Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 15.19

Текст

йо ма̄м евам асаммӯд̣хо
джа̄на̄ти пуруш̣оттамам
са сарва-вид бхаджати ма̄м
сарва-бха̄вена бха̄рата

Дума по дума

ях̣ – всеки, който; ма̄м – мен; евам – така; асаммӯд̣хах̣ – без съмнение; джа̄на̄ти – познава; пуруш̣а-уттамам – Бог, Върховната Личност; сах̣ – той; сарва-вит – познавачът на всичко; бхаджати – отдава предано служене; ма̄м – на мен; сарва-бха̄вена – във всяко отношение; бха̄рата – о, сине на Бхарата.

Превод

Този, който, освободен от съмнения, ме познава като Бог, Върховната Личност, знае всичко. Затова той ми се отдава напълно в предано служене, о, сине на Бхарата.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Има много философски спекулации относно органично присъщото на живите същества и на Върховната Абсолютна Истина положение. Тук Бог обяснява, че този, който познава Кр̣ш̣н̣а като Върховната Личност, в действителност знае всичко. Несъвършеният в знанието просто продължава да размишлява относно Абсолютната Истина, а съвършено знаещият, без да губи ценното си време, се заема направо с Кр̣ш̣н̣а съзнание, преданото служене на Върховния Бог. Навсякъде в Бхагавад-гӣта̄ се подчертава този факт и въпреки това има толкова много упорити тълкуватели на Бхагавад-гӣта̄, които приемат Върховната Абсолютна Истина и живите същества за еднакви.

Ведическото знание се нарича шрути – знание, придобито чрез слушане. Човек трябва да получи посланието на Ведите от авторитети като Кр̣ш̣н̣а и неговите представители. Тук Кр̣ш̣н̣а ни обяснява всичко много ясно и би трябвало да го приемем. Но не е достатъчно просто да слушаме; свинете също слушат. Разбирането трябва да дойде от авторитет. Това не означава да се изпада в академични размишления. Човек трябва смирено да чуе от Бхагавад-гӣта̄, че живите същества са винаги подчинени на Върховната Личност. Този, който успее да разбере това така, както е обяснено от самия Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, знае целта на Ведите; никой друг не познава целта на Ведите.

Думата бхаджати е много важна. На много места тя се използва във връзка със служенето на Върховния Бог. Личност, напълно заета в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в предано служене, познава цялото ведическо знание. Във Ваиш̣н̣ава парампара̄ се казва, че ако някой служи предано на Кр̣ш̣н̣а, не му е нужна друга духовна практика, за да разбере Върховната Абсолютна Истина. Той вече е достигнал целта, защото е зает с предано служене на Бога. Приключил е с всички подготвителни методи за познание. Но ако след като е размишлявал стотици и хиляди животи, човек не достигне до извода, че Кр̣ш̣н̣а е Бог, Върховната Личност, и той трябва да му се отдаде, всичките му размишления в продължение на тези животи са напразно пропиляно време.