Skip to main content

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Божествената и демоничната природа

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
абхаям саттва-самшуддхир
гя̄на-йога-вявастхитих̣
да̄нам дамашча ягяшча
сва̄дхя̄яс тапа а̄рджавам
ахимса̄ сатям акродхас
тя̄гах̣ ша̄нтир апаишунам
дая̄ бхӯтеш̣в алолуптвам
ма̄рдавам хрӣр ача̄палам
теджах̣ кш̣ама̄ дхр̣тих̣ шаучам
адрохо на̄ти-ма̄нита̄
бхаванти сампадам даивӣм
абхиджа̄тася бха̄рата

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; абхаям – безстрашие; саттва-самшуддхих̣ – пречистване на съществуването; гя̄на – в знание; йога – за свързване; вявастхитих̣ – положението; да̄нам – благотворителност; дамах̣ – контрол на ума; ча – и; ягях̣ – жертвоприношение; ча – и; сва̄дхя̄ях̣ – изучаване на ведическата литература; тапах̣ – въздържание; а̄рджавам – простота; ахимса̄ – ненасилие; сатям – честност; акродхах̣ – освободен от гняв; тя̄гах̣ – отречение; ша̄нтих̣ – спокойствие; апаишунам – без желание за търсене на недостатъци; дая̄ – милост; бхӯтеш̣у – към всички живи същества; алолуптвам – без алчност; ма̄рдавам – благородство; хрӣх̣ – скромност; ача̄палам – решителност; теджах̣ – енергичност; кш̣ама̄ – снизхождение; дхр̣тих̣ – сила на духа; шаучам – чистота; адрохах̣ – без завист; на – не; ати-ма̄нита̄ – очакване на почит; бхаванти – са; сампадам – качества; даивӣм – трансценденталната природа; абхиджа̄тася – на човек, който е роден в; бха̄рата – о, сине на Бхарата.

Превод

Върховната Божествена Личност каза: Безстрашие, пречистване на съществуването, духовно познание, благотворителност, себеконтрол, жертвоприношение, изучаване на Ведите, въздържание, простота, ненасилие, честност, превъзмогване на гнева, отречение, спокойствие, нежелание за търсене на недостатъци, състрадание към всички живи същества, свобода от алчност, благородство, скромност, твърда решителност, енергичност, снизхождение, сила на духа, чистота, свобода от завист и желание за почести – тези трансцендентални качества, о, сине на Бхарата, принадлежат на праведните хора, надарени с божествена природа.

Коментар

В началото на петнайсета глава беше разтълкувано баняновото дърво на материалния свят. Надземните му корени бяха сравнени с дейностите на живите същества – някои благоприятни, а други неблагоприятни. В девета глава се говореше за девите, съществата с божествена природа, а също и за асурите, безбожните демони. Според Ведите дейностите, извършвани в гун̣ата на доброто, спомагат за напредъка по пътя към освобождението; те са известни като даивӣ пракр̣ти, трансцендентални по природа. Притежаващите трансцендентална природа напредват по този път. От друга страна тези, които действат в гун̣ите на страстта и невежеството, са лишени от възможността да постигнат освобождение. Те трябва да останат в този материален свят като човешки същества или да деградират до животински, или още по-нисши форми на живот. В настоящата шестнайсета глава Бог обяснява трансценденталната и демоничната природа и съпътстващите ги качества с техните предимства и недостатъци.

Особено внимание заслужава думата абхиджа̄тася, отнасяща се до човек, който по рождение притежава трансцендентални качества или божествени наклонности. Създаването на дете в религиозна атмосфера е известно във ведическите писания като гарбха̄дха̄на самска̄ра. Ако искат дете с божествени качества, родителите трябва да следват десетте принципа, препоръчани за социалния живот на човешкото същество. От предишните глави на Бхагавад-гӣта̄ научихме, че сексуалният живот за зачеване на добро дете е самият Кр̣ш̣н̣а. Сексуалният живот не се порицава, при условие че са спазени принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Поне хората в Кр̣ш̣н̣а съзнание не бива да зачеват деца като кучета и котки; би трябвало да ги създават, за да станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Това е предимството на децата, родени от баща и майка в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Според социалната институция варн̣а̄шрама дхарма обществото се разделя на четири социални и четири професионални класи или касти. Това разделение не е по рождение, а според придобитото образование. То поддържа мира и благоденствието на обществото. Изброените тук качества са наречени трансцендентални и са предназначени за духовно развитие и освобождение от материалния свят.

Във варн̣а̄шрама институцията един сання̄сӣ, отрекъл се от света, се счита за духовен учител на всички социални съсловия и духовни степени. Бра̄хман̣а е приеман за духовен учител на останалите класи в обществото: кш̣атрии, вайши и шӯдри, но сання̄сӣ, стоящ на най-високото стъпало на обществената стълбица, е духовен учител дори на бра̄хман̣ите. Най-важното качество на един сання̄сӣ е безстрашието. Тъй като сання̄сӣ живее сам, без никаква поддръжка, той просто се уповава на милостта на Върховната Божествена Личност. Ако някой си мисли: „Кой ще ме защити, след като прекъсна всичките си връзки?“, той не бива да дава обет за отречение от света. Човек трябва да бъде уверен, че Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, във формата си на Парама̄тма̄ винаги пребивава в неговото сърце, вижда всичко и знае намеренията му. Нужно е твърдо да вярва, че Кр̣ш̣н̣а като Парама̄тма̄ ще се погрижи за отдалата се душа. Той трябва да мисли: „Аз никога няма да бъда сам. Даже в най-тъмната и непроходима гора Кр̣ш̣н̣а ще бъде с мен и ще ме покровителства изцяло“. Такава убеденост се нарича абхаям, безстрашие, и подобна нагласа е необходима на отреклия се от света.

След това той трябва да пречисти съществуването си. Животът на отреклите се от света е изпълнен с много правила и предписания. Най-важното от тях е, че на сання̄сӣ е строго забранено да влиза в близки отношения с жени. Забранено му е дори да говори с жена на усамотено място. Когато Бог Чайтаня, съвършеният сання̄сӣ, живеел в Пури, на жените сред неговите предани не се позволявало дори да го доближат, за да отдадат почитанията си. Те трябвало да му се покланят от разстояние. Това не е проява на омраза към женския пол, а строго изпълнение на категоричната забрана за близки отношения на сання̄сӣте с жени. За да се пречисти съществуването, трябва да се следват правилата и предписанията за конкретното обществено положение. На сання̄сӣ са строго забранени близките отношения с жени, както и наслаждението на разкош и богатство. Самият Бог Чайтаня бил съвършен сання̄сӣ и от неговата биография научаваме, че е бил много стриктен по отношение на жените. Макар да е считан за най-великодушното въплъщение на Бога, понеже допускал до себе си най-падналите обусловени души, Той строго се придържал към правилата и предписанията за жизненото стъпало на сання̄сӣ във връзка с жените. Един от неговите приближени, Чхот̣а Харида̄са, имал възможност пряко да общува с него, но веднъж се случило да погледне със страстно желание една млада жена. Бог Чайтаня бил толкова неумолим, че веднага го отстранил от личните си придружители. „За сання̄сӣ – казал Бог Чайтаня – или за всекиго, който иска да се измъкне от оковите на материалната природа, да се издигне до духовния свят и да се завърне вкъщи, обратно при Бога, за него да търси жени или някакви материални богатства с мисълта за наслаждение – дори да не им се наслаждава, а просто да има такава склонност – е толкова осъдително, че по-добре такъв човек да се самоубие, преди да пристъпи към удовлетворение на тези греховни желания.“ Това е начинът за пречистване.

Следва гя̄на-йога-вявастхити – да се посветиш на знанието. Животът на сання̄сӣ е предназначен за разпространение на знание сред семейните и всички, които са забравили истинския си живот за духовен напредък. Сання̄сӣ трябва да проси от врата на врата, за да се прехранва, но това не означава, че е просяк. Смирението също е едно от качествата на духовно издигнатата личност и само поради смирението си сання̄сӣ обикаля от врата на врата – не за да проси милостиня, а за да се среща със семейните и да пробужда в тях Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е дългът на един сання̄сӣ. Ако е наистина напреднал и ако изпълнява наставленията на духовния си учител, той би трябвало да проповядва Кр̣ш̣н̣а съзнание, убедително и с разбиране, но ако не е достатъчно напреднал, не бива да приема обет за отречение от света. И ако все пак е приел това отречение без необходимото знание, той трябва да слуша истински духовен учител, за да напредне. Сання̄сӣ или отреклият се от света трябва да притежава безстрашие, саттва-самшуддхи (чистота) и гя̄на йога (знание).

Следва благотворителността. Това е задължение на семейните. Те трябва да изкарват прехраната си с честен труд и да използват половината от своя доход за разпространение на Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят. Семейният би трябвало да предоставя средства на институциите, занимаващи се с такава дейност. Благотворителността трябва да бъде правилно насочена. Има различни видове благотворителност, както ще бъде обяснено по-нататък – в гуните на доброто, страстта или невежеството. Свещените писания препоръчват благотворителна дейност в гун̣ата на доброто, а благотворителността в гун̣ите на страстта и невежеството трябва да се избягва, тъй като това е напразно пилеене на пари. Благотворителност трябва да се извършва само за разпространение на Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят. Тя е в гун̣ата на доброто.

Дама (себеконтролът) се отнася не само за другите жизнени стъпала на религиозното общество, но е от първостепенно значение за семейните. Живеейки със съпругата си, семейният не бива да злоупотребява със сексуалния живот. За него съществуват ограничения дори и в секса, чието предназначение е единствено за създаване на деца. Ако някой не желае да има деца, не би трябвало да се наслаждава на сексуален живот със съпругата си. В съвременното общество хората се наслаждават на секс с противозачатъчни средства или още по-отвратителни методи, за да избегнат отговорността при раждането на деца. Това не е трансцендентално, а демонично качество. Ако някой, дори да е семеен, иска да напредва духовно, трябва да контролира сексуалния си живот и да не зачева дете, без да е сигурен, че така служи на Кр̣ш̣н̣а. Може ли да осигури Кр̣ш̣н̣а съзнание за детето си, нека има стотици деца, но ако не е способен на това, не бива да се отдава само на сетивното наслаждение.

Жертвоприношението е друг вид дейност, която трябва да се извършва от семейните, защото тя изисква много средства. Представителите на останалите жизнени стъпала, а именно брахмачаря, ва̄напрастха и сання̄са, живеят от подаяния и нямат пари. Затова жертвоприношенията са задължение на семейните. Съгласно предписанията на Ведите те би трябвало да извършват агни-хотра, но такива жертвоприношения са много скъпи и в днешно време никой семеен не може да ги изпълнява. Най-доброто жертвоприношение за сегашната епоха се нарича санкӣртана ягя. Тази санкӣртана ягя, възпяването на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, е най-доброто и евтино жертвоприношение; всеки може да го извършва и да извлече полза от него. И така, тези три принципа – благотворителност, контрол над сетивата и извършване на жертвоприношения – са предназначени за семейните.

Следва сва̄дхя̄я – изучаване на Ведите; то е предназначено за брахмачаря, периода на ученичеството. Брахмача̄рӣте не бива да общуват с жени; те спазват целомъдрие и съсредоточават ума си върху изучаване на ведическата литература, за да придобият духовно знание. Това се нарича сва̄дхя̄я.

Тапас, въздържанието, е предназначено най-вече за живота в уединение. Човек не бива да остава семеен до края на дните си; добре е постоянно да помни, че съществуват четири жизнени етапа: брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са. След като приключи с гр̣хастха, семейния живот, той трябва да се оттегли от житейските дела. Ако продължителността на човешкия живот е сто години, двайсет и пет от тях трябва да бъдат посветени на обучение, двайсет и пет за семеен живот, двайсет и пет за живот в уединение и двайсет и пет за жизненото стъпало на отречението. Такива са правилата за религиозен живот във ведическото общество. Оттеглянето от семейния живот предполага аскетизъм на тялото, ума и езика. Това е същността на тапася. Цялото варн̣а̄шрама общество е предназначено за тапася. Без тапася, без аскетизъм нито едно човешко общество не може да постигне освобождение. Теорията, че няма нужда от никакви въздържания, от никакви ограничения, че може да се прави каквото и да е и всичко ще бъде наред, не намира подкрепа нито във Ведите, нито в Бхагавад-гӣта̄. Подобни теории са измислени от користолюбиви проповедници, желаещи повече последователи. Правилата и ограниченията не привличат хората. Затова тези, които търсят последователи под претекста на религията, не внасят никакви ограничения в живота на учениците си, нито в собствения си живот. Но това не се одобрява от Ведите.

Простотата като качество на бра̄хман̣ите е принцип, който е нужно да бъде следван не само на определено жизнено стъпало, а от всеки член на обществото, бил той в брахмача̄рӣ а̄шрама, гр̣хастха а̄шрама, ва̄напрастха а̄шрама или сання̄са ашрама. Човек трябва да бъде непринуден и прям.

Ахимса̄ означава да не се спира жизненото развитие на което и да е живо същество. Не бива да се мисли, че щом духовната искра никога не може да бъде убита, дори ако тялото бъде убито, то няма нищо лошо в убийството на животни и наслаждението на тяхната плът. Хората сега са пристрастени към яденето на месо, въпреки че има изобилие от зърнени храни, плодове и мляко. Няма никаква необходимост от убийство на животни. Това се отнася за всекиго. Когато няма друг избор, едно животно може да бъде убито, но трябва да се принесе в жертва. При изобилието от храна тези, които се стремят към духовно съвършенство, не бива да извършват насилие над животните. Истинска ахимса̄ означава да не се спира ничие развитие. Животните също еволюират, преминавайки от една животинска форма в друга. Ако животното бъде убито, еволюцията му се забавя. След като е било в дадено тяло определен брой дни или години и бъде преждевременно убито, то трябва да се върне отново в същата форма, за да изживее необходимия срок, и след това да се издигне до други форми на живот. Така че тяхното развитие не бива да се спира просто заради вкусовото наслаждение. Това се нарича ахимса̄.

Сатям. Това означава да не се изопачава истината за личен интерес. Във ведическата литература понякога се срещат някои трудни за разбиране пасажи и смисълът им трябва да се изясни от авторитетен духовен учител. Това е пътят за разбиране на Ведите. Думата шрути означава да се слушат авторитетни личности, а не да се правят произволни, продиктувани от личен интерес тълкувания. Пълно е с коментари върху Бхагавад-гӣта̄, които погрешно разясняват автентичния текст. Трябва да се предава истинският смисъл на думата, а това може да се научи само от авторитетен духовен учител.

Акродха означава да се сдържа гневът. Дори ако е предизвикван, човек трябва да търпи, защото разгневи ли се веднъж, цялото му тяло се замърсява. Гневът се ражда от гун̣ата на страстта и един трансценденталист трябва да сдържа гнева си. Думата апаишунам посочва, че не трябва да се търсят недостатъци у другите и без нужда да им се прави забележка. Разбира се, ако крадецът бъде наречен крадец, това не е търсене на недостатъци. Но да се нарече крадец един честен човек, е тежко провинение за този, който се стреми към напредък в духовния живот. Хрӣ означава да бъдеш много скромен и да не извършваш осъдителни постъпки. Ача̄палам, решителността, се проявява в способността да не се огорчаваш и отчайваш при евентуален неуспех. Поражението съпътства човешките дейности, но това не е повод за отчаяние. Въпреки неуспехите трябва да се продължава с търпение и решителност.

Думата теджас, използвана тук, се отнася за кш̣атриите. Кш̣атриите трябва да бъдат винаги силни, за да защитават слабите. Те не бива да се отказват от насилието; когато е необходимо, трябва да го прилагат. Но кш̣атрия, способен да сломи врага си, при определени обстоятелства може да прояви снизхождение и да прости дребни оскърбления.

Шаучам означава чистота – не само на ума и тялото, но и на поведението изобщо. Това важи особено за търговците; те не бива да участват в машинации на черния пазар. На̄ти-ма̄нита̄, без желание за почести, се отнася за шӯдрите, класата на работниците, според ведическите писания най-нископоставената от четирите социални класи. Шӯдрите не бива да се възгордяват неоснователно, а просто да се задоволят със своето място в обществото. Техен дълг е да почитат представителите на по-висшите съсловия, за да се поддържа обществения ред.

Изброените тук двайсет и шест качества са трансцендентални. Те трябва да бъдат развивани в съответствие със социалната или професионална позиция в сферата на обществения живот. Чрез тези качества въпреки неизбежните материални страдания хората от всички класи ще могат постепенно да се издигнат до най-висше трансцендентално познание – в това е техният смисъл.

Текст

дамбхо дарпо 'бхима̄нашча
кродхах̣ па̄руш̣ям ева ча
агя̄нам ча̄бхиджа̄тася
па̄ртха сампадам а̄сурӣм

Дума по дума

дамбхах̣ – гордост; дарпах̣ – арогантност; абхима̄нах̣ – суета; ча – и; кродхах̣ – гняв; па̄руш̣ям – грубост; ева – несъмнено; ча – и; агя̄нам – невежество; ча – и; абхиджа̄тася – на роденият; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; сампадам – качествата; а̄сурӣм – на демоничната природа.

Превод

Гордост, арогантност, суета, гняв, грубост и невежество – тези качества принадлежат на хората с демонична природа, о, сине на Пр̣тха̄.

Коментар

В този стих е описан прекият път към ада. Демоничните хора се представят за поборници на религията и духовния прогрес, въпреки че не следват никакви принципи. Те са безочливи и горди със своето образование и богатство. В желанието си да бъдат боготворени изискват от другите уважение и почит, макар да не ги заслужават. Те лесно се гневят и за най-дребното нещо и говорят грубо и неучтиво. Те не знаят какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. Винаги постъпват както им хрумне, следвайки своите прищевки, и не признават никакви авторитети. Тези демонични качества са им присъщи по природа – те ги получават още в утробата на майката и израствайки, ги проявяват в пълна степен.

Текст

даивӣ сампад вимокш̣а̄я
нибандха̄я̄сурӣ мата̄
ма̄ шучах̣ сампадам даивӣм
абхиджа̄то 'си па̄н̣д̣ава

Дума по дума

даивӣ – трансцендентални; сампат – качества; вимокш̣а̄я – за освобождение; нибандха̄я – за робство; а̄сурӣ – демонични качества; мата̄ – се считат; ма̄ – не; шучах̣ – безпокой се; сампадам – качества; даивӣм – божествени; абхиджа̄тах̣ – роден от; аси – ти си; па̄н̣д̣ава – о, сине на Па̄н̣д̣у.

Превод

Трансценденталните качества водят към освобождение, а демоничните – към робство. Но ти не се безпокой, о, сине на Па̄н̣д̣у, защото си роден с божествени качества.

Коментар

Бог Кр̣ш̣н̣а насърчава Арджуна, като му казва, че не е роден с демонични качества. Неговото участие в сражението не е проява на демонични наклонности, защото предварително е обмислил внимателно всички „за“ и „против“. Той е размишлявал над това дали толкова почтени личности като Бхӣш̣ма и Дрон̣а трябва да бъдат убити, или не, следователно неговите действия не са продиктувани от гняв, желание за евтина слава или грубост. Ето защо Арджуна няма качества на демон. За един кш̣атрия да поразява врага със стрели, е трансцендентално занимание, а неизпълнението на този дълг е демонично. Затова Арджуна няма причина да скърби. Всеки, който следва предписаните за различните съсловия правила, се намира на трансцендентално равнище.

Текст

двау бхӯта-саргау локе 'смин
даива а̄сура ева ча
даиво вистарашах̣ прокта
а̄сурам па̄ртха ме шр̣н̣у

Дума по дума

двау – две; бхӯта-саргау – сътворени живи същества; локе – в света; асмин – това; даивах̣ – божествени; а̄сурах̣ – демонични; ева – несъмнено; ча – и; даивах̣ – божествените; вистарашах̣ – най-подробно; проктах̣ – казах; а̄сурам – демоничните; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; ме – от мен; шр̣н̣у – просто чуй.

Превод

О, сине на Пр̣тха̄, в този свят има два вида сътворени същества. Едните са божествени, а другите – демонични. Подробно ти обясних божествените качества. Сега чуй за демоничните.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: След като увери Арджуна, че по рождение притежава божествени качества, Бог Кр̣ш̣н̣а описва поведението на демоните. Обусловените живи същества се делят на две категории. Едните са родени с божествени качества и водят подреден живот, тоест следват наставленията на писанията и авторитетите. Задълженията трябва да се изпълняват в светлината на свещените писания. Такъв начин на мислене се нарича божествен. А този, който не се съобразява със свещените наставления и действа по собствена прищявка, се нарича демон, асура. Няма друг критерий за определяне на човешката природа освен следването на принципите от писанията. Във Ведите се казва, че и полубоговете, и демоните са родени от Праджа̄пати; единствената разлика е, че едните следват ведическите предписания, а другите – не.

Текст

правр̣ттим ча нивр̣ттим ча
джана̄ на видур а̄сура̄х̣
на шаучам на̄пи ча̄ча̄ро
на сатям теш
̣у видяте

Дума по дума

правр̣ттим – като постъпва правилно; ча – също; нивр̣ттим – като не постъпва правилно; ча – и; джана̄х̣ – личности; на – никога; видух̣ – знаят; а̄сура̄х̣ – с демонични качества; на – никога; шаучам – чистота; на – нито; апи – също; ча – и; а̄ча̄рах̣ – поведение; на – никога; сатям – истина; теш̣у – в тях; видяте – има.

Превод

Хората с демонична природа не знаят какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. В тях не може да се открие нито чистота, нито правилно поведение, нито истина.

Коментар

Във всяко цивилизовано човешко общество изначално съществуват някакви религиозни правила и предписания. Особено сред а̄ряните – представители на най-развитата ведическа цивилизация – всички, които не следват наставленията на писанията, се считат за демони. Затова тук се казва, че демоните не познават свещените предписания, нито са склонни да ги следват. Дори някои от тях да са запознати с религиозните правила, те не ги изпълняват. Те нямат вяра и не искат да вървят по ведическия път. И вътрешната, и външната чистота са далеч от тях. Човек трябва да поддържа тялото си чисто, като всеки ден се къпе, мие зъбите си, бръсне се, сменя дрехите си и т.н. А за вътрешна чистота е необходимо винаги да се помнят святите имена на Бога и да се възпява Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Тези предписания не се харесват на демоните и те не ги следват.

Множество правила определят и човешкото поведение. Те са изложени в писания като Ману самхита̄, общочовешкия законник. Дори и днес индусите следват неговите правила. Законите за наследството и ред други закони водят началото си от тази книга. В Ману самхита̄ ясно се казва, че на жената не трябва да се дава свобода. Това не означава, че жените трябва да бъдат третирани като робини; те са по-скоро като деца. На децата не се дава свобода, но това не ги прави роби. Сега демоните пренебрегват тези препоръки и заявяват, че на жените трябва да се предоставя свободата, която имат мъжете. Това обаче никак не е подобрило състоянието на нещата в съвременното общество. Всъщност жената трябва да бъде покровителствана на всеки етап от живота си. В детството тя е защитена от своя баща, в младостта си – от своя съпруг, а в старостта – от порасналите си синове. Според Ману самхита̄ това е правилното социално поведение. Но съвременното възпитание създава изопачена представа за живота на жената и затова бракът в днешното общество на практика е въображаем. Социалното положение на жените днес също не е цветущо, въпреки че омъжените жени са в малко по-добра позиция от претендиращите за т.нар. „свобода“. Всичко това показва как демоните не приемат никакви полезни за социалната система указания. Те отхвърлят опита на великите мъдреци, не следват установените от тях правила и обществото им се намира в плачевно състояние.

Текст

асатям апратиш̣т̣хам те
джагад а̄хур анӣшварам
апараспара-самбхӯтам
ким анят ка̄ма-хаитукам

Дума по дума

асатям – нереално; апратиш̣т̣хам – без основа; те – те; джагат – космичното проявление; а̄хух̣ – казват; анӣшварам – без властелин; апараспара – без причина; самбхӯтам – възникнал; ким анят – няма друга причина; ка̄ма-хаитукам – единствено поради похот.

Превод

Те казват, че този свят е нереален, че няма основа, че няма Бог, който го управлява. Те заявяват, че светът е възникнал от сексуалното влечение и за него няма друга причина освен похотта.

Коментар

Демоните смятат, че целият свят е фантасмагория. Няма причина, няма следствие, няма повелител, няма цел – всичко е нереално. Те твърдят, че това космично проявление възниква от случайни материални действия и последици. Те не приемат, че светът е създаден от Бога с определена цел. Според тяхната концепция той е възникнал от само себе си и няма никакви основания да се вярва, че зад него стои някакъв Бог. Няма разлика между дух и материя и не съществува Върховен Дух. Няма нищо освен материя и целият космос е купчина невежество. Всичко е пустота и всяко проявление е плод на несъвършеното ни възприятие. Те приемат за даденост, че цялото световно разнообразие е проявление на невежество, създадено като насън и в действителност несъществуващо. Но въпреки твърдението им, че животът е сън, демоните много умело се наслаждават на този сън. Така вместо да търсят знание те все повече и повече потъват в страната на сънищата си. Те стигат до заключението, че както едно дете е резултат от сексуалното общуване между мъжа и жената, така и този свят е роден без никаква душа. Според тях живите същества са създадени само чрез съединението на материални елементи и за съществуването на душа и дума не може да става. Както някои живи същества се появяват от потта или от мъртвото тяло без никаква причина, така и живият свят е произлязъл от материални комбинации на космичното проявление. Материалната природа е причината на това проявление и друга причина не съществува. Те не вярват на думите на Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄: мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „По моята воля се движи целият материален свят“. Казано другояче, демоните нямат вярна представа за сътворението на света; всеки си измисля някаква собствена теория. За тях всички тълкувания на писанията са еднакво добри, защото те не вярват в общоприетото разбиране на свещените писания.

Текст

ета̄м др̣ш̣т̣им аваш̣т̣абхя
наш̣т̣а̄тма̄но 'лпа-буддхаях̣
прабхавантй угра-карма̄н̣ах̣
кш̣ая̄я джагато 'хита̄х̣

Дума по дума

ета̄м – това; др̣ш̣т̣им – виждане; аваш̣т̣абхя – като приема; наш̣т̣а – изгубени; а̄тма̄нах̣ – те самите; алпа-буддхаях̣ – нискоинтелигентните; прабхаванти – преуспяват в; угра-карма̄н̣ах̣ – дейности, причиняващи страдания; кш̣ая̄я – за разрушение; джагатах̣ – на света; ахита̄х̣ – неблаготворни.

Превод

С подобни заключения, изгубени за самите себе си и лишени от разум, демоните извършват неблаготворни, ужасни дейности, водещи до унищожението на света.

Коментар

Демоничните личности предприемат дейности, водещи света към гибел. Бог ги нарича нискоинтелигентни. Материалистите, без никаква представа за Бога, смятат, че вървят по пътя на прогреса. Но според Бхагавад-гӣта̄ те са неинтелигентни и лишени от здрав разум. Те се опитват да измъкнат максимална наслада от този материален свят и непрекъснато изобретяват неща, носещи удоволствие. Подобни изобретения са мерило за напредък на материалистична цивилизация, но в резултат хората стават все по-агресивни и по-жестоки – и към животните, и към другите човешки същества. Те вече не знаят как трябва да се отнасят един към друг. Убиването на животни е широко разпространено сред демоните. Такива хора са врагове на света, защото рано или късно ще измислят и създадат нещо, което ще доведе до разрушението на всичко. В този стих косвено се предсказва създаването на ядреното оръжие – гордостта на съвременния свят. Всеки миг може да избухне война и тези атомни оръжия да предизвикат хаос. Те се появяват заради безбожието на хората; те не са създадени за мир и процъфтяване на света.

Текст

ка̄мам а̄шритя душ̣пӯрам
дамбха-ма̄на-мада̄нвита̄х̣
моха̄д гр̣хӣтва̄сад-гра̄ха̄н
правартанте 'шучи-врата̄х̣

Дума по дума

ка̄мам – похот; а̄шритя – приемат подслона на; душ̣пӯрам – ненаситна; дамбха – от гордост; ма̄на – въображаема значимост; мада-анвита̄х̣ – опиянени от самонадеяност; моха̄т – от илюзия; гр̣хӣтва̄ – като вземат; асат – преходно; гра̄ха̄н – неща; правартанте – те извършват; ашучи – за нечисти; врата̄х̣ – обети.

Превод

Приемайки подслон в ненаситната похот, опиянени от гордата си самонадеяност и въображаема значимост, демоните извършват своите нечисти дела в плен на илюзията и очаровани от преходното.

Коментар

Това е демоничният начин на мислене. Похотта на демоните е ненаситна. Тяхното неутолимо желание да се наслаждават на материалния свят е безгранично. Макар да са постоянно изпълнени с тревоги заради привързаност към временни неща, в своята илюзия те продължават с едни и същи материални дейности. Лишени от знание, те не разбират, че вървят по грешен път. Очаровани от преходното, демоните си създават собствен Бог и го прославят в собствени химни. В резултат, те все по-силно се привързват към две неща: сексуалното наслаждение и трупането на материални богатства. Особено значение има употребената тук дума ашучи-врата̄х̣, „нечисти обети“. Демоничните хора са привлечени единствено от виното, жените, хазарта и яденето на месо – това са техните ашучи, нечисти навици. Подбуждани от чувство на гордост и собствена значимост, те създават някакви религиозни системи, противоречащи на ведическите принципи. Независимо че са най-отвратителните същества, светът неестествено ги обгражда с фалшиви почести. И докато вървят право към ада, на тях им се струва, че вървят по пътя на прогреса.

Текст

чинта̄м апаримея̄м ча
пралая̄нта̄м упа̄шрита̄х̣
ка̄мопабхога-парама̄
ета̄вад ити нишчита̄х̣
а̄ша̄-па̄ша-шатаир баддха̄х̣
ка̄ма-кродха-пара̄ян̣а̄х̣
ӣханте ка̄ма-бхога̄ртхам
аня̄йена̄ртха-сан̃чая̄н

Дума по дума

чинта̄м – страхове и тревоги; апаримея̄м – неизмерими; ча – и; пралая-анта̄м – до мига на смъртта; упа̄шрита̄х̣ – подслонени в; ка̄ма-упабхога – сетивно наслаждение; парама̄х̣ – най-висшата цел; ета̄ват – така; ити – така; нишчита̄х̣ – убедени; а̄ша̄-па̄ша – оплетени в мрежа от надежди; шатаих̣ – от стотици; баддха̄х̣ – привързани; ка̄ма – похот; кродха – и гняв; пара̄ян̣а̄х̣ – с манталитета; ӣханте – те желаят; ка̄ма – похот; бхога – сетивна наслада; артхам – с цел; аня̄йена – незаконно; артха – богатство; сан̃чая̄н – трупане.

Превод

Те са убедени, че основна необходимост на човешката цивилизация е наслаждението. Така прекарват живота си в постоянно безпокойство. Оплетени в мрежата на хиляди желания, завладени от похот и гняв, те по всякакъв начин печелят пари за сетивно наслаждение.

Коментар

Демоните вярват, че наслаждението на сетивата е висша житейска цел, и до смъртта си не се разделят с това убеждение. Те не вярват в живота след смъртта, не вярват, че хората получават различни видове тела в зависимост от своята карма, тоест от дейностите си в този свят. Плановете в живота им нямат край; те съставят план след план и всеки от тях остава неизпълнен. Аз лично познавах човек с такъв демоничен манталитет, който малко преди смъртта си молеше лекаря да удължи живота му с още четири години, защото не успял да осъществи всичко замислено. Такива глупави хора не разбират, че лекарят не може да удължи живота им дори с един миг. Когато дойде уреченият час, нашите желания не се вземат под внимание. Законите на природата не позволяват на човек да се наслаждава дори секунда повече от отреденото му.

Демонът, невярващ в Бога или Свръхдушата вътре в себе си, извършва всякакви грехове само за да удовлетвори сетивата си. Той не знае, че в сърцето му се намира свидетел на всичко. Свръхдушата непрекъснато наблюдава дейностите на индивидуалната душа. В Упаниш̣адите се говори за две птици на клона на едно и също дърво. Едната от тях действа и се наслаждава на сладките или горчиви плодове, а другата е само свидетел. Но демоните не познават ведическите писания и не вярват в тях; затова се чувстват свободни да правят каквото си искат за наслаждение на сетивата, независимо от последствията.

Текст

идам адя мая̄ лабдхам
имам пра̄псйе маноратхам
идам астӣдам апи ме
бхавиш̣яти пунар дханам
асау мая̄ хатах̣ шатрур
ханиш̣йе ча̄пара̄н апи
ӣшваро 'хам ахам бхогӣ
сиддхо 'хам балава̄н сукхӣ
а̄д̣хьо 'бхиджанава̄н асми
ко 'ньо 'сти садр̣шо мая̄
якш̣йе да̄ся̄ми модиш̣я
итй агя̄на-вимохита̄х̣

Дума по дума

идам – това; адя – днес; мая̄ – от мен; лабдхам – спечелено; имам – това; пра̄псйе – ще спечеля; манах̣-ратхам – според желанията си; идам – това; асти – има; идам – това; апи – също; ме – мое; бхавиш̣яти – ще нарасне в бъдеще; пунах̣ – отново; дханам – богатство; асау – това; мая̄ – от мен; хатах̣ – беше убит; шатрух̣ – враг; ханиш̣йе – ще убия; ча – също; апара̄н – другите; апи – несъмнено; ӣшварах̣ – господарят; ахам – аз съм; ахам – аз съм; бхогӣ – наслаждаващият се; сиддхах̣ – съвършен; ахам – аз съм; бала-ва̄н – силен; сукхӣ – щастлив; а̄д̣хях̣ – богат; абхиджана-ва̄н – обкръжен от аристократични роднини; асми – аз съм; ках̣ – който; анях̣ – друг; асти – има; садр̣шах̣ – като; мая̄ – мен; якш̣йе – ще жертвам; да̄ся̄ми – ще давам милостиня; модиш̣йе – ще се наслаждавам; ити – така; агя̄на – от невежество; вимохита̄х̣ – заблуден.

Превод

Демоничната личност мисли: „Притежавам огромно богатство и смятам да го увелича. Имам толкова много и в бъдеще ще става все повече. Той беше мой враг, но аз го убих и другите ми врагове също ще бъдат избити. Аз съм господар на всичко. Аз съм наслаждаващият се. Аз съм съвършен, могъщ и щастлив. Аз съм най-големият богаташ и роднините ми са аристократи. Няма друг като мен. Ще извърша някакви жертвоприношения, ще раздам малко милостиня и ще ликувам“. С подобно мислене такива хора са заблудени от невежество.

Текст

анека-читта-вибхра̄нта̄
моха-джа̄ла-сама̄вр̣та̄х̣
прасакта̄х̣ ка̄ма-бхогеш̣у
патанти нараке 'шучау

Дума по дума

анека – множество; читта – от тревоги; вибхра̄нта̄х̣ – объркани; моха – на илюзии; джа̄ла – от мрежата; сама̄вр̣та̄х̣ – оплетени; прасакта̄х̣ – привързани; ка̄ма-бхогеш̣у – към сетивно наслаждение; патанти – пропадат; нараке – в ада; ашучау – нечисти.

Превод

Объркани от непрестанни грижи, оплетени в мрежата на илюзията, те силно се привързват към сетивното наслаждение и пропадат в ада.

Коментар

Жаждата на демоничния човек да трупа пари няма граници. Тя е неутолима. Той мисли само за това колко голямо е богатството му и как да го увеличи в бъдеще. Готов е да извърши всякакъв грях или да участва в машинации на черния пазар, за да забогатява незаконно. Той се гордее с притежанията си – земя, семейство, къща и банкова сметка – и непрекъснато крои планове как да стане още по-богат. Той вярва само в собствените си сили и не знае, че всичко спечелено се дължи на миналите му добри дела. Получил е възможността да натрупа тези богатства, но няма представа, че причините за това се крият в миналото. Той си мисли, че цялото му богатство се дължи на неговите усилия. Демоничните личности вярват само в собствените си сили, а не в закона на карма, според който знатният произход, богатството, доброто образование и красотата са резултат от предишни благочестиви дейности. Те мислят, че всички тези неща са случайни и се дължат на личните им способности. Те не усещат никаква подредба и замисъл зад многообразието в общественото положение, външността и образованието на хората. Всеки конкурент се превръща в техен враг. На света има много демонични хора и всеки един от тях е враг на останалите. Тази вражда се задълбочава все повече и повече – между личности, между семейства, между общности и накрая между цели народи. Затова навсякъде по света постоянно има сблъсъци, войни и непримиримост.

Всяка демонична личност мисли, че може да живее за сметка на другите. Като правило всеки демон смята себе си за Бог; а демоничният проповедник убеждава своите последователи: „Защо търсите Бога някъде другаде? Вие самите сте Бог! Можете да правите каквото си искате. Не вярвайте в Бога. Изхвърлете Бога. Бог е мъртъв“. Това са демоничните проповеди.

Макар да вижда и други богати и влиятелни хора, демонът се мисли за най-богатия и най-могъщия човек на света. Що се отнася до издигането на райските планети, той не счита, че за това е нужно да се извършват яги, жертвоприношения. Демоните мислят, че могат да изобретят свой собствен метод за ягя и да конструират машина, с която да достигнат всяка по-висша планета. Най-красноречив пример за такъв демон е Ра̄ван̣а. Той обявил на своите поданици, че ще построи стълба, по която всеки може да се изкачи в райското царство, без да извършва жертвоприношенията, предписани във Ведите. По същия начин в сегашната епоха демоничните личности се стремят да достигнат висшите планетарни системи с помощта на механични средства. Това са примери за дълбоко объркване. В резултат, без да знаят, те вървят към ада. Санскритската дума моха-джа̄ла е особено важна. Джа̄ла означава „мрежа“; също като рибите, уловени в мрежа, те не могат да се измъкнат.

Текст

а̄тма-самбха̄вита̄х̣ стабдха̄
дхана-ма̄на-мада̄нвита̄х̣
яджанте на̄ма-ягяис те
дамбхена̄видхи-пӯрвакам

Дума по дума

а̄тма-самбха̄вита̄х̣ – самодоволни; стабдха̄х̣ – нагли; дхана-ма̄на – от богатство и високомерие; мада – в илюзия; анвита̄х̣ – завладени; яджанте – извършват жертвоприношения; на̄ма – само на име; ягяих̣ – с жертвоприношения; те – те; дамбхена – от гордост; авидхи-пӯрвакам – без да следват никакви правила и предписания.

Превод

Самодоволни и нагли, заслепени от богатство и високомерие, понякога те с гордост извършват показни жертвоприношения, без да следват никакви правила и предписания.

Коментар

Мислейки се за център на вселената и пренебрегвайки всеки авторитет и писание, демоните понякога извършват т.нар. религиозни обреди и жертвоприношения. И тъй като за тях не съществува никакъв авторитет, те са много нагли. Това се дължи на илюзията от придобитото богатство и престиж. Понякога такива демони приемат ролята на проповедници, подвеждат хората и стават известни като религиозни реформатори или представят себе си за въплъщения на Бога. Те устройват показни жертвоприношения, почитат полубоговете или измислят свой собствен Бог. Обикновените хора започват да ги почитат и обожават, а глупаците ги обявяват за велики познавачи на духовната наука. Демоничните личности обличат дрехи на отрекли се от света и така пременени, извършват всевъзможни глупости. В действителност далите обет за отречение трябва да се придържат към много строги правила. Но демоните не обръщат никакво внимание на тези ограничения. Те мислят, че всеки може да си създаде свой собствен духовен път и не съществува такова нещо като единен път, който трябва да се следва. Тук специално се подчертава думата авидхи-пӯрвакам – незачитане на правилата и предписанията. Подобни възгледи винаги са плод на невежество и илюзия.

Текст

аханка̄рам балам дарпам
ка̄мам кродхам ча самшрита̄х̣
ма̄м а̄тма-пара-дехеш̣у
прадвиш̣анто 'бхясӯяка̄х̣

Дума по дума

аханка̄рам – фалшиво его; балам – сила; дарпам – гордост; ка̄мам – похот; кродхам – гняв; ча – също; самшрита̄х̣ – приели подслон; ма̄м – мен; а̄тма – в техните; пара – и в други; дехеш̣у – тела; прадвиш̣антах̣ – като богохулствуват; абхясӯяка̄х̣ – завистливи.

Превод

Заблудени от фалшиво его, сила, гордост, похот и гняв, демоните започват да завиждат на Бога, Върховната Личност, който се намира в собствените им тела, както и в телата на другите, и хулят истинската религия.

Коментар

Демоничният човек е винаги против върховенството на Бога и не е склонен да вярва в писанията. И свещените писания, и самото съществуване на Върховната Божествена Личност пораждат завист у него. Причина за това е така нареченият престиж, натрупаното богатство и сила. Демонът не знае, че сегашният живот е подготовка за следващия. Не знаейки това, той всъщност мрази собственото си „аз“, както и аз-а у другите. Той извършва насилие върху телата на другите и върху своето тяло. Лишен от знание, не се съобразява с върховната власт на Божествената Личност. С неприязън към свещените писания и Върховната Божествена Личност той изнамира псевдоаргументи срещу съществуването на Бога и отрича авторитета на писанията. Смята се за независим и всемогъщ. Убеден, че няма равен на себе си по сила, власт и богатство, демонът си мисли, че може да прави каквото си иска и няма кой да го спре. Ако някой пречи на наслаждението му, той се заема да го унищожи със собствени сили.

Текст

та̄н ахам двиш̣атах̣ крӯра̄н
самса̄реш̣у нара̄дхама̄н
кш̣ипа̄мй аджасрам ашубха̄н
а̄сурӣш̣в ева йониш̣у

Дума по дума

та̄н – тези; ахам – Аз; двиш̣атах̣ – завистливи; крӯра̄н – злонамерени; самса̄реш̣у – в океана на материалното съществуване; нара-адхама̄н – най-нисшите сред хората; кш̣ипа̄ми – поставям; аджасрам – постоянно; ашубха̄н – неблагоприятни; а̄сурӣш̣у – демонични; ева – несъмнено; йониш̣у – в утробите.

Превод

Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората –  Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот.

Коментар

В този стих ясно се посочва, че една индивидуална душа попада в определено тяло по изключителната върховна воля. Демоничната личност може да отрича върховенството на Бога и наистина може да прави каквото си иска, но следващото ѝ раждане ще зависи от решението на Върховната Божествена Личност, а не от самата нея. В Шрӣмад Бха̄гаватам, Трета песен, се казва, че след смъртта индивидуалната душа е поставяна в утробата на нова майка, където получава ново тяло, определено от висша сила. Затова в материалния свят откриваме толкова много форми на живот – бозайници, насекоми, хора и т.н. Цялото това разнообразие е оформено от висшата сила; то не е възникнало случайно. Що се отнася до демоните, тук ясно се казва, че те са поставяни отново и отново в утробите на демонични майки и така продължават да бъдат завистливи, най-нисши сред хората. Смята се, че личностите с такава демонична природа винаги са изпълнени с похот и омраза, винаги са готови да прибегнат до насилие и имат нечисти навици. Към демоничните форми на живот се отнасят и редица диви племена, ловуващи в джунглата.

Текст

а̄сурӣм йоним а̄панна̄
мӯд̣ха̄ джанмани джанмани
ма̄м апра̄пяива каунтея
тато я̄нтй адхама̄м гатим

Дума по дума

а̄сурӣм – демонични; йоним – видове; а̄панна̄х̣ – получавайки; мӯд̣ха̄х̣ – глупавите; джанмани джанмани – раждане след раждане; ма̄м – мен; апра̄пя – без да достигнат; ева – несъмнено; каунтея – о, сине на Кунтӣ; татах̣ – след това; я̄нти – отиват; адхама̄м – осъдени; гатим – местоназначение.

Превод

Раждайки се отново и отново в демонични форми на живот, о, сине на Кунтӣ, такива личности не могат никога да ме доближат. Постепенно те затъват до най-отвратително съществуване.

Коментар

Известно е, че Бог е безкрайно милостив, но тук разбираме, че Той никога не е милостив към демоничните хора. Ясно се казва, че живот след живот демоните биват поставяни в утробите на подобни демони и лишени от милостта на Върховния, те затъват все повече и повече, докато накрая не се окажат в телата на котки, кучета и свине. Ясно се казва, че на практика те нямат шанс да спечелят Божията милост на никой етап от следващия си живот. Във Ведите също е посочено постепенното затъване на такива личности до телата на кучета и свине. В тази връзка някой може да оспори твърдението, че Бог е безкрайно милостив към всички, щом като не е милостив към такива демони. Но като отговор във Веда̄нта сӯтра откриваме, че Върховният не изпитва омраза към никого. Когато асурите, демоните, попадат в нисши форми на живот, това е друго проявление на неговата милост. Понякога Бог убива асурите за тяхно добро, защото от ведическата литература разбираме, че всеки, който е убит от Върховния, получава освобождение. В историята има немалко примери за асури – Ра̄ван̣а, Камса, Хиран̣якашипу – пред които Бог се явява в различни инкарнации само за да ги убие. Следователно Той проявява милост и към асурите, ако те имат достатъчно късмет да бъдат убити от него.

Текст

три-видхам наракасйедам
два̄рам на̄шанам а̄тманах̣
ка̄мах̣ кродхас татха̄ лобхас
тасма̄д етат траям тяджет

Дума по дума

три-видхам – от три вида; наракася – на ада; идам – този; два̄рам – врата; на̄шанам – пагубно; а̄тманах̣ – за себето; ка̄мах̣ – похот; кродхах̣ – гняв; татха̄ – както и; лобхах̣ – алчност; тасма̄т – следователно; етат – тези; траям – три; тяджет – трябва да изостави.

Превод

Три врати водят към ада – похот, гняв и алчност. Всеки разумен човек трябва да ги избягва, защото те са пагубни за душата.

Коментар

Тук е описано началото на демоничния живот. Човек се опитва да удовлетвори похотта си и когато не успее, възникват гневът и алчността. Ако не иска да деградира до формите на демоничен живот, разумният трябва да победи тези врагове, които могат да погубят неговото „аз“ дотам, че да няма никаква възможност за освобождение от материалния плен.

Текст

етаир вимуктах̣ каунтея
тамо-два̄раис трибхир нарах̣
а̄чаратй а̄тманах̣ шреяс
тато я̄ти пара̄м гатим

Дума по дума

етаих̣ – от тези; вимуктах̣ – освободени; каунтея – о, сине на Кунтӣ; тамах̣-два̄раих̣ – от вратите на невежеството; трибхих̣ – на трите вида; нарах̣ – човек; а̄чарати – извършва; а̄тманах̣ – за себето; шреях̣ – благословия; татах̣ – след това; я̄ти – той отива; пара̄м – до върховната; гатим – цел.

Превод

Човек, избегнал трите врати към ада, о, сине на Кунтӣ, извършва дейности, благоприятни за себепознанието, и постепенно достига върховната цел.

Коментар

Всеки трябва да се пази от тези врагове на човека: похотта, гнева и алчността. Колкото повече се освобождава от тях, толкова повече съществуването му се пречиства. Тогава той ще може да следва правилата и предписанията на Ведите. Като спазва регулиращите принципи за човешкия живот, той постепенно осъзнава своята духовна природа. И ако има щастието с тази практика да се издигне до Кр̣ш̣н̣а съзнание, тогава непременно ще постигне успех. Във ведическата литература са предписани начини на действие, които предоставят възможност за пречистване. Целият метод се основава на отказ от похотта, алчността и гнева. Разбирайки този процес, човек може да се издигне до най-висшата степен на себепознание, чиято кулминация е преданото служене. С предано служене освобождението на обусловената душа е сигурно. Затова във ведическото общество съществуват четири социални съсловия и четири стъпала на жизнено развитие, наречени кастова система и система за духовен живот. Има различни предписания за различните касти, или подразделения на обществото, и ако човек ги следва, естествено достига висшата степен на духовно развитие. Тогава несъмнено получава освобождение.

Текст

ях̣ ша̄стра-видхим утср̣джя
вартате ка̄ма-ка̄ратах̣
на са сиддхим ава̄пноти
на сукхам на пара̄м гатим

Дума по дума

ях̣ – този, който; ша̄стра-видхим – правилата от писанията; утср̣джя – отказвайки се; вартате – остава; ка̄ма-ка̄ратах̣ – своенравно действие от похот; на – никога; сах̣ – той; сиддхим – съвършенство; ава̄пноти – достига; на – никога; сукхам – щастие; на – никога; пара̄м – върховния; гатим – стадий на съвършенство.

Превод

Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел.

Коментар

Както вече беше описано, ша̄стра-видхи, предписанията на ша̄стрите, се предоставят на различните касти и духовни стъпала в човешкото общество. Всеки би трябвало да следва тези правила и предписания. Ако не ги следва и действа по собствена прищявка, движен от похотта, алчността и желанията си, никога няма да постигне съвършенство в живота. Казано другояче, човек, който знае всички тези неща на теория, но не ги прилага в собствения си живот, трябва да бъде считан за най-нисш сред хората. В човешката форма от живото същество се очаква да проявява разум и да следва правилата за издигане на живота до висше ниво; в противен случай то деградира. Но дори да спазва правилата и моралните принципи, ако накрая не успее да разбере Върховния Господ, цялото му знание се обезценява. И дори ако приема съществуването на Бога, но не му служи, всичките му усилия са напразни. Постепенното издигане до Кр̣ш̣н̣а съзнание и предано служене е крайно необходимо; само така може да се достигне висшата степен на съвършенство.

Думата ка̄ма-ка̄ратах̣ е много важна. Този, който съзнателно нарушава правилата, действа, подтикван от похот. Той знае, че нещо е забранено, но го прави. И обратното – знае какво трябва да се направи, но не го прави. Това са своеволни действия. Съдбата на такива личности е да бъдат наказвани от Върховния. Те остават далеч от съвършенството, към което е насочен човешкият живот – пречистване на собственото съществуване. Този, който не следва правилата и предписанията, не може да се пречисти, нито да постигне истинско щастие.

Текст

тасма̄ч чха̄страм прама̄н̣ам те
ка̄ря̄ка̄ря-вявастхитау
гя̄тва̄ ша̄стра-видха̄ноктам
карма картум иха̄рхаси

Дума по дума

тасма̄т – следователно; ша̄страм – писанията; прама̄н̣ам – доказателство; те – твоят; ка̄ря – дълг; ака̄ря – и забранени дейности; вявастхитау – с решителност; гя̄тва̄ – знаейки; ша̄стра – на писанията; видха̄на – правилата; уктам – се казва; карма – работа; картум – действа; иха – в този свят; архаси – трябва.

Превод

Затова, следвайки указанията на писанията, човек трябва да разбере какво е дълг и какво не е дълг. Изучил тези правила, той трябва да действа така, че постепенно да се издигне.

Коментар

Както се обяснява в петнайсета глава, правилата и предписанията на Ведите са предназначени за опознаване на Кр̣ш̣н̣а. Ако някой разбере Кр̣ш̣н̣а от Бхагавад-гӣта̄, установи се в Кр̣ш̣н̣а съзнание и се заеме с предано служене, той е постигнал най-съвършеното знание, предлагано от ведическата литература. Бог Чайтаня Маха̄прабху е направил този процес много лесен. Той призовава хората просто да повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, да служат предано и да ядат храна, предложена на Бога. Всеки, непосредствено зает в тези дейности на предаността, се приема за изучил цялата ведическа литература. Той е постигнал съвършен резултат. Разбира се, обикновените хора, които не са в Кр̣ш̣н̣а съзнание и не се занимават с предано служене, би трябвало да следват наставленията на Ведите, за да разберат какво трябва и какво не трябва да се прави. Тези предписания трябва да се изпълняват безпрекословно. Това се нарича следване на ша̄стрите, свещените писания. Ша̄стрите са свободни от четирите основни недостатъка, присъщи на обусловената душа: несъвършени сетива, склонност към измама, неизбежно допускане на грешки и постоянна илюзия. Тези четири недостатъка на обусловения живот не допускат произволно установяване на правила. Затова всички мъдреци, а̄ча̄рии и велики души неотклонно следват предписанията на ша̄стрите, които са над тези недостатъци.

В Индия има много направления в духовната философия, обикновено свеждани до две основни групи: имперсонализъм и персонализъм. Но и двете групи изграждат живота си съгласно принципите на Ведите. Без съблюдаване на тези принципи съвършенството е непостижимо. Затова този, който разбере смисъла на ша̄стрите, е наистина щастлив.

Причината за всички падения в човешкото общество е нежеланието да се следват принципите за разбиране на Върховната Личност. Това е и най-тежкото прегрешение в човешкия живот. Затова ма̄я̄, материалната енергия на Върховния Бог, постоянно ни измъчва под формата на тристранните страдания. Тази енергия се състои от трите гун̣и на материалната природа. Човек би трябвало да се издигне поне до гун̣ата на доброто, преди да му се открие пътят за разбиране на Върховния Бог. Ако не достигне гун̣ата на доброто, той остава в невежеството и страстта, които са причина за демоничен живот. Хората в гун̣ите на страстта и невежеството осмиват писанията, осмиват святите личности, осмиват истинското разбиране на Върховната Божествена Личност. Те нарушават наставленията на духовния учител и пренебрегват предписанията на ша̄стрите. Дори да чуят за величието на преданото служене, те не проявяват никакъв интерес. И си измислят собствен път за духовно развитие. Това са някои от недостатъците на човешкото общество, водещи до демоничен начин на живот. Но ако човек е в състояние да следва истински духовен учител, способен да му открие пътя към духовното извисяване, тогава животът му ще бъде успешен.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху шестнадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Божествената и демоничната природа“.