Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 15.16

Текст

два̄в имау пуруш̣ау локе
кш̣араш ча̄кш̣ара ева ча
кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни
кӯт̣а-стхо 'кш̣ара учяте

Дума по дума

двау – две; имау – тези; пуруш̣ау – живи същества; локе – в света; кш̣арах̣ – които грешат; ча – и; акш̣арах̣ – непогрешими; ева – несъмнено; ча – и; кш̣арах̣ – които грешат; сарва̄н̣и – всички; бхӯта̄ни – живи същества; кӯт̣а-стхах̣ – в единство; акш̣арах̣ – непогрешим; учяте – се казва.

Превод

Има две категории същества: едните грешат, а другите са непогрешими. В материалния свят всяко живо същество греши, а в духовния свят всяко същество е непогрешимо.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Както вече беше обяснено, Бог във въплъщението си като Вя̄садева съставя Веда̄нта сӯтра. Този стих излага в резюме съдържанието на Веда̄нта сӯтра. Бог казва, че безбройните живи същества се разделят на две групи – грешащи и непогрешими. Живите същества са вечно откъснати и неразделно свързани с Бога частици. Когато са в досег с материалния свят, те се наричат джӣва-бхӯта и санскритските думи кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни, употребени тук, означават, че те грешат. А онези, които са в единство с Бога, се наричат непогрешими. „Единство“ не означава, че нямат индивидуалност. Единство означава, че няма разногласие, тоест те всички са съгласни с целта на творението. Разбира се, в духовния свят не съществува творение, но това, че Върховният Бог, както се казва във Веда̄нта сӯтра, е източник на всички еманации, обяснява тази концепция.

Според твърдението на Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, има две категории живи същества. Ведите привеждат доказателства за това, така че няма място за съмнение. Живите същества, които се борят в този свят с ума и петте си сетива, имат променящи се материални тела. Докато живото същество е обусловено, тялото му се променя поради контакта с материята; всъщност материята се променя и затова изглежда, като че ли живото същество се променя. В материалния свят то претърпява шест промени: раждане, растеж, период без промяна, възпроизвеждане, после старост и изчезване. Това са промените на материалното тяло. Но в духовния свят тялото не се мени – няма старост, няма раждане, няма смърт. Там всичко съществува в единство. Кш̣арах̣ сарва̄н̣и бхӯта̄ни – всяко живо същество, влязло в досег с материята, като се започне от първото сътворено същество, Брахма, и се стигне до малката мравка, променя тялото си; следователно всички те допускат грешки. В духовния свят обаче те винаги са освободени в единство.