Шрӣмад Бха̄гаватам 6.5.40

Праджа̄пати Дакш̣а имал право, когато казал, че смяната на дрехата не може да направи човек независим от материалния свят. Сання̄сӣте в Кали юга, които заменят белите си роби с шафранени и си мислят, че след това всичко им е позволено, са по-отблъскващи и от гр̣хастхите материалисти. Това не се препоръчва никъде. Праджа̄пати Дакш̣а бил прав, като изтъкнал този недостатък, но той не знаел, че На̄рада Муни пробудил духа на отречение от света в Харяшвасите и Савала̄швасите с помощта на съвършено знание. Подобно просветено отречение е за пример. Духовният сан на отречение от света се приема с пълно знание (гя̄на-ваира̄гя), защото само така се постига съвършенството на живота. Това възвишено равнище е достижимо без особени усилия, както потвърждава Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.7):

„С предано служене на Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, човек веднага постига безпричинно знание и независимост от този свят“. Гя̄на и ваира̄гя по естествен начин се проявяват у всекиго, сериозно зает с предано служене на Бог Ва̄судева – в това няма съмнение. Праджа̄пати Дакш̣а напразно обвинявал На̄рада Муни, че не издигнал синовете му до равнището на знанието. Всички синове на Праджа̄пати Дакш̣а първо постигнали равнището на гя̄на и след това по естествен начин се отрекли от света. Казано обобщено, отречението е невъзможно, докато не се пробуди знанието, защото без възвишено знание никой не може да изостави привързаността си към материално наслаждение.