Шрӣмад Бха̄гаватам 6.4.52

Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.11): дхарма̄вируддхо бхӯтешу ка̄мо 'сми – „Аз съм сексуалният живот, който не противоречи на религиозните принципи“. Сексуалните отношения, предопределени от Върховната Божествена Личност, са дхарма, религиозни норми, но тяхната цел не е сетивно наслаждение. Отдаването на сетивна наслада чрез секс не се допуска от ведическите принципи. Човек може да следва естествената си склонност към сексуален живот само за да зачева деца. Затова Богът казал на Дакш̣а: „Тази жена ти се дава, за да създавате деца, а не за нещо друго. Тя е много плодовита, затова ще имаш толкова деца, колкото си способен да заченеш“.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че Дакш̣а бил дарен със способността за безбройни съвкупления. В предишния си живот той също се казвал Дакш̣а, но тъй като по време на едно жертвоприношение оскърбил Шива, човешката му глава била заменена с глава на козел. Заради изроденото си състояние Дакш̣а напуснал своето тяло, но понеже продължавал да таи същите безкрайни сексуални желания, той се заел с аскетизъм и така удовлетворил Върховния Бог, който го дарил с неизчерпаема енергия за сексуален живот.

Трябва да отбележим, че макар умението за полови сношения да се постига по милостта на Върховната Божествена Личност, това умение не се предлага на извисените предани, които са освободени от материални желания (аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням). Например ако американските момчета и момичета от Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание искат да напредват в Кр̣ш̣н̣а съзнание към върховното благо – любовното служене на Бога, те би трябвало да не се стремят към това умение за сексуален живот. И ние ги съветваме да се въздържат поне от непозволения секс. Дори при възможности за сексуален живот човек би трябвало доброволно да приеме ограничението да прави секс само за създаване на поколение и с никаква друга цел. Кардама Муни също бил дарен със способността за съвкупления, но той слабо се интересувал от това. И след като заченал децата си с Девахӯти, Кардама Муни напълно се оттеглил от света. Изводът е, че ако искаме да се върнем у дома, при Бога, трябва доброволно да приемем половото въздържание. Сексът би трябвало да присъства само толкова, колкото е необходимо, а не неограничено.

Не бива да си мислим, че със способността за неизчерпаем сексуален живот Дакш̣а получил благоволението на Бога. Следващите стихове ще ни разкрият, че по-късно Дакш̣а отново извършил оскърбление, този път в лотосовите нозе на На̄рада. Сексуалният живот е най-висшето наслаждение в материалния свят, но дори някой по милостта на Бога да притежава способност за сексуално наслаждение, това винаги крие риска от извършване на оскърбления. Дакш̣а бил склонен към такива оскърбления, затова, откровено казано, той всъщност не бил облагодетелстван от Върховния Бог. Човек не бива да се стреми към благословиите на Бога с цел неизчерпаема енергия за сексуален живот.