Шрӣмад Бха̄гаватам 6.4.29

Този, който си измисля имена, форми, качества и атрибути, свързани с Бога, Върховната Личност, няма понятие от него, защото Бог е отвъд творението. Върховният е създателят на всичко, а това означава, че е съществувал и преди сътворението. С други думи, неговото име, форма и качества не са материално създадени същности; те са вечно трансцендентални. Ние не можем да установим присъствието на Върховния Бог с помощта на материалните си фантазии, думи и мисли. Това е обяснено в стиха атах̣ шрӣ-кр̣ш̣н̣а-на̄ма̄ди на бхавед гра̄хям индрияих̣.

Тук Пра̄четаса, Дакш̣а, отправя молитви към Трансцендента, а не към някой от материалното творение. Само глупаците и негодниците приемат Бога за материално творение. Самият Той потвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (9.11):

„Глупаците ми се присмиват, когато идвам в човешка форма. Те не познават трансценденталната ми природа на Върховен Бог на всичко съществуващо“. Трябва да получим знание от личност, пред която Бог се е разкрил; няма никаква полза да създаваме въображаеми имена или форми на Бога. Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря е бил имперсоналист, но е заявил: на̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄т – На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност, не е създание от материалния свят. Не можем да приписваме на На̄ра̄ян̣а материални обозначения, както правят неразумните, говорейки за даридра на̄ра̄ян̣а (бедния На̄ра̄ян̣а). На̄ра̄ян̣а е вечно трансцендентален, отвъд материалното творение. Как е възможно Той да стане даридра на̄ра̄ян̣а? Бедността е присъща на материалния свят, в духовния свят няма такова нещо. Следователно идеята за даридра на̄ра̄ян̣а не е нищо друго освен измислица.

Дакш̣а много внимателно посочва, че материалните обозначения не могат да бъдат имена на Бога (яд ян нируктам̇ вачаса̄ нирӯпитам). Нирукта е ведическият речник. Върховната Божествена Личност не може да се разбере правилно, като просто се вадят изрази от речника. В молитвите си Дакш̣а не желае материални имена и форми да бъдат обект на неговото преклонение; по-скоро иска да обожава Бога, съществувал преди създаването на материални речници и имена. Във Ведите (Таиттӣрия Упаниш̣ад, 2.4.1) откриваме твърдението: ято ва̄чо нивартанте апра̄пя манаса̄ саха – името, формата, качествата и принадлежностите на Бога не могат да се установят чрез материален речник. Но трансценденталното ниво в разбирането на Върховната Божествена Личност разкрива всичко – и духовно, и материално. Това се потвърждава в друга ведическа мантра: там ева видитва̄ти мр̣тюм ети. Ако по един или друг начин с милостта на Бога успее да разбере трансценденталната позиция на Върховния, човек достига вечността. Самият Бог потвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (4.9):

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“. Просто като разбере Върховния Бог, човек преодолява раждането, смъртта, старостта и болестите. Ето защо Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ посъветвал Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит в Шрӣмад Бха̄гаватам (2.1.5):

„О, потомъко на Бхарата, този, който иска да се освободи от страданията, трябва да слуша, да слави и да помни Върховния Бог, Свръхдушата, властелина и спасителя от всички страдания“.