Шрӣмад Бха̄гаватам 6.4.32

В тази дискусия има две страни. Някои казват, че Абсолюта няма форма (нира̄ка̄ра), други твърдят, че Абсолюта има форма (са̄ка̄ра). Следователно думата „форма“ е общият фактор, макар някои да го приемат (асти, или астика), а други да го отричат (на̄сти, или на̄стика). Понеже преданият приема думата „форма“ (а̄ка̄ра) като общ фактор за двете страни, той се прекланя пред тази форма, оставяйки другите да продължават спора дали Абсолютът има форма, или няма.

В този стих много важна е думата йога-са̄н̇кхяйох̣. Под йога се има предвид бхакти йога, защото йогӣте също приемат съществуването на всепроникващата Върховна Душа и се опитват да видят тази Върховна Душа в сърцето си. Както е казано в Шрӣмад Бха̄гаватам (12.13.1): дхя̄на̄вастхита-тад-гатена манаса̄ пашянти ям̇ йогинах̣. Преданият се опитва да осъществи пряка връзка с Върховната Божествена Личност, докато един йогӣ чрез медитация се опитва да открие Свръхдушата в сърцето си. Така пряко или косвено йога означава бхакти йога. А под са̄н̇кхя се разбира изследване на физическите елементи в космоса чрез умозрително познание. Това обикновено е определяно като гя̄на ша̄стра. Привържениците на философията са̄н̇кхя са привлечени от безличностния Брахман, но всъщност Абсолютната Истина може да бъде узната в три аспекта. Брахмети парама̄тмети бхагава̄н ити шабдяте – Абсолютната Истина е една, но някои я приемат като безличностен Брахман, някои – като всепроникваща Свръхдуша, а други – като Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност. За всички предметът на познание е Абсолютната Истина.

Въпреки че водят спорове помежду си, имперсоналистите и персоналистите съсредоточават вниманието си върху все същия Парабрахман, същата Абсолютна Истина. В йога ша̄стрите Кр̣ш̣н̣а е представен по следния начин: кр̣ш̣н̣ам̇ пишан̇га̄мбарам амбуджекш̣ан̣ам̇ чатур-бхуджам̇ шан̇кха-гада̄дй-уда̄юдхам. Това е описание на прекрасния външен вид на Бога, Върховната Личност, на неговото тяло и одежди. Са̄н̇кхя ша̄стрите обаче отхвърлят съществуването на трансценденталната форма на Бога; според техните твърдения Върховната Абсолютна Истина няма ръце, крака или име – хй ана̄ма-рӯпа-гун̣а-па̄н̣и-па̄дам ачакш̣ур ашротрам екам адвитӣям апи на̄ма-рӯпа̄дикам̇ на̄сти. Във ведическите мантри се казва: апа̄н̣и-па̄до джавано грахӣта̄ – Върховният Бог няма крака и ръце, но може да приема всичко, което му се предлага. Всъщност подобни твърдения допускат, че Върховният има ръце и крака, но това не са материални ръце и крака. Ето защо Абсолютът е наречен апра̄кр̣та. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, не притежава материална форма, а сач-чид-а̄нанда-виграха – вечна форма на знание и блаженство. Поддръжниците на са̄н̇кхя – гя̄ните, отхвърлят материалната форма. Преданите също много добре знаят, че Абсолютната Истина, Бхагава̄н, няма материална форма.

„Кр̣ш̣н̣а, известен като Говинда, е върховният повелител. Тялото му е вечно, духовно, изпълнено с блаженство. Той е източникът на всичко. Самият Той няма източник, защото е причината на всички причини“. Очевидно концепцията, че Абсолютът не притежава ръце и крака, противоречи на концепцията, че Абсолютът притежава ръце и крака, но и двете се отнасят до една и съща истина за Върховната Абсолютна Личност. Следователно тук думата васту-ниш̣т̣хайох̣ посочва, че както йогӣте, така и привържениците на са̄н̇кхя, вярват в една реалност, но споровете им за нея се пораждат от различните гледни точки – на материална и на духовна идентичност. Общото е Парабрахман, или бр̣хат. Йогӣте, както и поддръжниците на са̄н̇кхя са установени в един и същ Брахман, но разликата идва от различните начини на възприемане.

Изложеното в бхакти ша̄стра посочва правилния път, защото Върховната Божествена Личност казва в Бхагавад-гӣта̄: бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти – „Аз мога да бъда разбран единствено чрез предано служене“. Бхактите знаят, че Върховната Личност няма материална форма, докато гя̄нӣте просто отхвърлят материалната форма. Човек би трябвало да тръгне по бхакти ма̄рга – пътя на предаността; тогава всичко ще се изясни. Гя̄нӣте съсредоточават вниманието си върху гигантската вселенска форма на Бога (вира̄т̣ рӯпа). Тази система е подходяща като начало за закоравелите материалисти, но не е нужно непрекъснато да се мисли за вират рӯпа. Когато Кр̣ш̣н̣а проявил своята вират рӯпа, Арджуна я видял, но не искал да я съзерцава постоянно. Затова помолил Бога да възвърне изначалната си форма като двуръкия Кр̣ш̣н̣а. В заключение – учените мъдреци не откриват някакво противоречие в това, че преданите съсредоточават вниманието си върху духовната форма на Бога (ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣). В тази връзка Шрӣла Мадхва̄ча̄ря казва – хората с оскъдна интелигентност приемат своите заключения за крайна истина, докато отдадените със съвършеното си знание разбират, че Върховната Божествена Личност е крайната цел.