистина; ачюта-а̄шрая-джанам — човек, който е приел подслон в лотосовите нозе на Ачюта, Бог Кр̣ш̣н̣а; пратишан̇кама̄на̄х̣ — винаги се страхуват; драш̣т̣ум — да видят; ча — и; бибхяти — те се страхуват; татах̣ прабхр̣ти — оттогава нататък; сма — наистина; ра̄джан — о, царю.
Превод
След като чуха от устата на своя господар за необикновеното величие на Бога, за неговото име, слава и качества, Ямадӯтите се изпълниха с удивление. Оттогава, щом видят предан, те изпитват страх и не смеят да го погледнат отново.
Пояснение
След тази случка Ямадӯтите никога повече не допускат грешката да се приближат към преданите. За Ямадӯтите преданият е опасен.