След като бе обсъдена важността на бхакти йога, някой може да запита: „Какво ще кажете за Ведите?“. В тази глава се обяснява, че Ведите се изучават с цел да се разбере Кр̣ш̣н̣а. Следователно ако е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ако се занимава с предано служене, човек вече знае Ведите.

Оплитането в материалния свят тук е сравнено с баняново дърво. За занимаващия се с плодоносни дейности баняновото дърво няма край; той се мести по него от клон на клон. Дървото на този материален свят е безкрайно и който е привързан към него, няма шанс за освобождение. Ведическите химни, предназначени за усъвършенстване на човека, са листата на това дърво. Корените му растат нагоре, защото започват от най-висшата планета в тази Вселена, където живее Брахма̄. Ако успее да разбере това неразрушимо дърво на илюзията, човек ще успее и да се измъкне от него.

Процесът на освобождение трябва да бъде внимателно проследен. В предишните глави беше обяснено, че има много методи, с чиято помощ се намира изход от материалното оплитане. И от главите до четиринайсета разбрахме, че преданото служене на Върховния Бог е най-добрият начин. Основният принцип на преданото служене е непривързаност към материалните дейности и привързаност към трансцендентално служене на Бога. Начинът да се прекрати привързаността към материалния свят е изложен в началото на тази глава. Корените на материалното съществуване растат нагоре. Това означава, че то започва от общата материална субстанция, от най-висшата планета във Вселената. Оттам се разпростира цялата Вселена с множество клони, представляващи различните планетарни системи. Плодовете символизират резултатите от дейността на живите същества, а именно: религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение.

В този свят няма пример за дърво, което да расте с корените нагоре и клоните надолу, но все пак то съществува. Можем да го открием край водоемите. Там ще видим как дърветата на брега се отразяват във водата с корените нагоре и клоните надолу. С други думи, дървото на този материален свят е само отражение на истинското дърво на духовния свят. Това отражение на духовния свят се намира в желанието, както отражението на дървото е във водата. Желанието е причината нещата да са установени в тази отразена материална светлина. Ако искаме да се измъкнем от материалното съществуване, трябва чрез аналитично изучаване напълно да опознаем това дърво. Тогава ще прекъснем връзката си с него.

Тъй като е отражение на истинското, това дърво е негово точно копие. Всичко е там, в духовния свят. Имперсоналистите считат Брахман за корена на материалното дърво и от корена, според Са̄н̇кхя философията, водят началото си пракр̣ти, пуруш̣а, трите гун̣и, петте груби елемента (пан̃ча-маха̄-бхӯта), десетте сетива (дашендрия), умът и т.н. По такъв начин те разделят целия материален свят на двайсет и четири елемента. Ако Брахман е центърът на всички проявления, материалният свят се явява 180 градусова част от кръга с този център, а другата част, обхващаща останалите 180 градуса, представлява духовният свят. Материалният свят е изкривено отражение, следователно в духовния свят трябва да има същото разнообразие, но реално съществуващо. Затова в духовния свят има и пракр̣ти, и пуруш̣а. Но там пракр̣ти е вътрешната енергия на Бога, а пуруш̣а е самият Върховен Бог. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (8.22): пуруш̣ах̣ са парах̣ па̄ртха. Разликата между духовното и материалното проявление е, че първото е вечно, а второто – временно. Отражението е временно, защото понякога може да бъде видяно, а понякога не. Но източникът на отражението е вечен. Материалното отражение на истинското дърво трябва да бъде отсечено. Когато се казва, че някой знае Ведите, предполага се, че знае как да унищожи привързаността си към материалния свят. Ако познава този метод, той наистина познава Ведите. Човекът, привлечен от ритуалните предписания на Ведите, е привлечен от прекрасните зелени листа на дървото; той не знае целта на Ведите. Целта на Ведите, разкрита от самата Божествена Личност, е да се отсече това отразено дърво и да се достигне истинското дърво на духовния свят.

Това е по-нататъшно описание на баняновото дърво. Клоните му се разпростират във всички посоки. В ниските му части има различни проявления на живи същества: хора, животни, коне, крави, кучета, котки и т.н. Те се намират върху по-долните клони, а върху по-горните са висшите живи същества: полубоговете, гандхарвите и много други висши форми на живот. Както обикновеното дърво се храни с вода, така това дърво се подхранва от трите гун̣и на материалната природа. Съществуват обширни пространства неплодородна земя, която има нужда от повече вода, но има и пространства, покрити с богата зеленина. По същия начин там, където преобладава определена гун̣а на материалната природа, съобразно с нея се появяват и различните форми на живот.

Вейките на това дърво са сетивните обекти. Чрез развиване на различни гун̣и на природата ние развиваме различни сетива и с тях се наслаждаваме на многообразието от сетивни обекти. Връхчета на клоните са сетивата – ушите, носа, очите и т.н., които желаят да се наслаждават на различни сетивни обекти. Вейките са звукът, формата, допирът и т.н. – самите сетивни обекти. Страничните корени са привързаностите и антипатиите – следствие от различните страдания и наслаждения. Склонността към благочестиви и неблагочестиви постъпки се развива от тези странични корени, разпрострени във всички посоки. Основният корен се намира на Брахмалока, а другите са в човешките планетарни системи. След като се наслади на резултата от добрите си дела на висшите планетарни системи, човек слиза отново на земята и подновява кармата си, т.е. плодоносните дейности за издигане. Тази планета на човешки същества е полето на дейностите.

Тук ясно се казва, че истинската форма на това баняново дърво не може да бъде разбрана в този материален свят. Щом коренът е насочен нагоре, истинското дърво трябва да е на обратната страна. Оплетен в материалните разширения на дървото, човек не може да види нито края, нито началото му. Но все пак трябва да се открие причината. „Аз съм синът на моя баща, баща ми е син на тази и тази личност и т.н.“ Изследвайки по този начин, човек стига до Брахма̄, който е създаден от Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Най-накрая, когато се стигне до Бога, Върховната Личност, изследването завършва. Трябва да се открие първоизточникът на това дърво, Върховната Божествена Личност, чрез общуване с личности, които имат знание за Бога. Тогава със знание и разбиране човек постепенно се откъсва от лъжливото отражение на действителността, пресича връзката си с него и се установява на истинското дърво.

Тук думата асан̇га е много важна, защото привързаността към сетивно наслаждение и господство над материалната природа е много силна. Трябва да се научим на непривързаност, като обсъждаме духовната наука, основана на авторитетните писания, и да слушаме личности, притежаващи знание. В резултат на такива обсъждания в общество на предани човек достига Върховната Божествена Личност. И първото нещо, което трябва да направи, е да му се отдаде. Тук е описано мястото, от което, веднъж достигнато, няма връщане назад към неистинското, отразено дърво. Върховният Бог, Кр̣ш̣н̣а, е първоначалният корен; от него произлиза всичко. За да спечели благосклонността на Божествената Личност, човек просто трябва да му се отдаде, а това е резултат от предано служене: слушане, повтаряне на святите имена и т.н. Бог е причината за появата на материалния свят. Това вече беше обяснено от самия него. Ахам̇ сарвася прабхавах̣ – „Всичко води началото си от мен“. Следователно, за да се измъкне от клоните на могъщото баняново дърво на материалния свят, човек трябва да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а. Веднага щом се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, той естествено се откъсва от материалното проявление.

Тук много добре е описан процесът на отдаване. Първото условие е да не бъдем заблудени от гордост. Обусловената душа е горда, защото се мисли за господар на материалната природа. Затова ѝ е много трудно да се отдаде на Бога. Трябва да придобием истинско знание и така да разберем, че човек не е господарят на материалната природа – господарят е Върховната Божествена Личност. Когато се освободим от заблуждението, предизвикано от гордостта, можем да започнем процеса на отдаване. Този, който непрекъснато очаква почит в материалния свят, не може да се отдаде на Върховната Личност. Гордостта се дължи на илюзията, защото, въпреки че идва, остава тук за кратко време и после си отива, човек има глупостта да си представя, че е господар на света. По такъв начин той усложнява всичко и винаги има неприятности. Целият свят действа под влияние на това заблуждение. Хората смятат, че Земята, това земно кълбо, принадлежи на човешкото общество и са я разделили с измамното впечатление, че те са собствениците. Трябва да се освободим от лъжливата представа, че този свят е собственост на човешкото общество. Свободни от тази невярна представа, ще се освободим и от всяко измамно общуване, породено от обвързаност към семейство, общество или нация. Такива несъвършени връзки привързват към материалния свят. След този стадий трябва да се развива духовно знание. Човек трябва да разбере кое в действителност е негова собственост и кое не му принадлежи. Когато получи разбиране за нещата такива, каквито са, той се освобождава от всички двойствености като щастие и нещастие, удоволствие и страдание. Изпълва се със знание и тогава е възможно да се отдаде на Бога.

Тук се описва духовният свят, обителта на Бог Кр̣ш̣н̣а, известна като Кр̣ш̣н̣алока, Голока Вр̣нда̄вана. В духовното небе няма нужда от слънчева и лунна светлина, от огън и електричество, защото всички планети са самоосветени. В нашата Вселена има само една самоосветяваща се планета – Слънцето, – докато в духовното небе всички планети са самоосветяващи се. Сиянието на тези планети (наричани Ваикун̣т̣ха) образува блестящото небе, известно с името брахмаджьоти. В действителност сиянието се излъчва от планетата на Кр̣ш̣н̣а, Голока Вр̣нда̄вана. Част от това блестящо сияние е покрита от махат-таттва, материалния свят. Другата, по-голямата част от това блестящо небе, е пълна с духовни планети, наричани Ваикун̣т̣ха, главната от които е Голока Вр̣нда̄вана.

Докато живото същество се намира в този мрачен материален свят, то води обусловен живот, но щом достигне духовното небе, отсичайки фалшивото, отразено дърво на материалния свят, то постига освобождение. И вече не съществува опасност да се върне обратно. В обусловеното си състояние живото същество се смята за господар на този материален свят, а в освободено състояние влиза в духовното царство и става приближен на Върховния Бог. Там се наслаждава на вечно блаженство, вечен живот и пълно знание.

Човек би трябвало да бъде възхитен от тези сведения. Би трябвало да се стреми към този вечен свят и да се освободи от лъжливото отражение на реалността. На твърде силно привързания към материалния свят му е много трудно да преодолее привързаността си, но ако се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание, той получава възможност постепенно да се откъсне от нея. Трябва да се общува с предани в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Трябва да се търси обществото на хора, посветили се на Кр̣ш̣н̣а съзнание и да се изучава преданото служене. Това е начинът да се преодолее привързаността към материалния свят. Човек не може да стане безразличен към привлекателността на света просто като се облече в шафранена дреха. Трябва да се привърже към преданото служене на Бога. Затова е нужно да се отнесем много сериозно към преданото служене, както се описва в дванайсета глава. И това е единственият път за измъкване от фалшивото проявление на истинското дърво. В четиринайсета глава се обяснява, че материалната природа замърсява всички методи. Само преданото служене е описано като чисто трансцендентално.

Думите парамам̇ мама са много важни тук. Всъщност всяко място е собственост на Върховния Бог, но духовният свят е парамам̇, изпълнен с шест съвършенства. Кат̣ха Упаниш̣ад (2.2.15) също потвърждава, че в духовния свят няма нужда от слънчева и лунна светлина или от звезди (на татра сӯрьо бха̄ти на чандра-та̄ракам), защото цялото духовно небе се осветява от вътрешната енергия на Бога. Тази върховна обител може да бъде достигната единствено чрез отдаване и по никакъв друг начин.

В този стих ясно е посочена самоличността на живото същество. Живото същество е откъсната, вечно свързана с Върховния Бог частица. Това не означава, че то приема индивидуалност в обусловения живот, а в освободеното си състояние става едно с Бога. То остава вечно откъснато. Ясно се казва – сана̄танах̣. Според изложението на Ведите, Върховният се проявява и разширява в безброй много експанзии, от които първоначалните се наричат виш̣н̣у-таттва, а вторичните – живи същества. С други думи, виш̣н̣у-таттва е лична експанзия, а живите същества са отделени експанзии. Чрез личната си експанзия Той се проявява в различни форми като Бог Ра̄ма, Нр̣сим̇хадева, Виш̣н̣у-мӯрти и господстващите на Ваикун̣т̣ха планетите божества. Отделените експанзии, живите същества, са вечни слуги. Личните експанзии на Върховната Божествена Личност, индивидуалните проявления на Бога, съществуват винаги. По същия начин отделените експанзии, живите същества, притежават индивидуалност. Като откъснати, неразделно свързани с Върховния частици, те притежават и определена част от неговите качества и едно от тях е независимостта. Всяко живо същество като индивидуална душа има своя лична индивидуалност и съвсем малка независимост. Когато използва неправилно тази независимост, то става обусловена душа, а когато я използва правилно, е вечно освободено. И в двата случая в качествено отношение то е вечно като Върховния Бог. В освободено от материалните условия състояние то е заето с трансцендентално служене на Бога. В обусловения живот е контролирано от материалните гун̣и на природата и забравя трансценденталното любовно служене. И като резултат то трябва да се бори упорито, за да поддържа съществуването си в материалния свят.

Всички живи същества, не само хората, кучетата и котките, но и великите властелини на материалния свят – Брахма̄, Господ Шива и дори Виш̣н̣у – са части от Върховния Бог. Те са вечни, а не временни проявления. Думата карш̣ати („борба“ или „здраво вкопчване“) е много важна. Обусловената душа е обвързана като окована с железни вериги. Тя е обвързана от фалшивото его, а умът е главната действаща сила, довела я в материалното съществуване. С ум в гун̣ата на доброто дейностите на човека са добри. Когато умът е в гун̣ата на страстта, дейностите са обезпокояващи, а когато е в гун̣ата на невежеството, човек пропада до нисшите форми на живот. От този стих става ясно, че обусловената душа е покрита от материално тяло, ум и сетива. Когато се освободи, т.е. когато материалната ѝ обвивка умре, духовното ѝ тяло проявява индивидуалните си качества. В Ма̄дхяндина̄яна шрути се дава следната информация: са ва̄ еш̣а брахма-ниш̣т̣ха идам̇ шарӣрам̇ мартям атиср̣джя брахма̄бхисампадя брахман̣а̄ пашяти брахман̣а̄ шр̣н̣оти брахман̣аиведам̇ сарвам анубхавати. Тук се казва, че когато напусне материалното тяло и влезе в духовния свят, живото същество възстановява духовното си тяло, с което може да види лице в лице Бога, Върховната Личност. То може да го слуша, да говори с него и да го разбере такъв, какъвто е. От Шрӣмад Бха̄гаватам (3.15.14) научаваме също, че на духовните планети всеки живее в тяло, подобно на тялото на Бога (васанти ятра пуруш̣а̄х̣ сарве ваикун̣т̣ха-мӯртаях̣) – няма разлика между телесните черти на живите същества и експанзиите на виш̣н̣у-мӯрти. Тоест, когато се освободи по милостта на Бога, живото същество получава духовно тяло.

Думите мамаива̄м̇шах̣ („откъснати, неразделно свързани с Върховния частици“) имат също голямо значение. Една част, откъсната от Върховния Бог, не е парче, отчупено от някакъв предмет. Още във втора глава разбрахме, че духът не може да се нареже на парчета. Този къс не се възприема материално. Той не е материя, която може да се насече на парчета и отново да се съедини. Тук е употребена санскритската дума сана̄тана („вечен“). Откъснатата частица е вечна. В началото на втора глава също се казва, че във всяко индивидуално тяло присъства откъсната от Върховния Бог частица (дехино 'смин ятха̄ дехе). Когато се освободи от оковите на тялото, тази откъсната частица възстановява изначалното си духовно тяло в духовното небе на духовна планета и се наслаждава на общуване с Бога. Оттук става ясно, че живото същество, тази неразделно свързана с Върховния частица, в качествено отношение е еднаква с него, както златните частици са също злато.

Тук живото същество е описано като ӣшвара, господар на собственото си тяло. Ако иска, може да го смени с по-висше тяло и ако иска, може да премине в по-нисша форма на живот. Налице е малка независимост. Измененията, които тялото претърпява, зависят от живото същество. По време на смъртта оформеното от него съзнание ще го заведе в следващия вид тяло. Ако е оформило съзнанието си като това на котка или куче, със сигурност ще смени тялото си с кучешко или котешко. Ако е насочило съзнанието си към божествени качества, ще приеме формата на полубог и ако е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще се пренесе на Кр̣ш̣н̣алока, в духовния свят, и ще общува с Кр̣ш̣н̣а. Твърдението, че с унищожението на тялото всичко свършва, не е вярно. Индивидуалната душа преминава от тяло в тяло и сегашните ѝ дейности са основа за формиране на следващото ѝ тяло. Човек получава ново тяло в зависимост от кармата си и трябва да напусне старото в точно определено време. Тук се казва, че финото тяло носи зачатието на новото тяло и го развива в следващия живот. Този процес на преселение от тяло в тяло и на мъчително пребиваване в тялото, се нарича карш̣ати, борба за съществуване.

С други думи, ако живото същество опорочи съзнанието си с качествата на котките и кучетата, в следващия живот ще получи тяло на котка или куче, за да се наслаждава. Съзнанието е изначално чисто като вода. Но ако смесим водата с някаква боя, цветът ѝ се променя. По същия начин съзнанието е чисто, защото духовната душа е чиста. Но то се променя според връзката с материалните качества. Истинското съзнание е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Когато човек е установен в Кр̣ш̣н̣а съзнание, неговият живот е чист. Но ако съзнанието му е замърсено от определен вид материално мислене, в следващия живот той получава съответно тяло. Не е задължително да получи човешко тяло; може да получи тяло на котка, куче, свиня, полубог или някаква друга форма от всичките 8 400 000 вида.

Думата гя̄на-чакш̣уш̣ах̣ е много важна. Без знание човек не може да разбере нито как едно живо същество напуска сегашното си тяло, нито какво тяло ще получи в следващия си живот, нито дори защо живее в даден вид тяло. За това се изискват огромни познания върху Бхагавад-гӣта̄ и подобни на нея книги; и те се получават от авторитетен духовен учител. Подготвеният да възприеме тези неща е щастливец. Всяко живо същество напуска тялото си при определени обстоятелства, живее при определени обстоятелства и се наслаждава при определени обстоятелства под омаята на материалната природа. В резултат то изживява различни видове щастие и нещастие с илюзията, че изпитва сетивна наслада. Хората, постоянно подмамвани от похот и желания, губят способността си да разберат смяната на тялото и престоя си в определено тяло. Те не могат да проумеят това. Но тези, които са развили духовно знание, могат да разберат, че духът е различен от тялото, че той сменя различни тела и се наслаждава по различни начини. С такова знание става ясно как обусловеното живо същество страда в материалния свят. Затова напредналите в Кр̣ш̣н̣а съзнание правят всичко възможно да дадат това знание на хората, чийто обусловен живот е пълен с безпокойства. Те би трябвало да изоставят този живот, да станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати и да се освободят, за да преминат в духовния свят.

Има много трансценденталисти по пътя на духовното осъществяване, но ако не е установен в себепознанието, човек не вижда какви промени стават в тялото на живото същество. В тази връзка е важна думата йогинах̣. В наши дни има много т.нар. йогӣ и много т.нар. дружества на йогӣ, които в действителност остават слепи за себепознанието. Те просто се занимават с някакъв вид гимнастически упражнения и са доволни, ако тялото им е добре сложено и здраво. Те нямат друга информация. Те са наричани ятанто 'пй акр̣та̄тма̄нах̣. Въпреки че полагат упорити усилия в т.нар. йога система, те са далеч от себепознанието. Такива хора не могат да разберат процеса на преселение на душата. Само ония, които наистина следват йога системата и са опознали аз-а, света и Върховния Бог, с други думи, бхакти йогӣте, чистите предани в Кр̣ш̣н̣а съзнание, могат да разберат как се случват нещата.

Неинтелигентните хора не могат да разберат как се случват нещата. Но човек може да тръгне по пътя към знанието, като разбере това, което Кр̣ш̣н̣а обяснява тук.

Всеки вижда Слънцето, Луната, огъня и електричеството. Трябва само да вникнем във факта, че блясъкът на Слънцето, на Луната, на електричеството и на огъня идва от Върховната Личност. Именно в това схващане за живота – началото на Кр̣ш̣н̣а съзнание – се намира изключителната възможност за напредък на обусловената душа в материалния свят. Живите същества по своята същност са неразделно свързани с Върховния частици и тук Той загатва как те могат да се върнат обратно при него, обратно вкъщи.

От този стих разбираме, че Слънцето осветява цялата Слънчева система. Съществуват различни вселени и слънчеви системи, различни слънца, луни и планети, но във всяка Вселена има само едно Слънце. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (10.21), Луната е една от звездите (накш̣атра̄н̣а̄м ахам̇ шашӣ). Слънчевата светлина се дължи на духовното сияние на Бога в духовното небе. С изгрева на Слънцето започват дейностите на всички. Хората палят огън, за да приготвят храната си; палят огън, за да движат машините във фабриките и т.н. – толкова много неща се осъществяват с помощта на огъня. Затова човешките същества много обичат изгрева на Слънцето, огъня и лунната светлина. Без тях не може да живее нито едно живо същество. Когато разбере, че светлината и великолепието на Слънцето се излъчват от Върховната Божествена Личност, човек пробужда своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Лунната светлина подхранва зеленчуците; тя е много приятна и хората лесно могат да разберат, че живеят по милостта на Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а. Без неговата милост не може да има Слънце, без неговата милост няма Луна, без неговата милост няма огън, а без Слънце, Луна и огън никой не може да живее. Това са някои от мислите, които могат да събудят Кр̣ш̣н̣а съзнание в една обусловена душа.

Оттук става ясно, че планетите се движат във въздуха единствено чрез енергията на Бога. Господ влиза във всеки атом, във всяка планета, във всяко живо същество. За това се говори в Брахма сам̇хита̄. Там се казва, че една пълна част от Върховната Божествена Личност, Парама̄тма̄, влиза в планетите, във Вселената, в живите същества и дори в атома. Благодарение на неговото присъствие всичко се проявява по подходящ начин. Когато в тялото присъства душа, живият човек се задържа над водата, но когато жизнената искра напусне тялото и тялото умре, то потъва. Разбира се, вече разложено, то се носи по водата като сламка, но непосредствено след смъртта, то потъва изведнъж. По същия начин планетите плуват в космичното пространство и това се дължи на присъствието на върховната божествена енергия. Тя поддържа всяка планета като прах в шепата си. Ако някой държи шепа прах, прахта няма да се разсипе, но ако я хвърли във въздуха, ще се разпилее. Така и планетите, които се носят във въздуха, в действителност се крепят от ръката на вселенската форма на Върховния Бог. С неговата сила и енергия всички движещи се и недвижещи се неща остават по местата си. Във ведическите химни се казва, че благодарение на Върховната Божествена Личност грее Слънцето и планетите постоянно се движат. Ако не беше Той, всички планети щяха да се разпилеят като прах във въздуха и да изчезнат. И пак благодарение на Бога Луната подхранва всички зеленчуци. Под нейно влияние зеленчуците стават много вкусни. Без лунната светлина те не могат да узреят, нито да станат сочни и вкусни. Човешкото общество работи, живее в удобства и се наслаждава на храната благодарение на това че Върховният Бог доставя всичко необходимо. В противен случай човечеството не би могло да оцелее. Думата раса̄тмаках̣ е много важна. Всичко става вкусно в присъствието на Бога чрез въздействието на Луната.

От А̄юр-веда разбираме, че в стомаха има огън, който смила погълнатата храна. Когато този огън не гори, не чувстваме глад, а когато гори, огладняваме. Ако огънят не функционира добре, трябва да проведем лечение. Този огън е представител на Върховната Божествена Личност. Ведическите мантри (Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад, 5.9.1) също потвърждават, че Върховният Бог, или Брахман, се намира в стомаха под формата на огън и смила всички видове храна (аям агнир ваишва̄наро йо 'ям антах̣ пуруш̣е йенедам аннам̇ пачяте). Щом Той помага за смилане на храната, живото същество не е независимо и в процеса на хранене. Ако Върховният Бог не му помогне в храносмилането, то няма да може да яде. Той създава и смила храната и по негова милост ние се радваме на живота. Веда̄нта сӯтра (1.2.27) също потвърждава това. Шабда̄дибхьо 'нтах̣ пратиш̣т̣ха̄на̄ч ча – Бог се намира в звука, в тялото, във въздуха и дори в стомаха като храносмилателна сила. Има четири вида храни. Някои се гълтат, други се дъвчат, трети се ближат, а някои се смучат и Той е храносмилателната сила за всички тях.

Върховният Бог се намира във всяко сърце като Парама̄тма̄ и от него водят началото си всички дейности. Живото същество забравя всичко за миналия си живот и трябва да действа в съответствие с напътствията на Върховния, свидетел на цялата му дейност. Така то започва да действа според миналите си дела. Дава му се необходимото знание, дава му се и памет, и забрава за миналия живот. По този начин Бог е не само всепроникващ, но и присъства във всяко индивидуално сърце. Той присъжда различните плодоносни резултати. Той е обожаван не само като безличностен Брахман, като Върховната Личност и като локализирана Парама̄тма̄, но и като въплъщение на Ведите. Ведите насочват хората така, че те да градят живота си правилно и да се върнат обратно при Бога, обратно вкъщи. Ведите дават знание за Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, а Кр̣ш̣н̣а, във въплъщението си Вя̄садева, е съставителят на Веда̄нта сӯтра. Коментарът на Вя̄садева в Шрӣмад Бха̄гаватам предлага истинското разбиране на Веда̄нта сӯтра. Бог е така съвършен, че за да освободи обусловената душа, Той доставя и смила храната ѝ, свидетел е на дейностите ѝ, дава ѝ знание под формата на Ведите и като Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е учителят в Бхагавад-гӣта̄. Господ е всемилостив и всеблаг. И обусловената душа би трябвало да го обожава.

Антах̣-правиш̣т̣ах̣ ша̄ста̄ джана̄на̄м (Таиттирӣя А̄ран̣яка, 3.11.2). Щом напусне настоящото си тяло, живото същество веднага забравя всичко, но подбудено от Върховния, започва да действа отново. Макар че то забравя, Бог му дава интелигентност да възобнови работата си оттам, където е завършил миналият му живот. И така, живото същество не само се наслаждава или страда в този свят по нареждане на Върховния в сърцето му, но получава от него и възможност да разбере Ведите. Ако човек е сериозен в стремежа си да разбере ведическото знание, Кр̣ш̣н̣а му дава нужната интелигентност. Защо Той предоставя ведическото знание? Защото всяко живо същество трябва да разбере Кр̣ш̣н̣а. Ведическата литература потвърждава това: йо 'сау сарваир ведаир гӣяте. В цялата ведическа литература, като се започне с четирите Веди, Веда̄нта сӯтра, Упаниш̣адите и Пура̄н̣ите, се прославя величието на Върховния Бог. Той е достижим чрез изпълнение на ведическите ритуали, обсъждане на ведическата философия или обожание в предано служене. Следователно целта на Ведите е да бъде разбран Кр̣ш̣н̣а. Ведите ни дават напътствия и метод, с които да разберем Кр̣ш̣н̣а. Крайната цел е Бог, Върховната Личност. Веда̄нта сӯтра (1.1.4) потвърждава това със следните думи: тат ту саманвая̄т. Човек може да постигне съвършенство на три стадия: от ведическата литература той може да разбере връзката си с Бога; с помощта на различни методи може да се приближи до него; и накрая може да постигне върховната цел, която не е нищо друго освен Върховната Божествена Личност. В този стих ясно са очертани предназначението, смисълът и целта на Ведите.

Както вече беше обяснено, Бог във въплъщението си като Вя̄садева съставя Веда̄нта сӯтра. Този стих излага в резюме съдържанието на Веда̄нта сӯтра. Бог казва, че безбройните живи същества се разделят на две групи – грешащи и непогрешими. Живите същества са вечно откъснати и неразделно свързани с Бога частици. Когато са в досег с материалния свят, те се наричат джӣва-бхӯта и санскритските думи кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни, употребени тук, означават, че те грешат. А онези, които са в единство с Бога, се наричат непогрешими. „Единство“ не означава, че нямат индивидуалност. Единство означава, че няма разногласие, тоест те всички са съгласни с целта на творението. Разбира се, в духовния свят не съществува творение, но това, че Върховният Бог, както се казва във Веда̄нта сӯтра, е източник на всички еманации, обяснява тази концепция.

Според твърдението на Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, има две категории живи същества. Ведите привеждат доказателства за това, така че няма място за съмнение. Живите същества, които се борят в този свят с ума и петте си сетива, имат променящи се материални тела. Докато живото същество е обусловено, тялото му се променя поради контакта с материята; всъщност материята се променя и затова изглежда, като че ли живото същество се променя. В материалния свят то претърпява шест промени: раждане, растеж, период без промяна, възпроизвеждане, после старост и изчезване. Това са промените на материалното тяло. Но в духовния свят тялото не се мени – няма старост, няма раждане, няма смърт. Там всичко съществува в единство. Кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни – всяко живо същество, влязло в досег с материята, като се започне от първото сътворено същество, Брахма̄, и се стигне до малката мравка, променя тялото си; следователно всички те допускат грешки. В духовния свят обаче те винаги са освободени в единство.

Идеята на този текст е много добре обяснена в един стих от Кат̣х̣а Упаниш̣ад (2.2.13) и Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.13). Там ясно се казва, че над безбройните живи същества, някои – обусловени, а други – освободени, съществува Върховната Личност, която е Парама̄тма̄. Стихът гласи следното:

нитьо нитя̄на̄м четанаш четана̄на̄м
еко бахӯна̄м йо видадха̄ти ка̄ма̄н
там а̄тма-стхам йе 'нупашянти дхӣра̄с
теш̣а̄м ша̄нтих̣ ша̄шватӣ нетареш̣а̄м

Смисълът е, че сред всички живи същества, както обусловени, така и освободени, има едно върховно същество – Бог, Върховната Личност. Той ги поддържа и им осигурява възможност да се наслаждават в съответствие с различните си дейности. Този Върховен Бог се намира в сърцето на всекиго като Парама̄тма̄. Мъдрецът, който може да го разбере, е способен да постигне съвършен мир; другите не могат.

Никой не превъзхожда Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а – нито обусловената, нито освободената душа. Затова Той е най-великата личност. Тук се изяснява, че Бог и живите същества имат своя индивидуалност. Разликата е в това, че живите същества и в обусловено, и в освободено състояние не могат да надхвърлят невъобразимите енергии на Върховната Божествена Личност. Погрешно е да се мисли, че Бог и живите същества са на едно и също ниво или са равни във всяко отношение. Разделението на висши и нисши личности си остава винаги. Думата уттама е много важна. Никой не може да надмине Бога, Върховната Личност.

Думата локе означава „в пауруш̣а а̄гама (смр̣ти писанията)“. В речника Нирукти се потвърждава: локяте веда̄ртхо 'нена – „Целта на Ведите е обяснена в смр̣ти писанията“.

Бог, Върховната Личност, в локализирания си аспект на Парама̄тма̄ също е описан във Ведите. Там (Чха̄ндогя Упаниш̣ад, 8.12.3) откриваме следния стих: та̄вад еш̣а сампраса̄до 'сма̄ч чхарӣра̄т самуттха̄я парам̇ джьоти-рӯпам̇ сампадя свена рӯпен̣а̄бхиниш̣падяте са уттамах̣ пуруш̣ах̣ – „Отделяйки се от тялото, Свръхдушата влиза в безличностното брахмаджьоти, където в собствена форма остава в духовната си индивидуалност. Този Висш Дух се нарича Върховна Личност“. Това означава, че Върховната Личност излъчва и разпространява духовното си сияние, което е основната първична светлина. Тази Върховна Личност има и локализиран аспект, Парама̄тма̄. Когато се появява като Вя̄садева, сина на Сатяватӣ и Пара̄шара, Той разяснява ведическото знание.

Има много философски спекулации относно органично присъщото на живите същества и на Върховната Абсолютна Истина положение. Тук Бог обяснява, че този, който познава Кр̣ш̣н̣а като Върховната Личност, в действителност знае всичко. Несъвършеният в знанието просто продължава да размишлява относно Абсолютната Истина, а съвършено знаещият, без да губи ценното си време, се заема направо с Кр̣ш̣н̣а съзнание, преданото служене на Върховния Бог. Навсякъде в Бхагавад-гӣта̄ се подчертава този факт и въпреки това има толкова много упорити тълкуватели на Бхагавад-гӣта̄, които приемат Върховната Абсолютна Истина и живите същества за еднакви.

Ведическото знание се нарича шрути – знание, придобито чрез слушане. Човек трябва да получи посланието на Ведите от авторитети като Кр̣ш̣н̣а и неговите представители. Тук Кр̣ш̣н̣а ни обяснява всичко много ясно и би трябвало да го приемем. Но не е достатъчно просто да слушаме; свинете също слушат. Разбирането трябва да дойде от авторитет. Това не означава да се изпада в академични размишления. Човек трябва смирено да чуе от Бхагавад-гӣта̄, че живите същества са винаги подчинени на Върховната Личност. Този, който успее да разбере това така, както е обяснено от самия Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, знае целта на Ведите; никой друг не познава целта на Ведите.

Думата бхаджати е много важна. На много места тя се използва във връзка със служенето на Върховния Бог. Личност, напълно заета в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в предано служене, познава цялото ведическо знание. Във ваиш̣н̣ава парампара̄ се казва, че ако някой служи предано на Кр̣ш̣н̣а, не му е нужна друга духовна практика, за да разбере Върховната Абсолютна Истина. Той вече е достигнал целта, защото е зает с предано служене на Бога. Приключил е с всички подготвителни методи за познание. Но ако след като е размишлявал стотици и хиляди животи, човек не достигне до извода, че Кр̣ш̣н̣а е Бог, Върховната Личност, и той трябва да му се отдаде, всичките му размишления в продължение на тези животи са напразно пропиляно време.

Бог ясно заявява тук, че това е същността на всички свещени писания. Човек трябва да я разбере такава, каквато е предадена от Върховната Божествена Личност. По този начин той ще стане интелигентен и съвършен в трансценденталното знание. С други думи, като разберем философията на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, и се заемем трансцендентално да му служим, ще се освободим от всички замърсявания на материалните гун̣и. Преданото служене е метод за духовно осъзнаване. Там, където има предано служене, не може да има материално замърсяване. Преданото служене на Бога и самият Бог са едно и също нещо, защото са духовни – преданото служене се извършва в рамките на вътрешната енергия на Върховния. Казва се, че Бог е слънце, а невежеството е тъмнина. Където има слънце, няма тъмнина. Следователно, където има предано служене, подходящо ръководено от авторитетен духовен учител, и дума не може да става за невежество.

Всеки трябва да приеме това съзнание за Кр̣ш̣н̣а и да служи предано, за да стане интелигентен и пречистен. Ако човек не достигне позицията да разбере Кр̣ш̣н̣а и не се заеме с предано служене, колкото и интелигентен да е според обикновените хора, интелигентността му е несъвършена.

Думата анагха, обръщение към Арджуна, е важна. Анагха – „о, безгрешни“, означава, че ако не се освободи от греховните последици, човек много трудно ще разбере Кр̣ш̣н̣а. Ще може да го разбере само когато се освободи от всякакво замърсяване и от всички греховни дейности. Но преданото служене е толкова чисто и могъщо, че веднъж започнато, то естествено довежда до нивото на безгреховност.

Има определени неща, които следва да бъдат окончателно превъзмогнати, докато се служи с преданост в обкръжение на чисти предани и в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание. Най-важното от тях е слабостта на сърцето. Изначалното падение е причинено от желанието за господство над материалната природа. Така се изоставя трансценденталното любовно служене на Върховния. Втората слабост се състои в това, че когато нараства влечението към господство над материалната природа, човек се привързва към материята и към материални притежания. Проблемите на материалното съществуване се дължат на тези слабости на сърцето. В първите пет стиха на настоящата глава се описва методът, който освобождава от тези слабости на сърцето, а останалата част, от шести стих до края, обяснява пуруш̣оттама йога.