Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 4.6

Текст

аджо 'пи санн авяя̄тма̄
бхӯта̄на̄м ӣшваро 'пи сан
пракр̣тим сва̄м адхиш̣т̣ха̄я
самбхава̄мй а̄тма-ма̄яя̄

Дума по дума

аджах̣ – нероден; апи – въпреки че; сан – бидейки; авяя – без разрушаване; а̄тма̄ – тяло; бхӯта̄на̄м – на всички родени; ӣшварах̣ – Върховен Бог; апи – въпреки че; сан – е така; пракр̣тим – в трансцендентална форма; сва̄м – на себе си; адхиш̣т̣ха̄я – като е установен; самбхава̄ми – Аз се появявам; а̄тма-ма̄яя̄ – чрез моята вътрешна енергия.

Превод

Въпреки че съм нероден и трансценденталното ми тяло е нетленно, и въпреки че съм Бог на всички живи същества, чрез моята вътрешна енергия Аз се появявам във всяка епоха в изначалната си трансцендентална форма.

Коментар

Господ говори тук за особеностите на своето раждане. Макар да се появява като обикновен човек, Той помни всичко от многобройните си минали „раждания“, докато един обикновен човек не може да си спомни какво е правил дори преди няколко часа. Ако попитаме някого какво е правил вчера по същото време, за него ще бъде много трудно да отговори веднага; ще му е необходимо да порови в паметта си и евентуално да си спомни. И въпреки това много често хората дръзко се обявяват за Бог, за Кр̣ш̣н̣а. Не бива да се подвеждаме от подобни безсмислени твърдения. След това Господ говори и за своята пракр̣ти, форма. Пракр̣ти означава „природа“, както и сварӯпа или собствена форма. Бог казва, че се появява в собственото си тяло. Той не сменя тялото си, както обикновеното живо същество сменя едно тяло с друго. Обусловената душа има едно тяло в сегашното си раждане и съвсем различно в следващото. В материалния свят живото същество няма постоянно тяло, а постоянно се преселва от едно тяло в друго. Върховният не е принуден да прави това. Всеки път, когато се появява чрез силата на вътрешната си енергия, Той е в изначалния си облик. С други думи, Кр̣ш̣н̣а идва в този материален свят в своята изначална вечна форма с две ръце, в които държи флейта. Той се появява във вечното си тяло, неосквернено от материалния свят. Макар да е в същото трансцендентално тяло и да е повелител на Вселената, на пръв поглед Той се ражда като обикновено живо същество. И въпреки че тялото му е нетленно, за разлика от материалните тела, изглежда като че ли Бог Кр̣ш̣н̣а расте – от дете се превръща в юноша, а от юноша – в младеж. Но най-удивителното е, че остава винаги млад. По време на битката при Курукш̣етра Той имал много внуци или с други думи, според материалните мерки, би трябвало да е в преклонна възраст. Но Той изглеждал като младеж на двайсет – двайсет и пет години. Никога няма да видим изображение на Кр̣ш̣н̣а като възрастен, защото за разлика от нас Той никога не остарява, макар да е най-старият в цялото творение – в миналото, настоящето и бъдещето. Нито тялото, нито интелигентността му някога остаряват или се променят. Става ясно, че независимо от идването си в материалния свят, Той е същата неродена вечна форма на блаженство и знание, неизменен в трансценденталното си тяло и интелигентност. Неговото появяване и изчезване наподобява движението на слънцето, което изгрява, преминава над нас и после се скрива от погледа ни. Когато слънцето изчезне, ние мислим, че то е залязло, а когато се появи отново, казваме, че е изгряло на хоризонта. В действителност слънцето е винаги в неизменното си положение, но поради несъвършените ни сетива, ние смятаме, че то ту се появява, ту се скрива. И тъй като появата и изчезването на Бог Кр̣ш̣н̣а са съвършено различни от тези на обикновените живи същества, очевидно е, че благодарение на вътрешната си енергия Той е вечното блаженство и знание – и материалната природа никога не го замърсява. Ведите потвърждават, че Върховната Божествена Личност е нероден, макар и да изглежда, че се ражда в многобройните си проявления. Литературата, допълваща Ведите, също твърди, че външно Господ може да се ражда, но Той не сменя тялото си. В Бха̄гаватам е описано как Той се появява пред своята майка като четириръкия На̄ра̄ян̣а, украсен със символите на шестте пълни съвършенства. Неговата поява в изначалната му вечна форма дарява живите същества с безпричинна милост, така че те да съсредоточат мисълта си върху Върховния такъв, какъвто е, а не върху някакви измислени представи, които имперсоналистите погрешно приемат за форми на Бога.

Според речника Вишва-коша думата ма̄я̄, или а̄тма-ма̄я̄ се отнася до безпричинната Божия милост. Бог помни всяка своя минала поява и напускане, докато обикновеното живо същество забравя всичко за предишното си тяло, веднага щом получи друго. Той е Господ на всички живи същества, защото извършва удивителни, свръхчовешки дела, докато е на Земята. Той остава винаги неизменната Абсолютна Истина и между неговото тяло и самия него няма никаква разлика. Тук може да възникне въпросът защо Бог се появява в този свят, а след това си отива от него. Отговорът е в следващия стих.