Шрӣмад Бха̄гаватам 6.4.33

йо 'нуграха̄ртхам̇ бхаджата̄м̇ па̄да-мӯлам
ана̄ма-рӯпо бхагава̄н анантах̣
на̄ма̄ни рӯпа̄н̣и ча джанма-кармабхир
бхедже са махям̇ парамах̣ прасӣдату

Дума по дума

ях̣който (Бог, Върховната Личност); ануграха-артхамда покаже безпричинната си милост; бхаджата̄мна преданите, които винаги отдават предано служене; па̄да-мӯламна неговите трансцендентални лотосови нозе; ана̄мабез материално име; рӯпах̣или материална форма; бхагава̄нВърховната Божествена Личност; анантах̣безкраен, всепроникващ и вечно съществуващ; на̄ма̄нитрансцендентални святи имена; рӯпа̄н̣инеговите трансцендентални форми; часъщо; джанма-кармабхих̣с неговото трансцендентално раждане и дейности; бхеджепроявява; сах̣Той; махямкъм мен; парамах̣Върховния; прасӣдатунека бъде милостив.

Превод

Бог, Върховната Личност, няма материални имена, форми и забавления. Всепроникващ, притежаващ несметни богатства, той е особено милостив към преданите, обожаващи лотосовите му нозе. Така Той проявява трансцендентални форми и имена в различните си забавления. Нека този Бог, Върховната Личност, чиято форма е вечна, изпълнена със знание и блаженство, бъде милостив към мен.

Пояснение

Във връзка с важната дума ана̄ма-рӯпах̣ Шрӣ Шрӣдхара Сва̄мӣ казва: пра̄кр̣та-на̄ма-рӯпа-рахито 'пи. Думата ана̄ма означава „който няма име“ и посочва, че Върховната Божествена Личност няма материално име. Аджа̄мила постигнал спасение просто като произнасял името на На̄ра̄ян̣а, докато викал сина си. Това означава, че На̄ра̄ян̣а не е обикновено светско име; то е нематериално. Следователно думата ана̄ма означава, че имената на Върховния Бог не са от материалния свят. Вибрацията на маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а не е материален звук; по същия начин формата на Бога, неговата поява и дейности са нематериални. За да покаже безпричинната си милост както към преданите си, така и към неотдадените, Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, се появява в този материален свят със своите трансцендентални имена, форми и забавления. Неинтелигентните хора не разбират това и мислят, че тези имена, форми и забавления са просто материя, затова отхвърлят идеята, че Бог има име или форма.
Ако внимателно сравним теорията на неотдадените, които заявяват, че Бог няма име, с тази на преданите, знаещи, че неговото име е нематериално, ще установим, че всъщност те са еднакви. Името, формата, раждането, появата и напускането на Бога, Върховната Личност, не са материални, но въпреки това Той се ражда (джанма). В Бхагавад-гӣта̄ (4.6) се казва:
аджо 'пи санн авяя̄тма̄
бхӯта̄на̄м ӣшваро 'пи сан
пракр̣тим̇ сва̄м адхиш̣т̣ха̄я
самбхава̄мй а̄тма-ма̄яя̄
Макар да е нероден (аджа) и тялото му да не подлежи на материална промяна, Бог се появява като инкарнация, неизменно отстояващ трансценденталната си природа (шуддха саттва). Така Върховният проявява своите трансцендентални форми, имена и дейности; това е особената му милост към преданите. Останалите могат просто да продължават спора дали Абсолютната Истина има форма, или не, но когато по милостта на Бога преданият види Бога лично, той се изпълва с духовен екстаз.
Нискоинтелигентните хора казват, че Бог не прави нищо. Всъщност Той не трябва да прави нищо, но въпреки това прави всичко, защото без неговото одобрение никой не би могъл да направи каквото и да било. Неинтелигентните обаче не могат да видят как действа Бог и как цялата материална природа работи под негов надзор. Различните му енергии функционират съвършено.
на тася ка̄рям̇ каран̣ам̇ ча видяте
на тат-самаш ча̄бхядхикаш ча др̣шяте
пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте
сва̄бха̄викӣ гя̄на-бала-крия̄ ча
(Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.8)
Той лично не трябва да прави нищо, защото енергиите му са съвършени и всичко се осъществява незабавно по негова воля. Хората, пред които Върховният Бог не се е разкрил, не разбират неговите действия, затова смятат, че дори да има Бог, Той не прави нищо или няма някакво конкретно име.
В действителност името на Бога вече съществува поради трансценденталните му дейности. Понякога Бог е наричан гун̣а-карма-на̄ма – неговите имена отговарят на трансценденталните му дейности. Например Кр̣ш̣н̣а означава „всепривличащ“. Това е неговото име, защото трансценденталните му качества го правят много привлекателен. Когато бил малко момченце, Той повдигнал хълма Говардхана, а в детството си убил множество демони. Тези дейности привличат преданите, затова понякога Бог е наричан Гиридха̄рӣ, Мадхусӯдана, Агха-ниш̣ӯдана и т.н. Наричан е и Нанда-тануджа, защото приел да бъде син на Нанда Маха̄ра̄джа. Тези имена вече съществуват, но понеже неотдадените не могат да разберат имената на Бога, понякога Той е наричан ана̄ма, безименен. Това означава, че Той няма материални имена. Дейностите на Бога са духовни и неговите имена също са духовни.
Обикновено хората с ограничена интелигентност смятат, че Върховният няма форма. Ето защо Той се появява в изначалната си форма на Кр̣ш̣н̣а, сач-чид-а̄нанда-виграха, за да изпълни мисията си, като участва в битката при Курукш̣етра, и да се забавлява, като защитава преданите и унищожава демоните (паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м̇ вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м). Това е неговата милост. Кр̣ш̣н̣а идва в този свят, за да покаже, че не е безформен и бездеен, както някои мислят. А дейностите му са толкова необикновени и величествени, че никой друг не може да ги повтори. Макар и да изглеждал като човешко същество, Кр̣ш̣н̣а се оженил за 16 108 съпруги – нещо невъзможно за обикновения човек. Бог извършва такива дейности, за да покаже на хората своето величие, своята любов и своето милосърдие. Въпреки че неговото изначално име е Кр̣ш̣н̣а (кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям), поради неизброимите си дейности Той има хиляди и хиляди имена.