Шрӣмад Бха̄гаватам 6.4.26
Стих
ядопара̄мо манасо на̄ма-рӯпа-
рӯпася др̣ш̣т̣а-смр̣ти-сампрамош̣а̄т
я ӣяте кевалая̄ сва-сам̇стхая̄
хам̇са̄я тасмаи шучи-садмане намах̣
рӯпася др̣ш̣т̣а-смр̣ти-сампрамош̣а̄т
я ӣяте кевалая̄ сва-сам̇стхая̄
хам̇са̄я тасмаи шучи-садмане намах̣
Дума по дума
яда̄ — когато е в транс; упара̄мах̣ — изцяло прекратяване; манасах̣ — на ума; на̄ма-рӯпа — материални имена и форми; рӯпася — на това, от което се появяват; др̣ш̣т̣а — на материалната представа; смр̣ти — и на паметта; сампрамош̣а̄т — поради разрушението; ях̣ — който (Бог, Върховната Личност); ӣяте — се възприема; кевалая̄ — с духовна; сва-сам̇стхая̄ — неговата лична изначална форма; хам̇са̄я — на върховно чистия; тасмаи — на него; шучи-садмане — който може да бъде осъзнат само в чистото състояние на духовно съществуване; намах̣ — поднасям смирените си почитания.
Превод
Когато човек изцяло пречисти съзнанието си от замърсяванията на грубото и финото материално битие, без умът му да е възбуден, както във времето, докато е буден или сънува, и не е безчувствен, както в суш̣упти, дълбокия сън – тогава той достига състоянието на транс. Материалната му представа и спомените, изпълнени с имена и форми, биват унищожени. Само в такъв транс се разкрива Върховната Божествена Личност. Нека поднесем смирените си почитания на Бога, Върховната Личност, който застава пред нас в това незамърсено, трансцендентално състояние.
Пояснение
При осъзнаването на Бога има два стадия – единият се нарича сугйеям, т.е. лесноразбираем (обикновено с философски разсъждения), а другият се нарича дургйеям, трудноразбираем. Осъзнаването на Парама̄тма̄ и Брахман се считат за сугйеям, но осъзнаването на Върховната Божествена Личност е дургйеям. Както се казва в стиха, човек постига висшето осъзнаване на Божествената Личност, когато изостави дейностите на ума – мисли, чувства и желания, – с други думи, когато преустанови умозрителните разсъждения. Това трансцендентално осъзнаване е над суш̣упти, дълбокия сън. В грубото си обусловено състояние ние възприемаме нещата чрез материални преживявания и спомени, а на фино ниво – в сънищата си. Въображението също включва паметта и съществува във фина форма. Над грубите преживявания и сънища е суш̣упти, дълбокият сън, а когато преодолее и дълбокия сън и се установи на духовно равнище, човек постига състоянието на транс, вишуддха-саттва, или васудева-саттва; тогава се разкрива Божествената Личност.
Атах̣ шрӣ-кр̣ш̣н̣а-на̄ма̄ди на бхавед гра̄хям индрияих̣: докато се намираме в света на двойствеността, на грубо или фино сетивно равнище, осъзнаването на изначалната Божествена Личност е невъзможно. Севонмукхе хи джихва̄дау сваям ева спуратй адах̣: но ако използваме сетивата си в служене на Бога – например използваме езика си, за да повтаряме мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а и да вкусваме само Кр̣ш̣н̣а праса̄да с настроение на служене, – Върховната Божествена Личност ще ни се открие. Това се има предвид в стиха с думата шучи-садмане. Шучи означава „пречистен“. Щом сетивата се използват в дух на служене, цялото съществуване става шучи-садма – неосквернена чистота. Затова Дакш̣а отдава почитанията си на Бога, Върховната Личност, който се разкрива на нивото шучи-садма. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура цитира следната молитва на Брахма от Шрӣмад Бха̄гаватам (10.14.6): татха̄пи бхӯман махима̄гун̣ася те вибоддхум архатй амала̄нтар-а̄тмабхих̣ – „О, Господи, преданият, чието сърце е напълно пречистено, може да осъзнае трансценденталните ти качества и да проумее величието на твоите дейности“.