Шрӣмад Бха̄гаватам 6.4.44

След всяко унищожение на материалния космос живите същества приемат подслон в тялото на Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, а когато сътворението се възобнови, те излизат от неговото тяло в многообразните си форми и подновяват своите дейности. Защо сътворението се извършва по такъв начин, че живите същества биват поставени в обусловен живот, за да изтърпяват тристранните страдания, наложени им от материалната природа? Тук Върховният казва на Дакш̣а: „Ти искаш да облагодетелстваш живите същества, а това е и моето желание“. Живите същества, влезли в досег с материалния свят, трябва да се поправят. Всички те са отхвърлили служенето на Бога, затова остават в този материален свят като вечно обусловени, нитя баддха, раждайки се отново и отново. Разбира се, съществува възможност за освобождение, но те не се възползват от нея и продължават да водят живот на сетивно наслаждение; затова са наказани с повтарящи се раждане и смърт. Това е природният закон. Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.14):

„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“. На друго място в Бхагавад-гӣта̄ (15.7) Той казва:

„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, отделени частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“. Поради склонността си към неподчинение живото същество в материалния свят води борба за съществуване. Тази борба продължава, докато то не се отдаде на Кр̣ш̣н̣а.

Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание не е някаква прищявка. То е автентично движение, чиято цел е да допринесе за благото на обусловените души, като се опита да издигне всекиго до равнището на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако не достигне това равнище, човек ще продължава безкрайното си материално съществуване, понякога на висшите, а понякога на нисшите планети. Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 20.118) утвърждава: кабху сварге ут̣ха̄я, кабху нараке д̣уба̄я – понякога обусловената душа потъва в невежество, а понякога, относително освободена от него, изпитва облекчение. Това е животът на обусловената душа.

Зачевайки живите същества, Праджа̄пати Дакш̣а се опитва да им помогне, като им даде живот с възможност за освобождение. Освобождение означава отдаване на Кр̣ш̣н̣а. Един мъж е много добър баща, ако създава деца и ги възпитава да се отдадат на Кр̣ш̣н̣а. И мисията на духовния учител е успешна, ако обучава обусловените души как да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Дейностите на човек, даващ възможност на обусловените души да станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати, се одобряват от Бога, Върховната Личност, който, както се споменава в стиха, е изключително удовлетворен (прӣто 'хам). Следвайки примера на предишните а̄ча̄рии, преданите от Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва да помагат на обусловените души, като ги убеждават да приемат Кр̣ш̣н̣а съзнание и им предоставят всичко необходимо за това – такива дейности представляват истинска благотворителност. Благодарение на тях проповедникът и всеки, полагащ усилия да разпространи Кр̣ш̣н̣а съзнание, бива възнаграден от Върховната Божествена Личност. Самият Бог утвърждава това в Бхагавад-гӣта̄ (18.68 – 69):

„Този, който разяснява на преданите тази най-висша тайна, със сигурност ще постигне чисто предано служене и накрая ще се завърне при мен. В този свят няма и никога няма да има слуга, който да ми е по-скъп от него“.