Шрӣмад Бха̄гаватам 6.4.47

Думата ахам посочва личност. Във Ведите намираме следното обяснение: нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м (Кат̣ха Упаниш̣ад, 2.2.13) – Бог е върховният вечен сред безбройните вечни и върховното живо същество сред безбройните живи същества. Бог е личност, притежаваща и безличностни характеристики. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.11) се изтъква:

„Учените трансценденталисти, които познават Абсолютната Истина, наричат тази недвойствена субстанция Брахман, Парама̄тма̄ или Бхагава̄н“. Понятието за Парама̄тма̄ и безличностния Брахман възниква след сътворението; преди сътворението е съществувала само Върховната Божествена Личност. Както ясно се посочва в Бхагавад-гӣта̄ (18.55), Бог може да бъде разбран само с бхакти йога. Никой не може да разбере изначалната причина, върховната причина на творението, Бога, чрез умозрителни философски търсения или медитация – всички подобни методи са възникнали след материалното сътворение. Повече или по-малко концепциите за имперсоналния Брахман и локализираната Парама̄тма̄ са материално замърсени. Следователно истинският духовен процес е бхакти йога. Бог казва: бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти – „Аз мога да бъда разбран единствено чрез предано служене“. От думата ахам става ясно, че преди сътворението Бог е съществувал като личност. Когато видял Бога като личност, прекрасно облечен и украсен, Праджа̄пати Дакш̣а проумял значението на думата ахам чрез процеса на преданото служене.

Всяка личност е вечна. Тъй като Бог заявява, че е съществувал като личност преди сътворението (агре) и ще съществува след унищожението, Той е личност завинаги. Затова Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура цитира следните стихове от Шрӣмад Бха̄гаватам (10.9.13 – 14):

Бог, Върховната Личност, се появил във Вр̣нда̄вана като син на майка Яшода̄, която го вързала с въже така, както обикновената майка връзва обикновено дете. Всъщност за формата на Бога, Върховната Личност, не съществуват разграничения като външно и вътрешно (сат-чид-а̄нанда-виграха), но когато Той се появи в своята лична форма, хората с оскъдна интелигентност го вземат за обикновен човек. Аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄ ма̄нушӣм̇ танум а̄шритам – макар че Той идва в собственото си тяло, което никога не се променя, мӯд̣ха, неинтелигентните, мислят, че безличностният Брахман е приел материално тяло и се е появил като личност. Обикновените живи същества приемат материални тела, но това не се отнася за Върховната Божествена Личност. Понеже Върховната Божествена Личност е върховното съзнание, тук се казва: сам̇гя̄на-ма̄трам – изначалното съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, е било непроявено преди сътворението, въпреки че от съзнанието на Върховната Божествена Личност произлиза всичко. Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (2.12): „Никога не е имало време, когато Аз не съм съществувал, нито ти, нито тези царе, нито в бъдеще някой от нас ще престане да съществува“. Следователно личността на Бога е Абсолютната Истина в миналото, настоящето и бъдещето.

В тази връзка Мадхва̄ча̄ря цитира два стиха от Матся Пура̄н̣а:

След унищожението на всичко Върховният Бог поради своята сат-чид-а̄нанда-виграха не променя изначалната си форма, но тъй като другите живи същества имат материални тела, материята се слива с материя, а фината форма на душата остава в тялото на Бога. Бог не спи, но обикновените живи същества остават спящи до следващото сътворение. Нискоинтелигентната личност смята, че великолепието на Върховния Бог не съществува след унищожението, но това не е истина. Великолепието на Върховната Божествена Личност се запазва непокътнато в духовния свят; само в материалния свят всичко подлежи на разрушение. Брахма-лӣна, сливането с Върховния Брахман, не е истинска лӣна, т.е. унищожение, защото фината форма, оставаща в сиянието Брахман, ще се завърне в материалния свят след сътворението и отново ще приеме материална форма. Този процес е описан като бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣяте. След разрушението на материалното тяло душата остава във фина форма, която по-късно приема друго материално тяло. Това важи за обусловените души, но Върховната Божествена Личност остава вечно в изначалното си съзнание и духовно тяло.