Шрӣмад Бха̄гаватам 6.4.31

От незапомнени времена, от сътворението на космичното проявление, обусловените души са сформирали многобройни философски школи. Но преданите нямат нищо общо с това. Неотдадените имат различни идеи за сътворението, поддържането и унищожението на материалния свят, затова са наричани ва̄дӣ и пратива̄дӣ – поддръжници и опоненти. От следното твърдение в Маха̄бха̄рата разбираме, че съществуват множество муни, мислители:

Един мислител винаги опонира на другите мислители – иначе защо би имало толкова много спорещи страни, заети с установяването на върховната причина?

Философия означава откриване на изначалната причина. Веда̄нта сӯтра неслучайно заявява: атха̄то брахма джигя̄са̄ – човешкият живот е предназначен за разбиране на изначалната причина. Преданите приемат, че изначалната причина е Кр̣ш̣н̣а, защото това заключение се подкрепя от цялата ведическа литература, както и от самия Кр̣ш̣н̣а, който казва: ахам̇ сарвася прабхавах̣ – „Аз съм източникът на всичко“. Преданите без затруднения разбират изначалната причина на всичко, но неотдадените са принудени да се сблъскват с множество противоположни мнения, защото всеки, който иска да бъде влиятелен философ, създава собствена гледна точка. В Индия съществуват най-различни философски школи, такива като Двайта-ва̄да, Адвайта-ва̄да, Ваишеш̣ика, Мӣма̄м̇са, Ма̄я̄ва̄да и Свабха̄ва-ва̄да, и всяка една от тях се противопоставя на другите. По същия начин и в страните на Запад има много философи с различни мнения за сътворението, живота, поддържането и унищожението. Тоест светът е пълен с противоречащи си мислители.

Някой може да запита защо има толкова много философи, щом крайната цел на философията е една. Несъмнено първопричината на всичко е една – Върховният Брахман. Арджуна казва на Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (10.12):

„Ти си Върховният Брахман, крайното убежище, пречистващият, Абсолютната Истина и Вечната Божествена Личност. Ти си предвечният Бог, трансцендентален и изначален; Ти си нероден и си всепроникващата красота“. Но лишените от преданост мислители не приемат съществуването на изначална причина (сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам). Понеже са невежи и объркани относно душата и нейните дейности, макар някои да имат смътна представа за душата, между тях възникват многобройни противоречия и философите никога не стигат до крайно заключение. Всички те изпитват завист и неприязън към Върховната Божествена Личност, а както казва Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (16.19 – 20):

„Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората – Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот. Раждайки се отново и отново в демонични форми на живот, о, сине на Кунтӣ, такива личности не могат никога да ме доближат. Постепенно те затъват до най-отвратително съществуване“. Поради завистта си към Върховната Божествена Личност неотдадените се раждат в демонични семейства живот след живот. Те извършват големи оскърбления и затова Бог ги държи в постоянна заблуда. Курванти чаиш̣а̄м̇ мухур а̄тма-мохам – Бог, Върховната Личност, съзнателно ги държи в мрак (а̄тма-мохам).

Великият мъдрец Пара̄шара, бащата на Вя̄садева, описва Върховната Божествена Личност по следния начин:

Демоничните философи не са в състояние да разберат трансценденталните качества, форма, забавления, сила, знание и великолепие на Върховната Божествена Личност, които са отвъд всяко материално замърсяване (вина̄ хеяир гун̣а̄дибхих̣). Тези философи ненавиждат съществуването на Бога. Джагад а̄хур анӣшварам – те стигат до заключението, че цялото космическо проявление не се управлява от никого, а просто функционира от само себе си. Така живот след живот те тънат в постоянен мрак и не могат да разберат истинската причина на всички причини. Ето защо по света има толкова много философски школи.