Шрӣмад Бха̄гаватам 6.5.39
Стих
нану бха̄гавата̄ нитям̇
бхӯта̄нуграха-ка̄тара̄х̣
р̣те тва̄м̇ саухр̣да-гхнам̇ ваи
ваиран̇-карам аваирин̣а̄м
бхӯта̄нуграха-ка̄тара̄х̣
р̣те тва̄м̇ саухр̣да-гхнам̇ ваи
ваиран̇-карам аваирин̣а̄м
Дума по дума
нану — сега; бха̄гавата̄х̣ — предани на Върховната Божествена Личност; нитям — завинаги; бхӯта-ануграха-ка̄тара̄х̣ — силно желаещи да дарят с благословии падналите обусловени души; р̣те — освен; тва̄м — теб; саухр̣да-гхнам — който разваля приятелството (следователно не се нарежда сред бха̄гаватите, тоест преданите на Бога); ваи — наистина; ваирам-карам — създаваш вражда; аваирин̣а̄м — към хора, които не са врагове.
Превод
С изключение на теб, всички предани на Бога са много милостиви към обусловените души и горят от желание да им помагат. Макар и в дрехи на предан, ти си враждебен към хора, които не са твои врагове, и причиняваш ненавист между приятелите. Не те ли е срам да се правиш на предан, докато извършваш тези отвратителни дейности?
Пояснение
Слугите на На̄рада Муни от ученическата приемственост са принудени да търпят подобни критики. Чрез Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание ние се опитваме да обучим младите хора да станат предани и да се върнат при Бога, следвайки регулиращите принципи. Нашето служене обаче не намира добър прием нито в Индия, нито извън границите ѝ в страните на Запад, където полагаме усилия да разпространим Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кастовите бра̄хман̣и в Индия се опълчиха срещу Движението, защото издигаме до равнището на бра̄хман̣а чужденците, които те считат за млеччхи и явани. Ние ги възпитаваме в аскетичен живот, признаваме ги за бра̄хман̣и и им връчваме свещен шнур. По тази причина индийските кастови бра̄хман̣и са много недоволни от дейностите ни на Запад. В западните страни родителите на младежите, присъединили се към Движението, също се обявиха за негови врагове. Нашата цел изобщо не е да си създаваме врагове, но самият процес е такъв, че неотдадените винаги ще се отнасят враждебно към нас. Независимо от всичко, както е посочено в ша̄стрите, преданият трябва да проявява търпение и състрадание. Нашите проповедници трябва да са подготвени за обвиненията на невежите хора и в същото време да се отнасят с изключително състрадание към падналите обусловени души. Ако изпълняваме своя дълг в ученическата приемственост на На̄рада Муни, без съмнение ще получим признание за служенето си. Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.68 – 69):
я идам̇ парамам̇ гухям̇
мад-бхактеш̣в абхидха̄сяти
бхактим̇ майи пара̄м̇ кр̣тва̄
ма̄м еваиш̣ятй асам̇шаях̣
мад-бхактеш̣в абхидха̄сяти
бхактим̇ майи пара̄м̇ кр̣тва̄
ма̄м еваиш̣ятй асам̇шаях̣
на ча тасма̄н мануш̣йеш̣у
кашчин ме прия-кр̣ттамах̣
бхавита̄ на ча ме тасма̄д
анях̣ прия-таро бхуви
кашчин ме прия-кр̣ттамах̣
бхавита̄ на ча ме тасма̄д
анях̣ прия-таро бхуви
„Този, който разяснява на преданите тази най-висша тайна, със сигурност ще постигне чисто предано служене и накрая ще се завърне при мен. В този свят няма и никога няма да има слуга, който да ми е по-скъп от него“. Нека продължаваме да проповядваме посланието на Бог Кр̣ш̣н̣а, без да се страхуваме от врагове. Единственият ни дълг е да удовлетворим Бога с това проповядване, което ще бъде прието от Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Чайтаня като служене. Трябва искрено да служим на Бога и да не се оставяме на т.нар. врагове да ни възпрат.
В стиха е използвана думата саухр̣да-гхнам („който разваля приятелството“). Тъй като На̄рада Муни и членовете на неговата ученическа приемственост разстройват приятелските взаимоотношения и семейния живот, понякога хората ги обвиняват, че са саухр̣да-гхнам, тоест създават вражда между близки. Всъщност преданите са приятели на всяко живо същество (сухр̣дам̇ сарва-бхӯта̄на̄м), но хората погрешно ги приемат за врагове. Проповядването може да е трудна, неблагодарна задача, но проповедникът трябва да следва повелята на Върховния Бог и да не се страхува от материалистите.