ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Молитвите „Хам̇са-гухя“, отправени към Бога от Праджа̄пати Дакш̣а
Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит помолил Шукадева Госва̄мӣ да опише по-подробно сътворението на живите същества във вселената. Шукадева Госва̄мӣ отговорил, че когато Прачетасите, десетимата синове на Пра̄чӣнабархи, влезли в морето, за да се подложат на аскетизъм, планетата Земя не била поддържана поради липсата на цар. Навсякъде поникнали множество бурени и дървета и никой не отглеждал зърнени храни. Наистина цялата земя заприличала на гора. Прачетасите много се разгневили, щом излезли от морето и видели света покрит с дървета, затова решили да ги унищожат и да възвърнат нормалния облик на планетата. Така те създали вятър и огън, за да изпепелят дърветата. Обаче Сома, царят на Луната и на цялата растителност, възпрял Прачетасите, защото дърветата са източник на плодове и цветя за всички живи същества. За тяхно умиротворение Сома им предложил за жена красивата дъщеря на Прамлоча̄ Апсара̄. От семето на всички Прачетаси тази девойка родила син на име Дакш̣а.
В началото Дакш̣а създал полубоговете, демоните и хората. Но щом разбрал, че прирастът на населението не се увеличава достатъчно, приел сання̄са и отишъл в планината Виндхя, където се подложил на суров аскетизъм. Той успял да удовлетвори Бог Виш̣н̣у с една специфична молитва, известна като Хам̇са-гухя. Тази молитва има следното съдържание.
„Върховната Божествена Личност, Свръхдушата, Бог Хари, е властелинът на живите същества и на материалната природа. Той е напълно независим и себеозарен. Както обектът на възприятие не е причината за нашите възприемащи сетива, така и живото същество, макар да се намира в тялото си, не е причина за присъствието на вечния си приятел, Свръхдушата, причината за създаването на всички сетива. От невежество живото същество свързва своите сетива с материалните обекти. Понеже е живо, то би могло до известна степен да проумее сътворението на материалния свят, но не може да разбере Бога, Върховната Личност, стоящ отвъд представите на тялото, ума и интелигентността. Въпреки това великите мъдреци, които винаги са потопени в медитация, могат да съзерцават личностния образ на Бога в сърцата си.“
„Тъй като обикновеното живо същество е замърсено от материята, неговите думи и интелигентност също са материални. То не е в състояние да възприеме Върховната Божествена Личност, като използва сетивата си. Представата за Бога, добита чрез материални сетива, е погрешна, защото Върховният е отвъд техния обсег. Но когато човек използва сетивата си в предано служене, вечната Върховна Божествена Личност се разкрива на равнището на душата. За този, който е приел Върховната Божествена Личност като цел на своя живот, се казва, че е постигнал духовно знание.“
„Върховният Брахман е причината на всички причини, защото Той изначално съществува преди сътворението. Той е първопричината на всичко духовно и материално, а неговото съществуване е независимо. Бог притежава и илюзорна енергия, наречена авидя̄, която кара мнимия философ да се мисли за съвършен и държи обусловената душа в заблуда. Този Върховен Брахман, Свръхдушата, изпитва огромна любов към своите предани. Той ги дарява с милостта си, като разкрива своите имена, форма, качества и принадлежности, за да бъдат обожавани в материалния свят.“
„За съжаление обаче, погълнатите от материализма се прекланят пред различните полубогове. Както въздухът понякога носи аромата на лотосов цвят, а понякога носи прахоляк и придобива различни окраски, така и Върховната Божествена Личност се появява под формата на различни полубогове в зависимост от желанията на глупавите си поклонници, но всъщност Той е върховната истина, Бог Виш̣н̣у. Той се появява в различни инкарнации, за да изпълни желанията на своите предани, затова обожанието на полубоговете е излишно.“
Удовлетворен от молитвите на Дакш̣а, Бог Виш̣н̣у се появил пред него в осемръката си форма. Бил облечен в жълти одежди и имал тъмен цвят на кожата. Той знаел, че Дакш̣а имал силно желание да следва пътя на сетивното наслаждение, затова го надарил със силата да се наслаждава на илюзорната енергия. Бог му предложил Асикнӣ, дъщерята на Пан̃чаджана, с която Маха̄ра̄джа Дакш̣а да се отдаде на сексуални наслаждения. В действителност Дакш̣а получил името си, защото бил много изкусен в сексуалния живот. Бог Виш̣н̣у го дарил с тази благословия и изчезнал.
ТЕКСТОВЕ 1 – 2: Благословеният цар каза на Шукадева Госва̄мӣ: О, господарю мой, полубоговете, демоните, хората, на̄гите, животните и птиците бяха създадени при царуването на Сва̄ямбхува Ману. Ти вече накратко описа това сътворение (в Трета песен). Сега бих искал да узная повече подробности. Искам да знам и за енергията, чрез която Върховната Божествена Личност осъществи вторичното сътворение.
ТЕКСТ 3: Сӯта Госва̄мӣ каза: О, велики мъдреци (събрали се в Наимиш̣а̄ран̣я), великият йогӣ Шукадева Госва̄мӣ изслуша запитванията на цар Парӣкш̣ит, похвали ги и отвърна.
ТЕКСТ 4: Шукадева Госва̄мӣ каза: Когато десетимата синове на Пра̄чӣнабархи излязоха от водите, в които се подлагаха на аскетизъм, видяха, че цялата повърхност на планетата бе покрита с дървета.
ТЕКСТ 5: Тъй като дълго време се бяха подлагали на аскетизъм във водата, Прачетасите много се разгневиха на дърветата. В желанието си да ги изпепелят те сътвориха вятър и огън, излизащ от устите им.
ТЕКСТ 6: Скъпи царю Парӣкш̣ит, когато Сома, покровителят на дърветата и управляващото божество на Луната, видя как огън и вятър изпепеляват всички дървета, той изпита голямо състрадание, защото е пазител на тревите и растенията. За да усмири гнева на Прачетасите, Сома заговори.
ТЕКСТ 7: О, най-честити, не убивайте невинните дървета. Ваш дълг е да се грижите за благоденствието на гражданите (праджа̄) и да ги закриляте.
ТЕКСТ 8: Бог, Върховната Личност, Шрӣ Хари, е господар на всички живи същества, включително на Праджа̄патите, сред които е и Брахма̄. Бог, всепроникващият и неунищожим господар, сътвори дърветата и растенията като храна за останалите живи същества.
ТЕКСТ 9: По законите на природата плодовете и цветята са предназначени за храна на насекомите и птиците; тревите и другите живи същества без крака са храна за чифтокопитните, например крави и биволи; животните, които не използват предните си крака като ръце, са храна за тези, които имат нокти, например тигрите; четирикраките животни, като елените и козите, а също и зърнените храни са предназначени за хората.
ТЕКСТ 10: О, чистосърдечни, вашият баща Пра̄чӣнабархи, както и Върховната Божествена Личност ви наредиха да създадете поколение. Как тогава ще изгаряте тези дървета и треви, които са нужни за изхранването на вашите поданици и потомци?
ТЕКСТ 11: Следвайки пътя на доброто, вашият баща, дядо и прадеди се грижеха за своите поданици (праджа̄) – хора, животни и дървета. Това е пътят, който трябва да следвате. Ненужният гняв е в разрез с вашия дълг. Затова ви умолявам да усмирите гнева си.
ТЕКСТ 12: Както бащата и майката са приятели и пазители на децата си; както клепачът защитава окото; както съпругът е покровител и защитник на жената; както семейният е хранител и закрилник на просяците, а образованият е приятел на невежия, така царят защитава и поддържа живота на своите поданици. Дърветата също са поданици на царя. Затова трябва да бъдат покровителствани.
ТЕКСТ 13: Върховната Божествена Личност се намира като Свръхдуша в сърцата на всички движещи се и неподвижни живи същества – хора, птици, животни и дървета. Ето защо трябва да приемате всяко тяло като обител, или храм на Бога. С такова отношение ще удовлетворите Върховния. Не бива в гнева си да убивате тези живи същества във форми на дървета.
ТЕКСТ 14: Човек, който се интересува от себепознанието и така усмирява силния си гняв – внезапно пробудил се в тялото, сякаш паднал от небето, – преодолява влиянието на материалните гун̣и.
ТЕКСТ 15: Няма смисъл да изгаряте повече окаяните дървета. Нека тези, които са останали, бъдат щастливи. Вие също трябва да бъдете щастливи. Ето тук стои едно красиво момиче, надарено с всички добродетели. То се казва Ма̄риш̣а̄ и израсна като дъщеря на дърветата. Може да приемете тази красавица за ваша съпруга.
ТЕКСТ 16: Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, след като успокои Прачетасите, Сома, царят на Луната, им остави прелестното момиче, родено от Прамлоча̄ Апсара̄. Прачетасите приеха дъщерята на Прамлоча̄, която имаше прекрасни дълги бедра, и се ожениха за нея според религиозните норми.
ТЕКСТ 17: С това момиче всички Прачетаси заченаха син на име Дакш̣а, който изпълни трите свята с живи същества.
ТЕКСТ 18: Шукадева Госва̄мӣ продължи: Моля те, чуй внимателно как Праджа̄пати Дакш̣а, който изпитваше голяма обич към своите дъщери, създаде различни видове живи същества чрез семето и чрез ума си.
ТЕКСТ 19: С помощта на ума си Праджа̄пати Дакш̣а най-напред създаде различните полубогове, демони, човешки същества, птици, зверове, водни животни и прочее.
ТЕКСТ 20: Но когато видя, че сътворението на живите същества не нараства, Праджа̄пати Дакш̣а се отправи към една планина близо до планинската верига Виндхя и там се подложи на суров аскетизъм.
ТЕКСТ 21: В околностите на тази планина се намираше святото място Агхамарш̣ан̣а. Там Праджа̄пати Дакш̣а извърши ритуални обреди и удовлетвори Върховната Божествена Личност, Хари, със суровия си аскетизъм.
ТЕКСТ 22: Скъпи царю, сега подробно ще ти предам молитвите Хам̇са-гухя, отправени от Дакш̣а към Върховната Божествена Личност. Ще ти обясня как Бог бе много доволен от неговите молитви.
ТЕКСТ 23: Праджа̄пати Дакш̣а каза: Бог, Върховната Личност, е трансцендентален спрямо илюзорната енергия и всичко материално, породено от нея. Той притежава силата на неизчерпаемо знание и върховна воля. Той е властелинът на живите същества и илюзорната енергия. Обусловените души, приели материалното проявление за единствена реалност, не могат да го видят, защото Той е отвъд доказателствата на експерименталното знание. Самоочевиден и самодостатъчен, Той не е причинен от никоя по-висша причина. Нека му поднеса своите смирени почитания.
ТЕКСТ 24: Както обектите на сетивата (форма, вкус, допир, мирис и звук) не разбират как ги възприемат сетивата, така и обусловената душа, намираща се в тялото заедно със Свръхдушата, не разбира как Върховната Духовна Личност, господарят на материалното творение, управлява сетивата ѝ. Нека отдам смирените си почитания на тази Върховна Личност, върховния властелин.
ТЕКСТ 25: Тялото, въздушните потоци, външните и вътрешните сетива, петте груби елемента и фините сетивни обекти (форма, вкус, мирис, звук и допир) са просто материя: те не могат да осъзнаят истинската си природа, природата на другите сетива или природата на своите господари. Но живото същество е духовно по природа и може да опознае тялото си, въздушните потоци, сетивата, елементите и сетивните обекти, както и трите пораждащи ги качества. И все пак, макар и напълно да осъзнава всичко това, живото същество не е в състояние да види всезнаещия и безграничния, Върховното Същество. На него отдавам смирените си почитания.
ТЕКСТ 26: Когато човек изцяло пречисти съзнанието си от замърсяванията на грубото и финото материално битие, без умът му да е възбуден, както във времето, докато е буден или сънува, и не е безчувствен, както в суш̣упти, дълбокия сън – тогава той достига състоянието на транс. Материалната му представа и спомените, изпълнени с имена и форми, биват унищожени. Само в такъв транс се разкрива Върховната Божествена Личност. Нека поднесем смирените си почитания на Бога, Върховната Личност, който застава пред нас в това незамърсено, трансцендентално състояние.
ТЕКСТОВЕ 27 – 28: Великите мъдри бра̄хман̣и, изкусни в ритуалните церемонии и жертвоприношения, могат да извлекат непроявения огън от сухото дърво, като повтарят петнайсетте мантри Са̄мидхенӣ, доказвайки с това ефикасността на ведическите мантри. Така и истински осъзнатите, тоест Кр̣ш̣н̣а осъзнатите, могат да открият Свръхдушата, която със собствената си духовна енергия се намира в сърцето. Сърцето е покрито от трите гун̣и на материалната природа и деветте материални елемента (природата, съвкупната материална енергия, егото, ума и петте обекта за сетивно наслаждение), а също и от другите пет материални елемента и десетте сетива. Тези двадесет и седем елемента съставляват външната енергия на Бога. Великите йогӣ медитират върху Бога, присъстващ в дълбините на сърцето като Свръхдуша, Парама̄тма̄. Дано тази Свръхдуша бъде удовлетворена от мен. Прозрението за Свръхдушата е постижимо при силно желание за освобождение от безкрайното разнообразие на материалния живот. Човек наистина постига такова освобождение, щом се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога и го осъзнае благодарение на настроението си на служене. Бог е наричан с различни духовни имена, невъобразими за материалните сетива. Кога ли този Бог, Върховната Личност, ще бъде удовлетворен от мен?
ТЕКСТ 29: Всичко, изразено чрез материални звуци, всичко, установено от материалната интелигентност, и всичко, преживяно с материалните сетива или измислено в материалния ум, е само следствие от гун̣ите на материалната природа и няма връзка с истинската природа на Върховната Божествена Личност. Върховният Бог е отвъд сътворението на материалния свят, защото Той е източникът на материалните гун̣и и на сътворението. Като причината на всички причини, Той съществува преди и след сътворението. Нека му отдам смирените си почитания.
ТЕКСТ 30: Върховният Брахман, Кр̣ш̣н̣а, е крайното убежище и началото на всичко. Всичко се извършва от него, всичко му принадлежи и всичко се предлага на него. Той е крайната цел и независимо дали действа, или кара другите да действат, Той е основният извършител. Съществуват много причини, важни или незначителни, но бидейки причината на всички причини, Той е известен като Върховния Брахман, който е съществувал преди всякакви дейности. Той е единствен, неповторим и безпричинен. Затова отдавам почитанията си на него.
ТЕКСТ 31: Нека отдам смирените си почитания на вездесъщия Бог, Върховната Личност, притежаващ неизброими трансцендентални качества. Присъствайки в сърцата на философите, с техните различни възгледи Той ги кара да забравят истинската си същност, докато се съгласяват или не се съгласяват помежду си. Така Той създава в материалния свят ситуация, при която те са неспособни да стигнат до крайно заключение. Прекланям се пред него.
ТЕКСТ 32: Има две групи хора – теисти и атеисти. Теистите приемат съществуването на Свръхдушата и откриват духовната причина чрез мистична йога. Но поддръжниците на са̄н̇кхя, които просто изследват материалните елементи, стигат до заключението на имперсонализма и не приемат никаква върховна причина – нито Бхагава̄н, нито Парама̄тма̄, нито дори Брахман. Вместо това те са погълнати от несъществените външни дейности на материалната природа. Като цяло обаче и двете групи утвърждават Абсолютната Истина, защото, макар и да представят противоположни твърдения, целта е една и съща – изначалната причина. И двете групи са устремени към един и същ Върховен Брахман, на когото аз поднасям смирените си почитания.
ТЕКСТ 33: Бог, Върховната Личност, няма материални имена, форми и забавления. Всепроникващ, притежаващ несметни богатства, той е особено милостив към преданите, обожаващи лотосовите му нозе. Така Той проявява трансцендентални форми и имена в различните си забавления. Нека този Бог, Върховната Личност, чиято форма е вечна, изпълнена със знание и блаженство, бъде милостив към мен.
ТЕКСТ 34: Както въздухът приема свойствата на други физически елементи (например аромата на цветето или цвета на вдигнатия от земята прах), така в зависимост от желанията на човека да следва по-нисши методи на обожание, Бог се явява под формата на различни полубогове, а не в изначалната си форма. Каква е ползата от другите форми? Нека изначалната Върховна Божествена Личност изпълни моите желания.
ТЕКСТОВЕ 35 – 39: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Върховният Бог Хари, винаги благосклонен към своите предани, бе много доволен от молитвите на Дакш̣а и затова се появи на святото място, наречено Агхамарш̣ан̣а. О, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, най-достойни от династията Куру, Върховният бе положил лотосовите си нозе върху раменете на Гаруд̣а и се яви с осем дълги, силни, много красиви ръце. Във всяка от тях държеше по едно сияйно оръжие – диск, раковина, меч, щит, стрела, лък, въже и боздуган. Одеждите му бяха жълти, а цветът на кожата – тъмносинкав. Очите и цялото му лице се усмихваха, а от врата до нозете му се спускаше дълъг гирлянд от цветя. Гърдите му бяха украсени със скъпоценния камък Каустубха и знака Шрӣватса. На главата си имаше изящен заоблен шлем, а от ушите му висяха обици, наподобяващи акули. Всички тези орнаменти бяха необикновено красиви. Богът носеше златен пояс на кръста си, гривни по ръцете си, пръстени по пръстите, а на глезените – звънчета. С пищната си украса Бог Хари, привличащ всички живи същества в трите свята, е известен под името Пуруш̣оттама, най-достойната личност. Придружаваха го велики предани като На̄рада, Нанда и главните полубогове, водени от небесния цар Индра и обитателите на висшите планетарни системи Сиддхалока, Гандхарвалока и Ча̄ран̣алока. Обкръжили Бога отстрани и зад него, тези предани му отдаваха неспирни молитви.
ТЕКСТ 40: Щом зърна прекрасната, сияеща форма на Върховната Божествена Личност, Праджа̄пати Дакш̣а първоначално някак се уплаши, но после много се зарадва, че вижда Бога, и се простря на земята като пръчка (дан̣д̣ават), за да му отдаде почитанията си.
ТЕКСТ 41: Както реките се пълнят от планинските потоци, така и сетивата на Дакш̣а се изпълниха с радост. Обзет от върховно щастие, той не можеше да каже нищо и лежеше проснат на земята.
ТЕКСТ 42: Макар Праджа̄пати Дакш̣а да оставаше безмълвен, щом Богът, който познава сърцето на всекиго, видя своя предан да лежи на земята с желание да увеличи населението, Той се обърна към Дакш̣а със следните думи.
ТЕКСТ 43: Върховната Божествена Личност каза: О, най-честити Пра̄четаса, благодарение на силната си вяра в мен ти достигна върховния екстаз на предаността. Заради твоя аскетизъм и възвишена преданост животът ти вече е успешен. Ти постигна висше съвършенство.
ТЕКСТ 44: Скъпи Праджа̄пати Дакш̣а, за благото и развитието на света ти се подложи на сурови аскетични лишения. Аз също искам всеки на този свят да бъде щастлив. Много съм доволен от теб, защото се стремиш да изпълниш това мое желание за благоденствието на целия свят.
ТЕКСТ 45: Брахма̄, Шива, Ману, другите полубогове от висшите планетарни системи и вие, Праджа̄патите, които увеличавате броя на населението, работите за благото на живите същества. Вие сте разширения на моята междинна енергия и въплъщавате разнообразните ми качества.
ТЕКСТ 46: Скъпи бра̄хман̣е, аскетизмът под формата на медитация е моето сърце, ведическото знание под формата на химни и мантри представлява моето тяло, а духовните дейности и екстатични чувства са моята истинска форма. Ритуалите и жертвоприношенията, извършвани правилно, са различните части на тялото ми, невидимото щастие, произтичащо от благочестиви или духовни дейности, представлява моят ум, а полубоговете, които изпълняват моите заповеди в различните сфери, са моята душа.
ТЕКСТ 47: Заедно с характерните си духовни енергии Аз единствен съществувах преди сътворението на това космично проявление. Тогава съзнанието бе непроявено, както е непроявено съзнанието на спящия.
ТЕКСТ 48: Аз съм вместилище на безкрайна енергия и затова съм известен като неизчерпаем и вездесъщ. От моята материална енергия в мен възниква космичното проявление, а в това вселенско проявление се появява главното същество Брахма̄, нероденият от материална майка, от когото вие водите началото си.
ТЕКСТОВЕ 49 – 50: Когато Брахма̄ (Сваямбхӯ), господарят на вселената, вдъхновен от моята енергия, направи опит да твори, той се почувства неспособен. Затова Аз му дадох напътствия и в съгласие с тях той се подложи на изключително суров аскетизъм. В резултат на тези аскетични лишения Великият Брахма̄ успя да създаде девет личности, включително и теб, които да му помогнат при сътворението.
ТЕКСТ 51: О, Дакш̣а, скъпи сине, Праджа̄пати Пан̃чаджана има дъщеря на име Асикнӣ, която Аз ти предлагам за съпруга.
ТЕКСТ 52: Съединете се като мъж и жена и чрез съвкуплението ти ще заченеш в утробата на това момиче стотици деца, за да увеличите прираста на населението.
ТЕКСТ 53: След като дадеш живот на стотици и хиляди деца, те също ще бъдат пленени от илюзорната ми енергия и като теб ще се отдадат на сексуални отношения. Но поради моето снизхождение към теб и към тях те също ще могат с преданост да ми предлагат дарове.
ТЕКСТ 54: Шукадева Госва̄мӣ продължи: След като творецът на цялата вселена, Върховният Бог, Хари, изрече тези думи на Праджа̄пати Дакш̣а, Той незабавно изчезна, сякаш се бе появил насън.