Шрӣмад Бха̄гаватам 6.5.36

Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е казал: сання̄сӣра алпа чхидра сарва-локе га̄я (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 12.51). В обществото се срещат различни сання̄сӣ, ва̄напрастхи, гр̣хастхи и брахмача̄рӣ, но ако всички те живеят според предписаните си задължения, трябва да ги считаме за са̄дху. Несъмнено Праджа̄пати Дакш̣а бил са̄дху, защото се подложил на такъв аскетизъм, че пред него се явил самият Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност. Но въпреки това Дакш̣а имал склонността да търси недостатъци у другите. Той неправилно нарекъл На̄рада Муни аса̄дху, нечестивец, защото мъдрецът провалил намеренията му. В желанието си да възпита своите синове като гр̣хастхи с необходимите знания Дакш̣а ги изпратил да живеят аскетично край На̄ра̄ян̣а-сарас. На̄рада Муни се възползвал от техните постижения в аскетизма и ги посъветвал да станат отречени от света ваиш̣н̣ави. В това се състои дългът на На̄рада Муни и неговите последователи. Тяхната задача е да показват пътя на отречението от материалния свят, който води у дома, при Бога. Праджа̄пати Дакш̣а обаче не видял нищо възвишено в мисията на На̄рада Муни по отношение на собствените му синове. Неспособен да оцени неговото поведение, Дакш̣а го обвинил, че е аса̄дху.

В тази връзка думите бхикш̣ор ма̄рга, „пътят на отреклите се от света“, са от особена важност. Сання̄сӣ се нарича още тридан̣д̣и бхикш̣у, защото негов дълг е да проси милостиня от домовете на гр̣хастхите и да им дава духовни наставления. Той има право да проси от врата на врата, но един гр̣хастха не може да прави това. Гр̣хастхите могат да изкарват прехраната си според четирите подразделения за духовен живот. Бра̄хман̣а-гр̣хастха може да се препитава, като стане просветен мъдрец и обучава хората как да почитат Върховната Божествена Личност. Би могъл и сам да извършва обожание. Ето защо се казва, че единствено бра̄хман̣ите имат право на богослужения и могат да приемат като праса̄да всичко, предложено на муртӣте. Макар че понякога бра̄хман̣а приема подаяния, той не ги използва за собствената си прехрана, а за обожание на муртӣте. Един бра̄хман̣а никога не се запасява с неща за в бъдеще. Кш̣атриите от своя страна имат право да събират данъци от поданиците, длъжни са да ги защитават, да определят обществените норми и да следят за спазване на реда и законите. Вайшите трябва да изкарват прехраната си чрез земеделие и отглеждане на крави, а шӯдрите – като служат на трите по-висши класи. Докато не стане бра̄хман̣а, човек не може да приеме сання̄са. На сання̄сӣте и брахмача̄рӣте се разрешава да просят милостиня, но за гр̣хастхите това е недопустимо.

Праджа̄пати Дакш̣а осъдил На̄рада Муни за това, че той, като брахмача̄рӣ, който може да проси от врата на врата, превърнал синовете му в сання̄сӣ, докато се подготвяли за семеен живот. Дакш̣а много се разгневил, защото си мислел, че На̄рада е извършил голяма несправедливост. Според него той просто заблудил неопитните му деца (аса̄дхв ака̄рй арбхака̄н̣а̄м). Дакш̣а смятал синовете си за невинни момчета, объркани от посочената им възможност за аскетичен живот. Всички тези съображения накарали Праджа̄пати Дакш̣а да нарече На̄рада Муни аса̄дху, недостоен да носи одеждите на са̄дху.

Понякога се случва гр̣хастхите неправилно да разбират святата личност, особено ако тя привлича младите им синове към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Обикновено един гр̣хастха смята, че докато не премине през семейния живот, човек не може правилно да се отрече от него. Когато някой младеж, следвайки наставленията на На̄рада или на негов представител от ученическата приемственост, веднага поеме пътя на отречение от света, родителите му се разгневяват. Същото явление наблюдаваме и в нашето Движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото призоваваме младежите от страните на Запад да следват пътя на отречението. Ние одобряваме семейния живот, но гр̣хастхите също спазват отречения. Всеки гр̣хастха трябва да изостави толкова много лоши навици, че неговите родители си мислят как животът му е на практика загубен. Ние казваме „не“ на месоядството, „не“ на извънбрачния секс, „не“ на хазарта, „не“ на опиянението. И родителите се чудят как е възможно децата им да водят позитивен живот с всички тези „не“-та. Животът на съвременното общество, особено в западните страни, се основава на споменатите четири непозволени дейности. По тази причина някои родители не харесват нашето движение, също както Праджа̄пати Дакш̣а не одобрил дейностите на На̄рада и го обвинил в непочтеност. Но въпреки опасността да си навлечем родителския гняв ние трябва без колебание да изпълняваме нашия дълг, защото принадлежим към ученическата приемственост, водеща началото си от На̄рада Муни.

Хората, привикнали към домашния уют, се чудят защо някой би изоставил радостите на семейния живот, който е позволение за сексуално наслаждение, и просто би станал странстващ отшелник в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Те не знаят, че позволението за сексуален живот не би могло да се регулира, докато семейният не приеме живот в отречение. Ето защо според ведическата цивилизация, когато навърши петдесет години, човек трябва да се оттегли от семейния живот – това е задължително изискване. Но в обърканото съвременно общество хората искат да останат в семейния кръг до края на живота си и затова страдат. Ето защо учениците на На̄рада Муни съветват всички млади хора незабавно да се присъединят към движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. В това няма нищо лошо.