Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 15.7

В този стих ясно е описана природата на живото същество. Живото същество е отделена, вечно свързана с Върховния Бог частица. Това не означава, че то приема индивидуалност в обусловения живот, а в освободеното си състояние става едно с Бога. То остава вечно отделено. Ясно се казва – сана̄танах̣. Според изложението на Ведите Върховният се проявява и разширява в безброй много експанзии, от които първоначалните се наричат виш̣н̣у-таттва, а вторичните – живи същества. С други думи, виш̣н̣у-таттва е лична експанзия, а живите същества са отделени експанзии. Чрез личната си експанзия Той се проявява в различни форми като Бог Ра̄ма, Нр̣сим̇хадева, Виш̣н̣у-мӯрти и господстващите на Ваикун̣т̣ха планетите божества. Отделените експанзии, живите същества, са вечни слуги. Личните експанзии на Върховния Бог, неговите индивидуални проявления, съществуват вечно. По същия начин отделените експанзии, живите същества, притежават индивидуалност. Като обособени, неразделно свързани с Върховния частици, те притежават и определена част от неговите качества и едно от тях е независимостта. Всяко живо същество като индивидуална душа има своя лична индивидуалност и съвсем малка независимост. Когато използва неправилно тази независимост, то става обусловена душа, а когато я използва правилно, е вечно освободено. И в двата случая в качествено отношение то е вечно като Върховния Бог. В освободено от материалните условия състояние то е заето с трансцендентално служене на Бога. В обусловения живот е контролирано от материалните гун̣и на природата и забравя трансценденталното любовно служене. И като резултат то трябва да се бори упорито, за да поддържа съществуването си в материалния свят.

Всички живи същества, не само хората, кучетата и котките, но и великите господари на материалния свят – Брахма̄, бог Шива и дори Виш̣н̣у – са части от Върховния Бог. Те са вечни, а не временни проявления. Думата карш̣ати („напрягане“ или „мъчителна борба“) е много важна. Обусловената душа е толкова здраво обвързана, сякаш е окована с железни вериги. Тя е обвързана от фалшивото его, а основната сила, направляваща действията ѝ в материалния свят, е умът. Когато умът е в гун̣ата на доброто, дейностите на човека са благоприятни; когато умът е в гун̣ата на страстта, дейностите му носят безпокойства; а когато е в гун̣ата на невежеството, човек пропада до нисшите форми на живот. От този стих става ясно, че обусловената душа е покрита от материално тяло, ум и сетива. Когато постигне освобождение, материалната ѝ обвивка престава да съществува, но духовното ѝ тяло се проявява в своята индивидуалност. В Ма̄дхяндина̄яна шрути се дава следната информация: са ва̄ еш̣а брахма-ниш̣т̣ха идам̇ шарӣрам̇ мартям атиср̣джя брахма̄бхисампадя брахман̣а̄ пашяти брахман̣а̄ шр̣н̣оти брахман̣аиведам̇ сарвам анубхавати. Тук се казва, че когато напусне материалното тяло и влезе в духовния свят, живото същество възстановява духовното си тяло, с което може да види лице в лице Бога, Върховната Личност. То може да го слуша, да говори с него и да го разбере такъв, какъвто е. От Шрӣмад Бха̄гаватам (3.15.14) научаваме също, че на духовните планети всеки живее в тяло, подобно на тялото на Бога (васанти ятра пуруш̣а̄х̣ сарве ваикун̣т̣ха-мӯртаях̣) – няма разлика между телесните черти на живите същества и експанзиите на виш̣н̣у-мӯрти. Тоест, когато се освободи по милостта на Бога, живото същество получава духовно тяло.

Думите мамаива̄м̇шах̣ („откъснати, неразделно свързани с Върховния частици“) имат също голямо значение. Една част, отделена от Върховния Бог, не е парче, отчупено от някакъв предмет. Още във втора глава разбрахме, че духът не може да се нареже на парчета. Този къс не се възприема материално. Той не е материя, която може да се насече на парчета и отново да се съедини. Тук е употребена санскритската дума сана̄тана („вечен“). Обособената частица е вечна. В началото на втора глава също се казва, че във всяко индивидуално тяло присъства отделената от Върховния Бог частица (дехино ’смин ятха̄ дехе). Когато се освободи от оковите на тялото, тази отделена частица възстановява изначалното си духовно тяло в духовното небе на духовна планета и се наслаждава на общуване с Бога. Оттук става ясно, че живото същество, тази неразделно свързана с Върховния частица в качествено отношение е еднаква с него, както златните частици са също злато.