ГЛАВА ПЕТА
Праджа̄пати Дакш̣а проклина На̄рада Муни
В тази глава се разказва как На̄рада дал наставления на синовете на Дакш̣а и им помогнал да се освободят от плена на материалната енергия, поради което си навлякъл проклятието на Дакш̣а.
Повлиян от външната енергия на Бог Виш̣н̣у, Праджа̄пати Дакш̣а заченал със съпругата си Па̄н̃чаджанӣ десет хиляди синове. Те имали сходни характери и наклонности и се наричали Харяшваси. Тъй като техният баща им наредил да увеличат броя на населението, Харяшвасите се отправили на запад към мястото, където река Синдху (днешната река Инд) се влива в Арабско море. По онова време там се намирало свещеното езеро На̄ра̄ян̣а-сарас, край което живеели много святи личности. Харяшвасите започнали своя аскетизъм, покаяние и медитация – начин на живот, следван от личностите, приели най-висшата степен на отричане от света. Но когато Шрӣла На̄рада Муни видял как тези момчета се посвещават на достоен за похвала аскетизъм само за да продължат материалното сътворение, той си помислил, че е по-добре да ги освободи от подобен стремеж. На̄рада Муни обяснил на момчетата коя е крайната цел на живота и ги посъветвал да не се превръщат в обикновени кармӣ, зачеващи деца. И така, получили просветление, синовете на Дакш̣а напуснали това място, за да не се завърнат никога.
Праджа̄пати Дакш̣а, дълбоко опечален от загубата на синовете си, заченал с Па̄н̃чаджанӣ още хиляда синове и им заповядал да създадат поколение. Тези синове, наречени Савала̄шваси, също започнали обожание на Виш̣н̣у, за да изпълнят поръката на баща си, но На̄рада Муни ги убедил да станат странстващи отшелници и да не зачеват деца. След двата си злополучни опита да увеличи населението Праджа̄пати Дакш̣а страшно се разгневил на На̄рада Муни и го прокълнал занапред да не може да остава никъде задълго. На̄рада Муни с всичките си добродетели спокойно приел проклятието на Дакш̣а.
ТЕКСТ 1: Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ продължи: Подбуден от илюзорната енергия на Бог Виш̣н̣у, Праджа̄пати Дакш̣а зачена с Па̄н̃чаджанӣ (Асикнӣ) десет хиляди синове. Скъпи царю, тези синове се наричаха Харяшваси.
ТЕКСТ 2: О, царю, всички синове на Праджа̄пати Дакш̣а си приличаха по благородния характер и покорство на бащината воля. Когато той им нареди да създадат деца, те се отправиха на запад.
ТЕКСТ 3: На запад, където река Синдху се влива в морето, се намира великото място за поклонение, наречено На̄ра̄ян̣а-сарас. Там живеят много мъдреци и други личности, напреднали в духовното съзнание.
ТЕКСТОВЕ 4 – 5: На това свято място Харяшвасите всеки ден докосваха водите на езерото или се къпеха в тях. Постепенно те се пречистиха и развиха влечение към дейностите на парамахам̇сите. Но за да изпълнят волята на баща си за прираста на населението, те предприеха строги аскетични въздържания. Един ден, когато видя момчетата така съвестно да се подлагат на аскетизъм, за да населят вселената, великият мъдрец На̄рада ги заговори.
ТЕКСТОВЕ 6 – 8: Великият мъдрец На̄рада каза: Скъпи Харяшваси, вие не сте видели чудесата по земята. Има едно царство, където живее един-единствен мъж. Там се намира дупка, в която, веднъж попаднал, никой не може да се измъкне. На това място една изключително развратна жена се кичи с всякакви съблазняващи дрехи; там е и нейният съпруг. В това царство има река, течаща нагоре и надолу, прекрасен дом, изграден от двайсет и пет елемента, лебед, който издава различни звуци, и един въртящ се от само себе си механизъм, направен от остри бръсначи и мълнии. Вие не сте видели всичко това и сте едни неопитни момчета без никакво знание. Как тогава ще създавате поколение?
ТЕКСТ 9: Уви, баща ви е всезнаещ, но вие нямате представа за истинската му воля. Как ще създавате потомство, ако не познавате истинските намерения на баща си?
ТЕКСТ 10: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Харяшвасите изслушаха загадъчните слова на На̄рада Муни и ги обмислиха с природната си интелигентност без чужда помощ.
ТЕКСТ 11: (Харяшвасите разбраха думите на На̄рада по следния начин). Думата „бхӯх̣“ – земята – се отнася до полето на дейностите. Материалното тяло, последствие от действията на живото същество, представлява негово поле на дейност и му дава погрешни обозначения. От незапомнени времена живото същество е получавало различни материални тела, които са причина за робството му в материалния свят. Ако човек глупаво се занимава с временни плодоносни дейности без никакъв стремеж към прекратяване на това робство, каква е ползата от действията му?
ТЕКСТ 12: (На̄рада Муни каза, че има едно царство, където живее един-единствен мъж. Харяшвасите проумяха смисъла на казаното така). Единственият наслаждаващ се е Бог, Върховната Личност, който е свидетел на всичко, навсякъде. Той притежава в пълна степен шестте съвършенства и е напълно независим от всички останали. Той е неподвластен на трите материални гун̣и, защото е отвъд материалното творение. Ако представителите на човешкия род не използват своето знание и дейности, за да разберат него, Върховния, а ден и нощ като котки и кучета преследват до изнемога мимолетното щастие, каква е ползата от дейностите им?
ТЕКСТ 13: (На̄рада Муни каза, че има една дупка, в която, веднъж попаднал, никой не се връща. Харяшвасите разбраха значението на тази алегория така). Едва ли някога ще видим някого да се връща от низшата планетарна система, наречена Па̄та̄ла. По същия начин този, който бъде допуснат във Ваикун̣т̣ха дха̄ма (пратяг-дха̄ма), не се връща в материалния свят. Ако съществува такова място, от което, веднъж достигнал го, човек повече няма да се върне към жалкото материално състояние на живот, каква е ползата да подскачаме като маймуни във временния материален свят, без да видим и опознаем това място? Какво ще спечелим?
ТЕКСТ 14: (На̄рада Муни описа една жена, професионална проститутка. Харяшвасите разбраха коя е тази жена). Примесена с гун̣ата на страстта, неустойчивата интелигентност на всяко живо същество е като проститутка, която сменя дрехите си само за да привлича внимание. Ако човек е напълно отдаден на преходни плодоносни дейности, без да разбира как става това, какво всъщност постига той?
ТЕКСТ 15: (На̄рада Муни спомена и мъжа, съпруг на проститутката. Харяшвасите разбраха това по следния начин). Мъжът, женен за проститутка, губи своята независимост. Така и живото същество със замърсена интелигентност продължава материалното си съществуване. Разочаровано от материалната природа, то е принудено да следва прищевките на интелигентността, която предизвиква различни състояния на щастие и нещастие. Какво печели човекът, извършващ плодоносни дейности при такива обстоятелства?
ТЕКСТ 16: (На̄рада Муни каза, че там има река, течаща нагоре и надолу. Харяшвасите разбраха смисъла на това твърдение). Материалната природа функционира по два начина – чрез сътворение и чрез унищожение. Затова реката на материалната природа тече нагоре и надолу. Без да осъзнава, живото същество попада в тази река, потъва във вълните ѝ и тъй като течението покрай бреговете е много по-бързо, не може да се измъкне. Каква би била ползата от плодоносни дейности в реката на ма̄я̄?
ТЕКСТ 17: (На̄рада Муни каза, че там има къща, построена от двайсет и пет елемента. Харяшвасите разбраха тази аналогия). Върховният Бог е вместилище на двайсет и петте елемента и като Върховното Същество, ръководещо причините и следствията, Той предизвиква тяхното проявление. Каква е ползата човек да се занимава с преходни плодоносни дейности, без да познава тази Върховна Личност?
ТЕКСТ 18: (Думите на На̄рада Муни за лебеда са обяснени в този стих). Ведическите писания (ша̄стрите) ни откриват пътя към разбиране на Върховния Бог, източника на всяка материална и духовна енергия. В действителност те изчерпателно разясняват тези две енергии. Лебедът (хам̇са) е човекът, който прави разлика между материя и дух, безусловно приема същността на всичко и може да обясни както причините за робството, така и средствата за освобождение. Думите на писанията са наситени с разнообразни вибрации. Какво ще постигне глупавият негодник, като се откаже от изучаване на ша̄стрите и се отдаде на преходни дейности?
ТЕКСТ 19: (На̄рада Муни говореше за механизъм, направен от остри бръсначи и мълнии. Харяшвасите разбраха тази алегория по следния начин). Вечното време се движи пронизващо устремено, сякаш е направено от бръсначи и мълнии. Непрекъсвано и напълно независимо, то тласка дейностите на цялата вселена. Каква полза ще извлече човек от преходните материални дейности, ако не се опита да изследва вечния фактор време?
ТЕКСТ 20: (На̄рада Муни попита как е възможно някой от невежество да пренебрегне волята на собствения си баща. Харяшвасите разбраха смисъла на този въпрос). Трябва да приемем изконните предписания на ша̄стрите. Според ведическата традиция като знак за второ раждане човек получава свещен шнур. Второ раждане означава наставленията на ша̄стрите да се приемат от авторитетен духовен учител. По този начин ша̄стра, свещеното писание, е истинският баща. Всички ша̄стри ни призовават да прекратим материалистичния си начин на живот. Този, който не разбира смисъла на бащините заповеди, ша̄стрите, тъне в невежество. Думите на простосмъртния баща, въвличащ своя син в материални дейности, нямат нищо общо с указанията на истинския баща.
ТЕКСТ 21: Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, след като изслушаха На̄рада, Харяшвасите, синовете на Праджа̄пати Дакш̣а, бяха напълно убедени в наставленията му. Всеки от тях повярва на неговите думи и стигна до същото заключение. Приели великия мъдрец за свой духовен учител, те го обиколиха няколко пъти и поеха пътя, който не връща никого отново в този свят.
ТЕКСТ 22: Седемте музикални ноти – ш̣а, р̣, га̄, ма, па, дха и ни – звучат от всеки музикален инструмент, но те водят началото си от Са̄ма Веда. Великият мъдрец На̄рада изпълнява различни мелодии, описващи забавленията на Върховния Бог. Чрез такива трансцендентални звуци като Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, той съсредоточава мислите си върху лотосовите нозе на Бога. Така непосредствено усеща присъствието на Хр̣ш̣ӣкеша, господаря на сетивата. След като освободи Харяшвасите, На̄рада Муни с неотклонно внимание към лотосовите нозе на Бога продължи да пътешества из планетарните системи.
ТЕКСТ 23: Харяшвасите, синовете на Праджа̄пати Дакш̣а, били благовъзпитани и образовани, но за жалост наставленията на На̄рада Муни ги отклонили от волята на баща им. Когато чул новината, предадена му от На̄рада Муни, Дакш̣а потънал в униние. Въпреки че бил баща на такива добри синове, той ги загубил до един. Наистина за това си заслужава да се скърби.
ТЕКСТ 24: Докато Праджа̄пати Дакш̣а тъгуваше за загубата на синовете си, Брахма̄ го успокои с напътствени слова. След това Дакш̣а зачена със своята съпруга Па̄н̃чаджанӣ още хиляда деца. Този път синовете му бяха известни под името Савала̄шваси.
ТЕКСТ 25: В съгласие с бащината си воля да създават деца втората група синове също отидоха до На̄ра̄ян̣а-сарас – мястото, където братята им постигнаха съвършенство, следвайки наставленията на На̄рада. Савала̄швасите останаха на това свято място, като приеха сурови обети за аскетизъм.
ТЕКСТ 26: Край На̄ра̄ян̣а-сарас синовете на Праджа̄пати Дакш̣а извършваха покаяния по примера на по-големите си братя. Те се къпеха в свещената вода и от досега с нея сърцата им се очистиха от всички материални желания. Следваха строг аскетизъм и произнасяха различни мантри, започващи с ом̇-ка̄ра.
ТЕКСТОВЕ 27 – 28: В продължение на няколко месеца синовете на Праджа̄пати Дакш̣а пиеха само вода и се хранеха единствено с въздух. Така, подлагайки се на суров аскетизъм, те произнасяха следната мантра: „Нека отдадем смирените си почитания на Върховния Бог На̄ра̄ян̣а, който вечно пребивава в трансценденталната си обител. Той е Върховната Личност (парамахам̇са), затова нека се поклоним пред него“.
ТЕКСТ 29: О, царю Парӣкш̣ит, На̄рада Муни се обърна към синовете на Праджа̄пати Дакш̣а, заети с тапася, за да създадат деца, и им заговори със загадъчни слова така, както бе говорил на по-големите им братя.
ТЕКСТ 30: О, синове на Дакш̣а, моля ви, внимателно чуйте поучителните ми слова. Всички вие изпитвате голяма обич към по-възрастните си братя, Харяшвасите. Ето защо трябва да последвате техния път.
ТЕКСТ 31: Братът, запознат с религиозните принципи, следва примера на по-възрастните си братя. Благодарение на издигната си позиция този благочестив брат получава възможност да се наслаждава в обкръжението на полубогове като Марутите, които изпитват голяма привързаност към своите братя.
ТЕКСТ 32: Шукадева Госва̄мӣ продължи: О, най-достойни сред издигнатите А̄ряни, след като изрече това на синовете на Пра̄джа̄пати Дакш̣а, На̄рада Муни, чийто милостив поглед носи благо на всекиго, продължи по своя път. Синовете на Дакш̣а последваха примера на по-големите си братя. Те се посветиха на Кр̣ш̣н̣а съзнание, изоставяйки мисълта за създаването на деца.
ТЕКСТ 33: Савала̄швасите поеха по правия път, достъпен само за тези, чийто живот е устремен към преданото служене, тоест към милостта на Върховната Божествена Личност. Те и до ден днешен не са се върнали, също както нощите безвъзвратно отминават на запад.
ТЕКСТ 34: В това време Праджа̄пати Дакш̣а забеляза множество неблагоприятни предзнаменования и научи от различни източници, че съгласно наставленията на На̄рада Савала̄швасите, вторите му синове, бяха тръгнали по пътя на по-възрастните си братя.
ТЕКСТ 35: Щом разбра, че и Савала̄швасите са се оттеглили от света, за да се посветят на предано служене, Дакш̣а се разгневи на На̄рада и едва не изгуби съзнание от скръб. При срещата си с На̄рада Дакш̣а заговори с треперещи от гняв устни.
ТЕКСТ 36: Праджа̄пати Дакш̣а каза: Уви, На̄рада Муни, ти носиш одеждите на свята личност, но всъщност изобщо не си светец. Въпреки че сега водя живота на гр̣хастха, в действителност аз съм свята личност. Ти допусна ужасна несправедливост спрямо мен, като посочи на синовете ми пътя на оттегляне от света.
ТЕКСТ 37: Праджа̄пати Дакш̣а каза: Синовете ми изобщо не бяха освободени от трите вида дълг. Всъщност те не можаха правилно да преценят своите задължения. О, На̄рада Муни, о, въплъщение на греха, ти препречи пътя им към щастието не само в този свят, но и в следващия, защото те все още са задължени на светците, полубоговете и своя баща.
ТЕКСТ 38: Праджа̄пати Дакш̣а продължи: Като извършваш акт на насилие срещу други живи същества, а в същото време твърдиш, че си придружител на Бог Виш̣н̣у, ти позориш Върховната Божествена Личност. Без какъвто и да било повод ти внуши у тези невинни момчета склонността към отречение от света, следователно нямаш срам и състрадание. Как смееш да се движиш сред личните придружители на Върховния Бог?
ТЕКСТ 39: С изключение на теб, всички предани на Бога са много милостиви към обусловените души и горят от желание да им помагат. Макар и в дрехи на предан, ти си враждебен към хора, които не са твои врагове, и причиняваш ненавист между приятелите. Не те ли е срам да се правиш на предан, докато извършваш тези отвратителни дейности?
ТЕКСТ 40: Праджа̄пати Дакш̣а продължи: Ако си мислиш, че само с пробуждане на чувството за отречение ще направиш човек независим от материалния свят, трябва да ти кажа следното – докато не се пробуди съвършеното знание, просто смяната на дрехите, както си направил ти, няма да донесе независимост.
ТЕКСТ 41: Материалното наслаждение наистина е причина за всяко нещастие, но никой не може да се откаже от него, докато не изпита на собствен гръб колко много страдания носи то. Следователно човек трябва да бъде оставен в така нареченото материално наслаждение, за да може, напредвайки в знанието, сам да се убеди в нищетата на фалшивото щастие. Едва тогава без чужда помощ той ще разбере, че материалните наслади са отвратителни. Тези, които променят съзнанието си под нечие влияние, няма да станат така отречени, както придобилите личен опит.
ТЕКСТ 42: Макар и да живея като семеен със съпругата и децата си, аз добросъвестно следвам ведическите наставления, върша плодоносни дейности и се радвам на живот без греховни последици. Извърших всички видове яги, включително дева-ягя, р̣ш̣и-ягя, питр̣-ягя и нр̣-ягя. Известен съм като гр̣хаврата, понеже тези яги се наричат врати (обети). За съжаление, ти ми нанесе огромна обида – без никаква причина заблуди синовете ми да поемат пътя на отречението. Това би могло да се изтърпи само веднъж.
ТЕКСТ 43: Заради теб веднъж вече загубих синовете си, а сега ти отново извърши същото пагубно дело. Това доказва, че си негодник, който не знае как да се държи с другите. Можеш да пътешестваш из цялата вселена, но аз те проклинам никога да не се задържиш на едно място.
ТЕКСТ 44: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, На̄рада Муни е всепризнат светец и след проклятието на Праджа̄пати Дакш̣а той отговори: тад ба̄д̣хам – „Да, казаното от теб е добре дошло. Приемам това проклятие“. Той можеше да отвърне на Праджа̄пати Дакш̣а с друго проклятие, но не се противопостави, защото е търпелив и милостив са̄дху.