Шрӣмад Бха̄гаватам 6.5.38

Манталитетът на Праджа̄пати Дакш̣а е разпространен и в наши дни. Когато младежите се присъединяват към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, техните бащи или т.нар. настойници са недоволни и гневни, защото смятат, че синовете им ненужно са били насърчени да се лишат от материални удоволствия, като ядене, пиене и развлечения. Кармӣте, вършителите на плодоносни дейности, са на мнение, че човек трябва да изпита всички наслади на сегашния си живот и също да извърши някакви благочестиви дейности, за да се издигне до висшите планети за по-нататъшно наслаждение в следващото си раждане. Но йогӣте, и по-специално бхакти йогӣте, остават равнодушни към тези материални възгледи – те не се стремят да достигнат висшите планети на полубоговете, за да се наслаждават на дълъг живот в условията на високоразвита материалистична цивилизация. Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ изтъква: каивалям̇ нарака̄яте тридаша-пӯр а̄ка̄ша-пуш̣па̄яте – за предания сливането с битието на Брахман е адско съществуване, а животът на висшите планетарни системи е мираж, несъществуваща фантасмагория. Чистият предан не проявява интерес към йогическите съвършенства, пътуванията до висши планетарни системи или единението с Брахман. Той се интересува единствено от служене на Върховната Божествена Личност. Понеже бил кармӣ, Праджа̄пати Дакш̣а не можел да оцени огромното благо, което На̄рада Муни направил за неговите единайсет хиляди синове. Нещо повече, той обявил мъдреца за голям грешник и отсъдил, че като придружител на Върховната Божествена Личност На̄рада Муни е опозорил и самия Бог. С други думи, Дакш̣а го обвинил в оскърбление, макар На̄рада да бил почитан като спътник на Бога.