Шрӣмад Бха̄гаватам 6.5.37

Още с раждането един бра̄хман̣а поема бремето на три вида дълг – към великите светци, към полубоговете и към баща си. Синът на бра̄хман̣а трябва да съблюдава целомъдрие (брахмачаря), за да изпълни дълга си към святите личности, да извършва ритуални обреди като дълг към полубоговете и да създаде деца, за да се освободи от дълга към своя баща. Макар отречението от света да е необходимо условие за освобождение, Праджа̄пати Дакш̣а се опитвал да докаже, че освобождението не се постига, докато не се изпълнят задълженията към полубоговете, светците и собствения баща. Как така На̄рада Муни отвел синовете на Дакш̣а направо към отричането от света, преди да са изплатили тези три вида дълг? Както изглежда, Праджа̄пати Дакш̣а не бил запознат с крайното заключение на ша̄стрите. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.5.41) се казва:

Всеки е задължен на полубоговете, на останалите живи същества, на семейството си, на прадедите и пр., но ако изцяло се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, Мукунда, даряващия освобождение, дори да не извършва яги, той се освобождава от всичките си задължения. Даже да не е изплатил своите дългове, човек се освобождава от тях, ако се оттегли от материалния свят заради Върховната Божествена Личност, чиито лотосови нозе са убежище за всекиго. В това се състои заключението на ша̄стрите. На̄рада Муни бил абсолютно прав, когато призовал синовете на Праджа̄пати Дакш̣а незабавно да се отрекат от материалния свят и да приемат подслон при Върховната Божествена Личност. За съжаление, Праджа̄пати Дакш̣а, бащата на Харяшвасите и Савала̄швасите, не могъл да осъзнае великото служене на На̄рада Муни. Затова Дакш̣а се обърнал към него с думите па̄па („въплъщение на греховете“) и аса̄дху („нечестивец“). Понеже бил велик светец и ваиш̣н̣ава, На̄рада Муни търпеливо приел всички обвинения на Праджа̄пати Дакш̣а. Той просто изпълнил ваиш̣н̣авския си дълг, освободил синовете на Праджа̄пати Дакш̣а и им помогнал да се върнат у дома, при Бога.