Шрӣмад Бха̄гаватам 1.2.11

वदन्ति तत्तत्त्वविदस्तत्त्वं यज्ज्ञानमद्वयम् ।
ब्रह्मेति परमात्मेति भगवानिति शब्द्यते ॥ ११ ॥
ваданти тат таттва-видас
таттвам̇ ядж гя̄нам адваям

брахмети парама̄тмети
бхагава̄н ити шабдяте

Дума по дума

вадантите казват; татче; таттва-видах̣учените души; таттвамАбсолютната Истина; яткоято; гя̄намзнание; адваямнедвойствена; брахма итиизвестна като Брахман; парама̄тма̄ итиизвестна като Парама̄тма̄; бхагава̄н итиизвестна като Бхагава̄н; шабдятетака звучи.

Превод

Учените трансценденталисти, които познават Абсолютната Истина, наричат тази недвойствена субстанция Брахман, Парама̄тма̄ или Бхагава̄н.

Пояснение

Абсолютната Истина е както обект, така и субект; в нея няма качествени различия. Следователно Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н в качествено отношение са еднакви. Една и съща субстанция тези, които изучават Упаниш̣адите, осъзнават като безличностен Брахман, хиран̣ягарбхите и йогӣте – като локализирана Парама̄тма̄, а преданите – като Бхагава̄н. Иначе казано, Бхагава̄н, Божествената Личност, е най-висшето проявление на Абсолютната Истина. Парама̄тма̄ е частично проявление на Божествената Личност, а безличностният Брахман е яркото сияние на Божествената Личност, което е свързано с Бога така, както слънчевите лъчи са свързани със слънчевия бог. Понякога не много умните последователи на тези две школи спорят помежду си, отстоявайки собственото си схващане за истината. Но тези, които притежават съвършен поглед за Абсолютната Истина, знаят добре, че това са трите аспекта на единната Абсолютна Истина, видени от различен ъгъл.
Както се обяснява в първата шлока от първата глава на Бха̄гаватам, Върховната Истина е самодостатъчна, знаеща и освободена от илюзията на относителността. В относителния свят знаещият се различава от обекта на познание, но при Абсолютната Истина знаещият и обектът на познание са едно и също нещо. В относителния свят знаещият е живият дух, висшата енергия, докато обектът на познание е безжизнената материя, низшата енергия. Следователно налице е двойствеността висша и низша енергия. Но в абсолютните владения знаещият и обектът на познанието принадлежат към единната висша енергия. Върховният енергоизточник има три вида енергии. Между енергията и източника ѝ няма разлика, но енергиите са различни по качество. Абсолютното владение и живите същества принадлежат към една и съща висша енергия, а материалният свят е низша енергия. Когато живото същество влезе в съприкосновение с низшата енергия, то попада в плена на илюзията и мисли, че принадлежи към низшата енергия. Затова в материалния свят съществува усещането за относителност. В Абсолюта няма такова усещане за разлика между знаещия и обекта на познание, защото всичко е абсолютно.