Шрӣмад Бха̄гаватам 6.4.42
Стих
там̇ татха̄ванатам̇ бхактам̇
праджа̄-ка̄мам̇ праджа̄патим
читта-гях̣ сарва-бхӯта̄на̄м
идам а̄ха джана̄рданах̣
праджа̄-ка̄мам̇ праджа̄патим
читта-гях̣ сарва-бхӯта̄на̄м
идам а̄ха джана̄рданах̣
Дума по дума
там — него (Праджа̄пати Дакш̣а); татха̄ — по този начин; аванатам — прострян пред него; бхактам — велик предан; праджа̄-ка̄мам — който желаеше да увеличи населението; праджа̄патим — на Праджа̄пати (Дакш̣а); читта-гях̣ — който можеше да разбере сърцата; сарва-бхӯта̄на̄м — на живите същества; идам — това; а̄ха — каза; джана̄рданах̣ — Бог, Върховната Личност, който може да изпълни желанията на всеки.
Превод
Макар Праджа̄пати Дакш̣а да оставаше безмълвен, щом Богът, който познава сърцето на всекиго, видя своя предан да лежи на земята с желание да увеличи населението, Той се обърна към Дакш̣а със следните думи.