Шрӣмад Бха̄гаватам 6.4.34

Имперсоналистите си въобразяват, че различните полубогове са форми на Бога. Ма̄я̄ва̄дӣте например се прекланят пред петима полубогове (пан̃чопа̄сана̄). Всъщност те не вярват във формата на Бога, но заради самото обожание си представят дадена форма за Бог. Обикновено си представят форма на Виш̣н̣у, на Шива, формите на Ган̣еша, на бога на Слънцето и на Дурга̄. Това се има предвид с думата пан̃чопа̄сана̄. Дакш̣а обаче искал да обожава не коя да е измислена форма, а върховната форма на Бог Кр̣ш̣н̣а.

Във връзка с това Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура обяснява разликата между Върховната Божествена Личност и обикновеното живо същество. В един от предишните стихове се изтъкна: сарвам̇ пума̄н веда гун̣а̄м̇ш ча тадж-гьо на веда сарва-гям анантам ӣд̣е – всемогъщият Върховен Бог знае всичко, но живото същество всъщност не познава Върховната Божествена Личност. Както казва Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄: „Аз зная всичко, но никой не познава мен“ – в това е разликата между Върховния Бог и обикновеното живо същество. В Шрӣмад Бха̄гаватам царица Кунтӣ отправя следната молитва: „Скъпи Господи, Ти съществуваш вътре и вън от всичко, но въпреки това никой не може да те види“.

Обусловената душа не може да разбере Върховната Божествена Личност, като се отдава на умозрителни разсъждения или фантазии. Човек трябва да узнае Върховната Божествена Личност по милостта на Върховния. Бог се разкрива сам, не може да бъде разбран с размишление. В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.14.29) е казано:

„О, Господи, величието на твоята личност може да разбере този, който получи дори частица от милостта на лотосовите ти нозе. Но тези, които се опитват да разберат с размишления Върховната Божествена Личност, са неспособни да те узнаят, макар че продължават да изучават Ведите в продължение на много години“.

Това е мнението на ша̄стрите – един обикновен човек може да е велик философ и да размишлява какво представлява Абсолютната Истина, каква форма има и къде съществува, но той не може да разбере тези истини. Севонмукхе хи джихва̄дау сваям ева спхуратй адах̣ – човек може да разбере Върховната Божествена Личност само с предано служене. Самият Върховен Бог обяснява това в Бхагавад-гӣта̄ (18.55): бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣ – „Само с предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност“. Хората с оскъдна интелигентност си представят или си измислят форма на Върховната Божествена Личност, но преданите искат да обожават истинската Божествена Личност. Ето защо Дакш̣а се моли: „Някои могат да си мислят, че Ти си личност, че не си личност или че си фантазия, но аз искам да помоля Твоя Светлост да изпълни желанието ми да те видя такъв, какъвто си в действителност“.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пояснява, че този стих се отнася най-вече за имперсоналиста, който си мисли, че е Върховният и че няма разлика между живото същество и Бога. Философът ма̄я̄ва̄дӣ смята, че съществува само една Върховна Истина и той е тази Върховна Истина. Всъщност това не е знание, а глупост. И стихът е предназначен за глупаците, чието знание е било отнето от илюзията (ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄х̣). Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва, че такива хора, гя̄ни-ма̄нинах̣, се мислят за много издигнати, но всъщност са лишени от всякаква интелигентност.

Във връзка с този стих Шрӣла Мадхва̄ча̄ря изтъква:

Съществуват три класи хора – най-нисша (адхама), средна (мадхяма) и най-добра (уттама). Хората от най-нисшата класа (адхама) смятат, че между Бога и живото същество няма разлика, освен тази, че живото същество е подвластно на обозначения, докато Абсолютната Истина няма обозначения. Според техните разбирания веднага щом обозначенията на материалното тяло изчезнат, живото същество, джӣвата, се слива с Върховния. Те представят аргумента гхат̣а̄ка̄ша-пат̣а̄ка̄ша – тялото е сравнено с гърне, пълно с въздух, около което също има въздух. Когато гърнето се счупи, въздухът отвътре се слива с въздуха отвън – така и живото същество, казват имперсоналистите, става едно с Върховния. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря изтъква, че този аргумент се излага от най-нисшата класа хора. Тези от втората класа не могат да установят каква е истинската форма на Върховния, но се съгласяват, че съществува Бог, който насочва дейностите на обикновеното живо същество. Такива философи се отнасят към средната категория. Най-добри обаче са тези, които разбират Върховния Бог (сат-чид-а̄нанда-виграха). Пӯрн̣анда̄ди-гун̣акам̇ сарва-джӣва-вилакш̣ан̣ам – неговата форма е изцяло духовна, изпълнена с блаженство, напълно различна от тялото на обусловената душа или на което и да било друго живо същество. Уттама̄с ту харим̇ пра̄хус та̄ратамйена теш̣у ча – това са най-издигнатите философи, защото те знаят, че Върховната Божествена Личност се разкрива по различен начин на поклонниците в различните гун̣и на материалната природа. Те знаят, че наличието на трийсет и три милиона полубогове е нужно, за да се убеди обусловената душа в съществуването на висша сила и да се съгласи да обожава някой от тези полубогове. По този начин, общувайки с предани, обусловената душа би могла да разбере, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Бог Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄: маттах̣ паратарам̇ на̄нят кин̃чид асти дханан̃джая – „Няма истина по-висша от мен“. Ахам̇ а̄дир хи дева̄на̄м – „Аз съм източникът на всички полубогове“. Ахам̇ сарвася прабхавах̣ – „Аз превъзхождам всеки, дори Брахма̄, Шива и останалите полубогове“. Това са заключенията на ша̄стрите и всеки, който приема тези заключения, трябва да бъде смятан за първокласен философ; той знае, че Върховната Божествена Личност е Бог на полубоговете (дева-девешварам̇ сӯтрам а̄нандам̇ пра̄н̣а-вединах̣).